Мрачните икономически перспективи пред Великобритания са на път да доведат до най-голямото разделение на членовете на Английската централна банка по отношение на това с колко да се повишат лихвените проценти, като се очертава за първи път в историята да има разделение в четири посоки.
Инвеститорите залагат, че деветчленният Комитет по парична политика, ръководен от управителя Андрю Бейли, ще повиши основния лихвен процент с половин пункт до 3,5%, което е най-високата стойност от 14 години насам.
Задълбочаващите се опасения от рецесия и историческото свиване на разходите за живот обаче отвориха дебат за това колко решително трябва да реагира Английската централна банка на инфлацията, която се задържа на 41-годишен връх. Това ще накара управителя Андрю Бейли да се бори да намери консенсус за решението, насрочено за 15 декември, и може би да използва решаващия си глас, за да промени баланса.
Срещата ще бъде "горещо обсъждана и не бива да се изненадваме, ако в крайна сметка се стигне до четиристранно разделение", заяви Джордж Бъкли, европейски икономист в Nomura.
Мащабът на несъгласието подчертава необичайно слабите и несигурни перспективи на Обединеното кралство, които предизвикват сравнения със 70-те години на миналия век, когато страната беше характеризирана като "болния човек на Европа". Разликата в мненията на комисията никога не е надхвърляла половин процентен пункт и никога досега не е имало четири различни гласувания в рамките на едно заседание.
Роб Ууд, британски икономист в Bank of America, заяви, че гласуването може да бъде 2-5-2, като двама членове ще гласуват за липса на промяна, петима за увеличение с половин пункт и двама за увеличение с три четвърти пункта. Но той каза, че "виждаме потенциал за четиристранно разделение", като един от "гълъбите" ще избере увеличение с четвърт пункт.
Това би означавало най-дълбокото разделение в Комитета по паричната политика, откакто през 1997 г. британската централна банка получи правото да определя лихвените проценти. Дотогава финансовият министър определяше лихвените проценти, след като изслушваше съветите на Английската централна банка.
Инфлацията от 11,1% е повече от пет пъти по-висока от целта на Английската централна банка от 2%. Но централната банка прогнозира рецесия, която ще намали търсенето, ще потисне растежа на цените и ще повиши безработицата, дори ако лихвите останат на сегашното си ниво от 3%.
"Декемврийското решение на Английската централна банка вероятно ще бъде по-силно от това, което пазарът оценява. Данните, публикувани след последното заседание на политиците, се запазиха, което размива аргументите за намаляване на темпа на затягане," коментират Дан Хансън и Ана Андраде от Bloomberg Economics.
Английската централна банка, Службата за бюджетна отговорност, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Кредитната асоциация и Британската търговска камара очакват рецесия през следващата година, тъй като високата инфлация намалява доходите, а повишаването на лихвите се отразява негативно на инвестициите.
Пазарите и икономистите очакват Английската централна банка да повиши лихвените проценти до 4-4,5 %.
Положението се усложнява от свития пазар на труда, където активността е спаднала толкова рязко, че работодателите трябва да плащат по-високи заплати на персонала, а профсъюзите се окуражават да обявяват стачки за по-високо заплащане. Експертите се опасяват, че при отслабения капацитет на икономиката за предлагане инфлацията ще се окаже по-трудна за овладяване, отколкото другаде.
В същото време централните банки в световен мащаб показват признаци на промяна, след като инфлацията изглежда е достигнала своя връх, а Федералният резерв на САЩ наскоро даде знак, че планира да забави темпа на затягане на коланите. Засега е малко вероятно Английската централна банка да заговори за намаляване на лихвените проценти, преди инфлацията да спадне.
На последните две заседания комитетът на британската централна банка беше разделен по три начина. Някои членове бяха обезпокоени от трайното затягане на пазара на труда в Обединеното кралство и признаците за нарастване на инфлационните очаквания. Други се опасяваха, че 18-месечното закъснение за влизане в сила на политиката ще означава, че въздействието от повишаването на лихвените проценти ще се усети точно когато икономиката се нуждае от подкрепа.
През ноември мнозинството от членовете посочиха, че ще е необходимо по-строго затягане. Bank of America и Investec очакват повишение на лихвения процент с половин пункт през този месец. Номура вижда повишение с три четвърти пункта, което ще съответства на ноемврийското, което беше най-голямото увеличение от 1989 г. насам.
За несигурността на това заседание допринасят ключовите икономически данни, които ще бъдат публикувани преди гласуването следващата седмица.
Данните за БВП в понеделник може да покажат, че икономиката се е възстановила през октомври след резкия спад през септември, когато много предприятия бяха затворени заради смъртта на кралица Елизабет II.
Докладът за работните места във вторник може да покаже, че заплатите продължават да растат по-бързо от удобното за Английската централна банка ниво. В сряда данните за инфлацията през ноември може да покажат спад спрямо предходния месец, когато тя беше 11,1%.
"Не само че редица решения са напълно оправдани през следващата седмица, но имаме и множество ключови данни, които би трябвало да са силно въздействащи", каза Бъкли от Nomura.
Ууд заяви, че проучванията сочат, че пазарът на труда "се е обърнал", като сега и свободните работни места, и заетостта намаляват, но "ръстът на заплатите остава твърде висок". Бъкли изтъкна, че базисната инфлация, която изключва волатилните цени на храните и енергията, продължава да бъде проблем - 6,5%.
Допълнително замъгляване на перспективите предизвиква есенното изявление на Министерството на финансите, което финансовият министър публикува след последното заседание на Английската централна банка.
Въпреки че той обяви затягане на фискалната политика с 55 млрд. паунда в края на петгодишната прогноза, непосредствените перспективи са за по-нататъшни стимули. Това става главно чрез пакет за енергийна подкрепа, който ще ограничи типичната годишна сметка на домакинствата до 2500 британски лири годишно до април, когато тя ще нарасне на 3000 британски лири.
Дейв Рамсдън, заместник-управител на Английската централна банка по въпросите на пазарите, заяви, че това ще има "много малък ефект" върху решението за лихвения процент.