Европейската централна банка ще повиши лихвените проценти още два пъти в борбата си с безпрецедентната инфлация, включително с едно по-малко повишение от половин пункт следващата седмица, прогнозират икономисти.
Разходите по заемите ще бъдат вдигнати със същия темп на февруарското заседание, което означава, че лихвеният процент по депозитите ще достигне връх от 2,5%, според анализатори, анкетирани от Bloomberg. Те също така прогнозират, че ЕЦБ ще започне да се освобождава от трилиони евро от покупките на облигации от времето на кризата някъде през следващото тримесечие.
Въпреки най-силното затягане на паричната политика в историята на еврото повече от половината от анкетираните твърдят, че ЕЦБ продължава да изостава в борбата с инфлацията, която е пет пъти по-висока от целта ѝ от 2%. Междувременно Федералният резерв също сигнализира за забавяне на повишаването на лихвените проценти.
Макар че през ноември ръстът на цените в 19-те държави от еврозоната се забави за първи път от средата на 2021 г., той ще остане висок още известно време, тъй като руската война в Украйна подхранва енергийната криза на континента.
"Инфлационният натиск ще се запази, като в същото време се очаква ЕЦБ да намали степента на повишаване на лихвените проценти", заяви Улрике Кастенс, икономист в DWS International GmbH. "Най-голямото предизвикателство за ЕЦБ е да убеди пазара, че наистина иска да се бори с високата инфлация по надежден начин."
Политиката обаче може да стане още по-трудна, тъй като в нея се включва и разсрочването на притежаваните дългови активи на стойност почти 5 трлн. евро - процес, известен като количествено затягане.
Повече от девет от десет анкетирани икономисти смятат, че количественото свиване се осъществява чрез оставяне на облигациите да падежират, а не чрез активната им продажба.
Но появата му увеличава потенциала за конфликт в Управителния съвет, чиито 25 членове досега избягваха сериозна враждебност, докато прекратяваха масираните стимули от ерата на кризата. Изключително несигурните икономически перспективи и надцененият ръст на цените поне до 2024 г. представляват допълнителни пречки.
Потребителите сигнализират, че политиците не са направили достатъчно. Техните очаквания за инфлацията през следващите 12 месеца се повишиха до 5,4% в последното месечно проучване на ЕЦБ и останаха на ниво от 3% за три години напред.
Респондентите в проучването на Bloomberg виждат, че цените в еврозоната ще се повишат с 6,1% през 2023 г. и с 2,2% през 2024 г. Прогнозите са, че икономиката ще се свие през зимата, преди бавно да възобнови растежа си през второто тримесечие.
"Икономическите перспективи за еврозоната се влошават [...] Забавянето съвпадна с това, че дори някои от най-ястребово настроените членове на Управителния съвет намалиха призивите си за затягане на мерките с повече от 50 базисни пункта през декември", казват Дейвид Пауъл и Маева Кузин, Bloomberg Economics
Макар че паричните пазари виждат краен лихвен процент по-близо до 3%, те също така залагат, че следващият ход на ЕЦБ ще бъде повишение с половин пункт. Това би било победа за по-благосклонните служители на институцията, като дори някои от по-агресивните им колеги предполагат, че могат да подкрепят такъв ход.
"Не бихме се изненадали да видим по-ранно начало на количествено затягане в замяна на по-ниско повишение на лихвите - например 50 базисни точки вместо 75", заяви Лука Мецомо, икономист в Intesa Sanpaolo.
Само четирима от 43 анкетирани предвиждат по-голяма стъпка. Сред тях е Анджей Щепаняк от Nomura, който заяви, че основният ценови натиск е "твърде силен", за да "отпразнуваме пика на инфлацията".
Макар че през следващата седмица Управителният съвет ще представи широк план за количествено ограничаване, подробности относно сроковете и обема са малко вероятни.
От икономистите, които очакват, че ЕЦБ ще свали облигации с настъпващ падеж, около две трети предвиждат първоначален месечен лимит от 10-30 млрд. евро, за да се гарантира, че процесът няма да предизвика сътресения на пазарите. Повечето респонденти очакват стратегията да бъде преразглеждана на тримесечие.
"Едновременното увеличаване на количественото затягане и лихвените проценти е опасна комбинация от политики в една крехка и задлъжняла еврозона, която все още не е излязла от енергийната криза", каза Нериюс Мачулис, главен икономист в Swedbank. "По всяка вероятност затягането на паричната политика ще се окаже прекомерно и ще доведе до бързото обръщане на посоката."