Пазарите в Турция изпращат турбулентна 2022 г. и се готвят за изборите догодина

Годината беше бурна за турските пазари, като акциите се представиха най-силно в глобален мащаб, докато лирата отслабна до рекордно ниско ниво спрямо долара. Междувременно Турция се готви за избори, които могат да сложат край на годините на неортодоксална икономическа политика, така че е възможно ситуацията много да се промени през 2023 г., пише Bloomberg.

Изборите, насрочени за юни, ще са решаващи за пазарите и за чуждестранните инвеститори, които разпродават нестабилните турски активи. Нетрадиционните политики на президента Реджеп Тайип Ердоган – включително намаляване на лихвените проценти за стимулиране на растежа, дори когато инфлацията достигна над 80% – доведоха до спад на лирата с 29% спрямо долара тази година.

Индексът Borsa Istanbul 100 почти удвои стойността си в доларово изражение, тъй като местните инвеститори потърсиха възможност за хедж срещу инфлацията.

Загубите на лирата спрямо долара се ускоряват през последните четири години. Графика: Bloomberg 

„Това, от което се нуждае Турция, е независима централна банка, ортодоксални фискална и парична политика“, заяви Карлос Харденберг, портфолио мениджър в Mobius Capital Partners, който държи 7-процентен дял от своя портфейл от около 250 милиона долара в турски акции. „Ако коалиционно правителство спечели и въведе разумна икономическа политика, назначи квалифицирани и надеждни администратори, можем да видим връщане на капитал в Турция“, добавя той.

Чуждестранните инвеститори разпродават турски акции и облигации за пета поредна година. Графика: Bloomberg 

Ето какво ще следят инвеститорите през следващата година:

Изборите

Изборите в Турция са голямото неизвестно.

Проучване на Metropoll от края на ноември показа одобрение за Ердоган от около 45%, докато подкрепата за неговата Партия на справедливостта и развитието е 36,5%, което предполага, че той може да се затрудни да спечели повече от 50% от гласовете, необходими за победата му на първия тур.

Но е трудно да се предвиди какво може да се случи в турската политика. В сряда потенциалният съперник на Ердоган - кметът на Истанбул Екрем Имамоглу – беше осъден на две години и седем месеца затвор по обвинения в обида на изборната власт. Ако присъдата бъде потвърдена от висшите апелативни съдилища, това ще доведе до политическа забрана за Имамоглу.

Турските пазари ще видят краткосрочно рали в случай на смяна на ръководството, смята Ник Стадмилър, директор за развиващите се пазари в Medley Global Advisors в Ню Йорк. В средносрочен план обаче нещата може да не са гладки. „Няма лесни решения за коригиране на дисбалансите, натрупани в турската икономика“, посочва той.

Опозиционният алианс все още не е посочил свой съвместен кандидат, а мнозина в консервативните провинции на страната остават лоялни на Ердоган. Ако спечели отново, Харденберг смята, е възможно лирата да отслабне допълнително.

Паричната политика

Изборите ще имат и последици за паричната политика. Водена от убеждението на Ердоган, че по-високите лихвени проценти са причина за инфлацията, Турската централна банка намали референтната си едноседмична репо лихва с 1000 базисни пункта през последните 15 месеца до 9%. Това оставя реалните лихви в Турция на минус 75% - сред най-ниските в света.

„Независимо кой ще спечели изборите, очаквам нормализиране на паричната политика и затягане на лихвената политика“, посочва Онур Илген, ръководител на отдела за финанси в MUFG Bank Turkey.

Виктор Сабо от Abrdn е съгласен и добавя, че настоящата макрополитическа рамка не е устойчива в дългосрочен план;

Турската централна банка понижи основните лихви до 9%. Графика: Bloomberg 

Инфлацията

Цикълът на облекчаване на паричната политика на Турция – заедно с нарастващите цени на суровините заради руската инвазия в Украйна – принудиха страната да се бори с най-високата инфлация, откакто Ердоган пое властта преди почти две десетилетия.

Въпреки че президентът твърди, че очаква инфлацията да се забави до около 40% „след няколко месеца“, растящите разходи предизвикаха широко разпространено недоволство сред турците.

„Централна банка, която следва ортодоксална политика, вероятно би имала подчертано въздействие върху инфлационните очаквания, което би било положително за лирата“, коментира Хенрик Гулберг, стратег в Coex Partners Limited в Лондон;

Капиталови потоци

Чуждестранните инвеститори са продали турски активи за повече от 20 милиарда долара след изборите през 2018 г., оставяйки чуждестранната собственост върху акциите на нацията на рекордно ниско ниво, а собствеността върху облигациите – на близо 1%.

Според Себастиан Калфелд от DWS Investment чуждестранните инвеститори ще се върнат само ако видят ортодоксална икономическа политика. Подобна промяна „може да бъде оценена от международните инвеститори, които познават икономическата сила и мощта на турските корпорации“, смята той.

Още по темата

Aрестът на най-големия съперник на Ердоган най-накрая обедини опозицията в Турция

Турската рулетка в отношенията между Путин и Ердоган

Защо Ердоган преглътна гордостта си (отново) и стисна ръката на лидера на Египет

Турция понижи лихвите до едноцифрено ниво – в съответствие с исканията на Ердоган