Всяка сутрин, когато Майкъл Куин спира на паркинга на луксозния жилищен комплекс, който управлява в Западен Тексас, и поглежда към отсрещната страна на улицата, хоризонтът е забулен с грозна гледка: 24-метрова изолационна стена.
Куин, който работи в Midway Station Apartments в Мидланд, не се притеснява от тази гледка. Преградата, покрита с брезент с пясъчен цвят, е предназначена да заглуши шума от петролния сондаж от другата страна на пътя. За Куин тя е символ на процъфтяваща индустрия, която е в основата на местната икономика.
Но всъщност тя разказва съвсем друга история: Стената и съпътстващият я ръст на сондажите в градовете са поредният знак, че шистовите находища в Америка достигат зряла възраст.
Увеличаването на броя на сондажите в границите на града е сигнал, че най-добрите скали в едно от най-плодородните петролни находища в света вече са изчерпани. В началото на шистовия бум, когато в други части на Пермския басейн имаше толкова много земя, напоена със суров петрол, нямаше причина да се работи с бюрокрацията, необходима за сондиране под населени места. Но след като над две трети от първокласните земи в Пермския басейн вече са проучени, по данни на BMO Capital Markets, производителите търсят повече разрешителни от всякога, за да копаят под Мидланд и неговите 130 000 жители.
Наблюдателите отдавна предричат залеза на шистовия добив или неговото възраждане. Но този път е различно: След години на усъвършенстване на умения за увеличаване на добива, производителите в двете основни зони на Пермския регион изпомпват не повече, а по-малко петрол на всеки пробит фут във всеки нов сондаж. Насоките за добива на Exxon Mobil Corp., Chevron Corp. и Devon Energy Corp. показват, че ръстът на шистовия сектор в САЩ е в долната граница на очакванията. Според анализатори Пермският регион може да достигне плато на добива в рамките на пет години.
Това е проблем, който се простира далеч отвъд Тексас. Според изследователската фирма Enverus американските шисти, начело с Пермския регион, са осигурили 90 % от световния ръст на производството на петрол през последното десетилетие. Така САЩ се превърнаха в най-големия производител, изпреварвайки Саудитска Арабия. Забавянето на добива на шистов петрол означава, че светът вече не може да разчита на САЩ като на основен доставчик на петрол, способен бързо да увеличава или намалява добива, за да регулира нестабилния пазар. Това усложнява усилията на администрацията на Байдън за укротяване на цените на горивата и връща повече власт на ОПЕК, тъй като нахлуването на Русия в Украйна нарушава доставките на нефт и газ.
"Предлагането в САЩ вече значително се забавя", каза Франсиско Бланш, ръководител на отдел "Изследване на суровините" в Bank of America Corp. "Това дава на ОПЕК голям комфорт да влезе и да поддържа цените високи, защото не се страхува от американските шисти, както в миналото."
Пермският басейн влезе в общественото полезрение преди около десетилетие, когато новите техники за фракинг превърнаха смятаното за изчерпано петролно находище в една от най-желаните площи на планетата. От съществено значение е, че впечатляващият растеж на американските шисти, които от 2012 до 2020 г. ще добавят на световните пазари повече суров петрол, отколкото цялото настоящо производство на Ирак и Иран, взети заедно, се превърна в трън в очите на ОПЕК, която видя, че господството ѝ на пазара е застрашено както никога досега.
Но добивът в САЩ се срина в началото на пандемията от Covid-19 и все още е с около 1 млн. барела дневно под рекордните 13 млн. барела, достигнати в началото на 2020 г. Според Enverus през следващата година ръстът вероятно ще бъде около 560 000 барела на ден. Това се случва въпреки средните цени на суровия петрол от над 90 долара за барел през тази година, което е далеч над това, което е необходимо на производителите, за да излязат на печалба.
За сдържаността на сондьорите отчасти са виновни и растящите разходи за труд и оборудване, както и натискът за връщане на повече пари на акционерите. В същото време повишаването на лихвените проценти вероятно е предвестник на края на евтините пари за шистовите производители, които искат да финансират дори скромни планове за растеж. Но през последните седмици се появи нова, по-тревожна тенденция: самата скала произвежда по-малко нефт.
По данни на BloombergNEF сондажите, прокарани тази година, са произвели между 8 и 13 % по-малко петрол на латерален фут, отколкото година по-рано, което е първият сериозен обрат след десетилетие на повишаване на производителността. Pioneer Natural Resources Co., един от най-големите оператори в Пермския регион, наскоро преразгледа плана си за сондиране, след като ръководството не беше "доволно" от резултатите от сондажите през тази година. Laredo Petroleum Inc. заяви, че част от продукцията му е била засегната от намесата на други кладенци наблизо.
По-голяма част от сондажите сега се извършват от частни компании, които не са подложени на натиск от страна на акционерите за увеличаване на обратното изкупуване и дивидентите. Според Филип Юнгвирт, анализатор в BMO Capital Markets, това обаче допринася за по-ниската производителност.
Според него частните производители имат на разположение по-малко желани площи. Някои публични и частни компании използват метод, известен като многозоново разработване, което означава, че пробиват няколко слоя шисти едновременно, за да подобрят ефективността, но по този начин използват и по-малко продуктивните си скали. Според оценките на BMO по-голямата част от земите от най-високо ниво вече са разработени в Пермския регион и в Бейккен в Северна Дакота, които са регионите с най-голям добив на шисти. Така проучвателите разполагат с по-малък брой най-ценни участъци, които все още предстои да бъдат проучени.
"През следващите четири-шест години запасите ще се изчерпят", казва Джеймс Уест, анализатор в Evercore ISI. "Вероятно сме го видели по-рано в други шисти, поради което напуснахме тези райони и прехвърлихме толкова много дейности в Пермския регион. Сега това се проявява в Пермския регион."
Мидланд, най-големият град в Перм, е получил 100 заявления за сондиране в границите на града досега, казва Рон Дженкинс, координатор по нефт и газ в града. Това е почти двойно повече от миналата година и най-много, откакто през 2010 г. Мидланд въведе градска наредба за сондиране в града.
Въпреки че Пермският регион е с изчерпани запаси от първокласни скали, той в никакъв случай не е спрял. Очаква се добивът там да продължи да нараства поне през следващите няколко години, макар и с по-умерени темпове в сравнение с разгара на шистовия бум.
За да спечелят предимство, някои от големите публично търгувани американски производители направиха придобивания, за да увеличат достъпа си до първокласни площи.
"Далновидните компании се сдобиват с допълнителни площи, за да допълнят стратегически своите находища", казва Сара Харис, изпълнителен директор на Midland Development Corp., звеното за икономическо развитие на града. Но тя предупреждава, че през годините твърде много хора погрешно са обявили смъртния час на Пермския регион. "След това с новите технологии се оказа, че има много повече ресурси, които могат да бъдат използвани."
Икономическите проблеми по света допринесоха за понижаване на цените на петрола през последните седмици. Но ако болките в растежа на Пермския регион продължат, световният петролен пазар може да загуби най-големия си двигател на растежа, връщайки властта в ръцете на ОПЕК и престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман.
"Саудитците и ОПЕК изчакваха това да се случи", каза Джон Хес, главен изпълнителен директор на Hess Corp., която извършва сондажи в Бейккен. "Сега наистина ОПЕК отново е на кормилото".