Почти пълната забрана за внос на руски суров петрол в Европейския съюз най-накрая се отрази на приходите на Русия от петрол. Опасенията, че тя ще осигури на Кремъл неочаквани приходи за финансиране на войната му в Украйна, засега са опровергани.
Американската администрация се опасяваше, че санкциите на ЕС върху руския морски суров петрол, които влязоха в сила в понеделник, ще доведат до рязко покачване на цените. Особеното притеснение беше свързано със забраната за предоставяне на кораби и услуги като застраховане и финансиране за руски товари, които се движат навсякъде по света.
За да смекчат въздействието, САЩ предложиха ценови таван за руския износ. Товарите, закупени на цена под горната граница, която в крайна сметка беше определена на 60 долара за барел, щяха да бъдат освободени от забраната за превоз и услуги.
Но изглежда, че не е трябвало да се притесняват - поне засега.
Последните руски барели са били изпратени към пристанища в Европа. Москва загуби пазар на прага си за повече от 1,5 милиона барела дневно. Изглежда, че до края на годината ще загуби още 500 000 барела дневно, ако Полша и Германия изпълнят обещанията си да спрат вноса по тръбопроводи.
Въпреки това цените на петрола далеч не се покачват, а се сриват. До петък, петия ден от забраната за внос, бенчмаркът Brent се търгуваше под 77 долара за барел и за кратко падна под 76 долара. Това е с над 14% по-малко от върховете, достигнати в понеделник, след влизането в сила на санкциите.
Цените, които Русия получава за доставките си на суров петрол, спаднаха още повече. Ключовият експортен сорт Urals се продаваше за малко над 40 долара за барел в балтийските пристанища на страната, които остават най-големият пазар за нейния суров петрол. Това е приблизително нивото, определяно като рентабилност на производството, и е доста под ценовия таван от 60 долара за барел, въведен заедно със забраната за внос в ЕС.
Продължаващото значение на балтийските пристанища на Русия дори след като тя загуби европейския си пазар показва неспособността на страната да пренасочи петролните потоци. Единственият тръбопровод за Китай и руския терминал за износ на тихоокеанското крайбрежие в Козмино вече е запълнен и единственият начин да се доставят количества до последните останали пазари на Русия в Китай, Индия и Турция е чрез дълги плавания около Европа и през Суецкия канал.
Санкциите на ЕС далеч не доведоха до недостиг на суров петрол, а до локално пренасищане на тези пазари.
Огромният обем руски петрол се конкурира с потоците от традиционните доставчици от Близкия изток и продавачите трябва да дават големи отстъпки, за да компенсират високите разходи за по-дългите пътувания, необходими за доставка на товари от Балтийско море.
В същото време Европа не се бори за суров петрол. Нахлуването на Русия в Украйна, което предизвика инфлация, включително при храните и енергията, подкопа европейските икономики до такава степен, че, както предположих още в началото на ноември, светът лесно може да се справи със загубата на руски барели, поне засега.
Това може да се промени през следващите месеци. Китай облекчава ограниченията си за Covid, което в крайна сметка може да разпали търсенето на горива, което е свито от ограниченията за пътуване и забавянето на икономическата активност. Това отново ще затегне пазара.
Предстои и потенциално по-драматична забрана от страна на ЕС за внос на руски рафинирани петролни продукти като дизелово гориво. Това може да разклати петролните пазари, които вече изпитват недостиг на транспортно гориво.
Междувременно руският президент Владимир Путин заплашва да намали производството на петрол в отговор на ограничаването на цените на неговия суров петрол. Възможно е да се окаже, че петролната индустрия ще вземе решението вместо него, ако не може да продава петрола си изгодно.
Кремъл вече е изправен пред голям удар върху приходите си от митата за износ на суров петрол през следващия месец. Въз основа на цените на суровия петрол от средата на миналия месец руското мито на барел може да падне през януари до най-ниското си ниво, откакто пандемията от Covid-19 намали приходите в началото на 2020 г.
Засега светът успява да се справи с пренасочването на руския суров петрол от Европа към Азия, а цената, както се надяват в западните столици, пада върху Кремъл.