Хората тези дни все по-често говорят за "бягство от банките" - опцията да изтеглят парите си от институциите поради опасения, че са заплашени от фалит. Колапсът на криптоборсата FTX; изтичането на активи от Credit Suisse; лимитите за предсрочно изкупуване на дялове на фондове като Blackstone Real Estate Income Trust – всички тези събития са определяни като примери за това от различни коментатори. Търсенията в Google за термина „run on the bank“ – възможността да се изтеглят пари от банка поради опасения от фалит – достигат нива, невиждани от световната финансова криза през 2008 г., пише Марк Рубинщайн за Bloomberg.
За щастие, тези действия не са така остри, както в миналото. Те са много по-поносими от паниката от 1857 г., например, когато според отчет „Wall Street буквално е бил пълен с вложители, бързащи да изтеглят средствата си“. Банките в Ню Йорк губят около половината от депозитите си в този период. Поредица от каскадни изтегляния на пари от банките допринесе за Голямата депресия и фалита на около девет хиляди институции 75 години по-късно. Имайки предвид това, тазгодишният пример изобщо не е такъв.
Ситуацията в Credit Suisse е най-сходна, тъй като банката е регулирана. След като стана жертва на слухове за финансовото си състояние, клиентите започнаха да изтеглят депозити и нетни активи от началото на октомври. До средата на ноември те са изтеглили до 84 милиарда швейцарски франка (90 милиарда долара) – 6-процентен дял от управляваните активи на групата.
Днешните регулации обаче означават, че институцията е била добре подготвена да се справи със сътресенията, както и финансовата система, в която трусове не се разпространиха. Подобно на други банки, Credit Suisse е длъжна да поддържа резерви от висококачествени ликвидни активи, които са поне толкова големи, колкото очакваните общи нетни изходящи парични потоци за напрегнат 30-дневен период. Докато депозитите изтичаха, Credit Suisse успя да поддържа средно ликвидно покритие с 40% над своя минимум. В резултат на това до голям отлив, водещ проблеми след себе си, не се достигна. „Изходящите потоци като цяло спряха“, заяви миналата седмица председателят на групата Аксел Леман. „Те постепенно се завръщат, особено в Швейцария“, добави той.
Blackstone Real Estate Income Trust също успя да поеме въздействието на изходящите потоци. Въпреки че не е банка, тръстът има прилики, като съчетава неликвидни активи с финансиране, базирано на търсенето. Бързият растеж на такива инвестиционни фондове от отворен тип е причина за безпокойство сред регулаторите именно поради това несъответствие. През октомври тази година Международният валутен фонд предупреди, че „изправени пред неблагоприятни сътресения, отворените фондове, които предлагат ежедневно възможност за изплащане преди падежната дата ежедневно на инвеститорите, но държат относително по-малко ликвидни активи, са уязвими към риска от бягство на инвеститорите (или големи изходящи потоци), които биха могли да принудят тези фондове да продадат активи, за да посрещнат исканията за предсрочно изкупуване на дялове“.
Но структурата на фонда за недвижими имоти Blackstone признава риска, като ограничава тегленията на инвеститорите до само 2% от нетната стойност на активите за всеки месец и 5% за календарно тримесечие. Задействането на тези прагове през ноември доведе до призиви за изтегляне на средства от институциите. И все пак точно тези ограничения попречиха това да не се случи. Както в случая с Credit Suisse, изходящите потоци не се отразяват добре на основния бизнес, но едва ли представляват бягство от банката.
FTX няма много сходства, въпреки че нейният основател Сам Банкман-Фрийд се опита да представи колапса на компанията като традиционно „банково бягство“. Но FTX не би трябвало да поддържа каквото и да е несъответствие между средствата на своите клиенти и своите активи и следователно никога не е трябвало да бъде изложена на риск. Условията за обслужване на компанията изрично казват на клиентите, че „правото на собственост върху вашите дигитални активи ще остане при вас по всяко време и няма да се прехвърля към FTX Trading“.
Точно навреме след цялото това внимание около „бягствата“ от банките и банковите институции Нобеловата награда за икономически науки тази година беше присъдена на трима икономисти за работата им върху темата. През октомври призът отиде при Бен Бернанке, Дъглас Даймънд и Филип Дибвиг за подобряване на разбирането ни за ролята на банките в икономиката, особено по време на финансови кризи.
„Знаете ли, че "бягствата от банките" – при които много вложители теглят пари наведнъж – могат да доведат до банков колапс“, пита на своя уебсайт Кралската шведска академия на науките. Отговорът е да, и за щастие те са много по-редки сега, отколкото предполагат текущите заглавия.