Глобалната епидемия от затлъстяване се влошава, особено сред децата, като нивата на затлъстяване нарастват през последното десетилетие и се изместват към по-ранни възрасти. В САЩ приблизително 40-процентен дял от днешните гимназисти са били с наднормено тегло в началото на обучението си в гимназии. В световен мащаб случаите на затлъстяване се утрояват от 70-е години на миналия век, като се очаква засегнати да са един милиард души до 2030 г., пише Марк Бюканън за Bloomberg.
Последствията са сериозни, тъй като затлъстяването е тясно свързано с високо кръвно налягане, диабет, сърдечни заболявания и други здравословни проблеми. Въпреки мащаба на проблема все още няма консенсус относно причината за него. Учените признават много допринасящи фактори, включително генетика, стрес, вируси и промени в навиците на съня. Разбира се, популярността на силно преработените храни - с високо съдържание на захар, сол и мазнини - също играе роля, особено в западните нации, където хората средно консумират повече калории на ден сега, отколкото преди 50 години.
И все пак най-новите научни изследвания заключват, че голяма част от огромното нарастване на случаите на затлъстяване в световен мащаб през последните четири десетилетия остава необяснимо.
Нововъзникващото мнение сред учените е, че един основен пренебрегван компонент на затлъстяването почти сигурно е нашата околна среда - по-специално широкото присъствие в нея на химикали, които дори в много ниски дози нарушават нормалното функциониране на човешкия метаболизъм и способността на тялото за регулиране на приема и разхода на енергия.
Някои от тези химикали директно стимулират производството на специфични видове клетки и мастни тъкани, свързани със затлъстяването. Тези химикали се използват в много от най-основните продукти на съвременния живот, включително пластмасови опаковки, дрехи и мебели, козметика, хранителни добавки и др.
Преди десет години идеята за химически предизвикано затлъстяване беше нещо като спортна хипотеза, но вече не.
„Обезогените със сигурност са фактор, допринасящ за епидемията от затлъстяване“, посочва Брус Блумбърг, експерт от Калифорнийския университет. По негови думи трудността е да се определи до каква степен затлъстяването се дължи на тях.
Важно е, че последните изследвания показват, че обезогените действат, за да навредят на индивидите по начини, които традиционните тестове за химическа токсичност не могат да открият. По-специално, последствията от излагането на химикали може да не се появят по време на живота на организма, но могат да бъдат предадени чрез т. нар. епигенетични механизми на потомството дори на няколко поколения. Експериментите показват, че мишки, изложени на обесогенни химикали преди раждането, проявяват значително променен апетит по-късно в живота си и склонност към затлъстяване.
Близо 1000 обезогени с такива ефекти вече са идентифицирани в проучвания с животни или хора. Те включват бисфенол А - химикал, широко използван в пластмасите; и фталатите - пластифициращи агенти, използвани в бои, медицина и козметика. Други примери са парабените - използвани като консерванти в хранителни и хартиени продукти; и химикали, наречени органотини, използвани като фунгициди.
Проучванията установяват още, че кризата със затлъстяването засяга и котки, кучета и други животни, живеещи в близост до хора. Значително нарастване на случаите на затлъстяване дори е отбелязано при лабораторни гризачи и примати – животни, отглеждани при строго контролирани условия на калориен прием и упражнения. Изследователите смятат, че единствените възможни фактори, водещи до наддаване на тегло при тези животни, са фините химични промени в естеството на храните, които ядат, или в материалите, използвани за изграждане на съораженията, в които живеят.
Така че е възможно несъзнателно да сме наситили нашата жизнена среда с химикали, засягащи някои от най-фундаменталните биохимични обратни връзки, контролиращи човешкия растеж и развитие. Епидемията от затлъстяване вероятно ще продължи или ще се влоши, освен ако не можем да намерим начини да елиминираме такива химикали от околната среда или поне да идентифицираме най-проблемните вещества и значително да намалим излагането на хората на тях.