Войната, инфлацията, натискът по веригите на доставка, търговските търкания – всички тези фактори правят разговорите за бъдещето на енергийната система по-трудни днес, отколкото в миналото, пише Натаниел Булард за Bloomberg.
Налице са две тенденции – относно общото потребление на първична енергия от средата на 20-и век и относно емисиите на парникови газове от средата на 18-и век. Днес тези данни показват значителна промяна в това къде се консумира енергия и важна промяна - надяваме се трайна - в глобалните емисии.
Първата тенденция е най-важна, посочва Булард. Тя може да се изследва, като се използват данни от петролния гигант BP, който поддържа статистика за потреблението на първична енергия от 1965 г. Разделяйки страните по икономически блокове – западните и богатите държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в една група, а всички останали в друга – става ясно: емисиите на богатите страни достигнаха своя връх преди 15 години и оттогава насам намаляват.
През 1965 г. страните от ОИСР генерират около 70-процентен дял от глобалните емисии. Днес страните извън групата генерират над 60-процентен дял. В тези страни също така е генериран целият ръст на емисиите. Трябва да се отбележи, че обемът на емисиите на ОИСР достига връх през 2007 – година преди световната финансова криза.
Глобалното потребление на енергия по икономически блокове. Графика: Bloomberg
Потреблението на енергия в ОИСР е много ясно обвързано с глобалната икономическа активност и с икономическите и ресурсните шокове. Въздействието на двата шока в цените на петрола от 70-те години на миналия век, финансовата криза и Covid-19 може лесно да се проследи. Потреблението извън ОИСР, от друга страна, се движи много по-плавно, като само Covid-19 се проявява като значимо, макар и краткотрайно събитие, довело до прекъсване на модела на нарастващо потребление.
Извън ОИСР потреблението на първична енергия започва значително да се ускорява през 2001 г. - годината на присъединяването на Китай към Световната търговска организация. Това не означава, че увеличенията в Индия и Югоизточна Азия са несъществени, но това в Китай е особено значимо.
Казано по друг начин: от годината, в която Китай се присъедини към СТО, потреблението на първична енергия извън ОИСР се е увеличило повече от два пъти. През същото време потреблението на ОИСР е намаляло съвсем леко. Вероятно е продължаващ спад в потреблението на ОИСР, предвид амбициозните цели за чиста енергия и електрически транспорт. Извън ОИСР потреблението на първична енергия почти със сигурност ще продължи да расте, което прави още по-важно агресивното внедряване на по-ефективни процеси и възобновяема енергия.
Втората тенденция, която си струва да се проучи, са емисиите на глава от населението от изгаряне на изкопаеми горива. "Глобалният въглероден проект" (The Global Carbon Project) публикува данни за емисиите на глава от населението от 1750 г. насам. Преди два века и половина емисиите на глава от населението са около 115 килограма въглероден диоксид годишно. През 2020 г. обемите им се повишават до 4,46 тона: увеличение от 385 пъти.
Въглеродни емисии на глава от населението. Графика: Bloomberg
Емисиите на глава от населението обаче през 2020 г. са намалели с 9% спрямо пика си осем години по-рано. Единственият друг значителен спад през последните пет десетилетия е след втората петролна криза от 1979 до 1983 г. Преди това подобни спадове са регистрирани в началото на Първата световна война; по време на стачка на миньори в Обединеното кралство в началото на 1920 г.; в Голямата депресия; и в края на Втората световна война.
Тези значителни спадове през 20-ти век също съответстват на спадове в потреблението на първична енергия. От 2012 г. до 2019 г. обаче потреблението на първична енергия е нараснало с 11%, докато емисиите на глава от населението са намалели. След възстановяването от коронавирусната пандемия през 2021 г. на потреблението на въглища, газ и петрол беше огромно, което доведе до най-голямото едногодишно увеличение на първичната енергия в историята. В същото време приносът на възобновяемата енергия също нарасна значително, увеличавайки дела си от общия обем с повече от половин процент от 2020 г. до 2021 г.
Налице ли е тенденция за отделяне на връзката между потреблението на енергия и вредните емисии? Още не съвсем. Но това е важно прекъсване в дългогодишната връзка между двете. То предполага много възможности в бъдеще. Те трябва да се използват за създаването на растяща глобална икономика, която консумира енергия по-ефективно и се възползва от огромното разширяване на дела на чистата енергия. Това ще намали изгарянето на изкопаеми горива и свързаните с това емисии, като същевременно ще подобри живота на населението.