Трябва да се говори за Адолф Хитлер, защото невежеството произвежда чудовища

Бихме могли да се опитаме просто да пренебрегнем хора като Йе, знаменитостта, известна преди като Кание Уест, като ненормални. В края на краищата, американските токшоу програми - като тази, в която Йе изрече последните си брътвежи изпод черната ски маска, която носеше - изобилстват от фанатични празнословия. Никой не приема тези неща на сериозно, нали?

Но се запитайте как един от малкото оцелели от Холокоста би чул думите, които изрече Йе. Или пък как някой от многобройните отричащи Холокоста сега ще ги използва. Не, не можем просто да наречем Йе и подобните му ненормалници и да продължим напред. Имаме проблем.

Темата на Йе беше Адолф Хитлер. Рапърът очевидно вижда фюрера като поредната дясна жертва на фалшивите новини на "будните" и кресливи медии. "Всяко човешко същество има нещо ценно, което е донесло на света, особено Хитлер", настоява Ye. "Има много неща, които обичам в Хитлер, много неща." Той уточни: "Хитлер е бил много добър човек: "Аз съм нацист." В по-общ план, допълни Йе, "трябва да спрем да не харесваме нацистите през цялото време".

Няколко дни по-рано Йе и друг антисемит, отричащ Холокоста, Ник Фуентес, вечеряха с Доналд Тръмп в курорта на бившия американски президент във Флорида. Но не само зловещата трибуна, която идва със знаменитостта, прави тези хейтъри опасни. Това е начинът, по който те едновременно пропагандират и въплъщават вече съществуващата тенденция към общо невежество и недобросъвестност - предпоставки за възраждане на антисемитизма, расизма и омразата. 

Самото невежество е потресаващо. Според едно проучване в САЩ 63% от младите хора не знаят, че шест милиона евреи са били убити по време на нацисткия Холокост, а 36% смятат, че броят им е "два милиона или по-малко". Около един на всеки десет не е сигурен дали Холокостът изобщо се е случил или отрича да се е случил. Може би най-шокиращото е, че 19% от милениалите и зумърите в щата Ню Йорк смятат, че именно евреите са причинили Холокоста. 

Как стигнахме дотук? В рамките на живота на един оцелял от Холокоста много западни общества преминаха от възприемането на Хитлер като най-лошото въплъщение на злото в човешката история - и като призив никога повече да не се допуска геноцид - към просто още един мем, който да бъде използван в нашите социални медии и дребни политически схватки.

Част от отговора е свързан с едно явление, което германците, които би трябвало да знаят нещо по въпроса, наричат "нацистко порно" или "хитлеристки кич". Това е тенденция, която наблюдавам със загриженост от години.

Шестдесетте и седемдесетте години на миналия век са десетилетията, в които широката общественост в повечето страни научава за пълните мащаби на Холокоста и поради това възприема паметта за него със страхопочитание. Началото бе поставено през 60-те години на ХХ век с шумните нацистки процеси в Йерусалим и Франкфурт, които разкриха геноцида в нови детайли и вдъхновиха философа Хана Арендт да изкаже мнението си за "баналността на злото". Продължава с новаторските биографии на Хитлер през 70-те години на ХХ век и американския телевизионен сериал "Холокост", който също разтърсва германците и ги кара да се вглеждат в себе си. Тази линия на документиране и отбелязване на Холокоста продължава.

От 80-те години на ХХ век обаче паралелно се развива и друг медиен феномен. То започва, когато германското списание "Щерн" публикува нещо, за което твърди, че е дневник на Хитлер. Това беше сензация - и също се оказа фалшификат. Създаден бе тревожен прецедент: фюрерът като реклама, за да се продават копия, а в днешно време и да се събират ретуитове. Увлечението по нацистите се превърна в нездравословна страст. Германската телевизия, както вече писах, почти всяка вечер излъчва документални филми за придворните на Хитлер, жените, болестите, среброто на масата или немската овчарка Блонди. 

Все по-често манията преминаваше в пародия. Едно е Чарли Чаплин да осмива врага в лентата "Великият диктатор" докато Хитлер е жив. Съвсем друго е през 1998 г. Валтер Моерс, германски сатирик, да направи хит с комикс, наречен "Адолф, нацистката свиня". Това постави началото на жанра фарс за Хитлер, включващ бестселъри като "Вижте кой се върна". В този роман фюрерът се събужда близо до стария си бункер в днешен Берлин и дотолкова забавлява хората с шамарите си, че го убиват като комик. 

Феноменът не е германски, а световен. Хитлер се е превърнал в суровина за мемове. Например, в "Падение" съществува онази сцена, в която диктаторът, изигран от Бруно Ганц, пропада. Клипът продължава да обикаля света, всеки път с нови надписи. В тях фюрерът не може да намери любимите си кексчета нито в Горен Ийст Сайд, нито в Горен Уест. В друг клип той е затънал в Bitcoin, когато е трябвало да инвестира в Dogecoin. 

Експертите и обществеността продължават да споменават името на Хитлер напразно. Още през 1990 г. Майк Годуин, американски юрист и писател, изковава "закона на Годуин" за нацистките аналогии. Той гласи, че с увеличаването на продължителността на една онлайн дискусия - независимо от темата - вероятността за сравнение с Адолф Хитлер се приближава до 1. 

Едва ли нещо ще ни впечатли особено, след като видяхме принц Хари да се появява на парти, облечен в кафява риза и свастика. Веднъж чух един учител по йога, който беше твърде прецизен по отношение на подреждането на асаните, да бъде описан като "йога нацист".

Феноменът наподобява ефекта на Волдемор в обратна посока. В романите за Хари Потър олицетворението на злото предизвикваше такова отвращение и страхопочитание, че вещиците, магьосниците и магьосниците го наричаха само "Този, който не трябва да бъде назоваван" или "Ти-знаеш-кой". При Хитлер е точно обратното: Фюрерът е Онзи, който трябва да бъде назоваван постоянно, независимо дали е подходящо или не. В резултат на това той вече не изглежда зъл, а само карикатурен.

Това, което първоначално е било смешно (за някои), се е превърнало в извращение. Непоносимо е да гледаш как руският президент Владимир Путин се качи на вълната на мемовете, като едновременно с това възприема пропагандния стил на Хитлер - например чрез обръщане на ролите на жертвите и насилниците. Ето защо Путин иска да ви накара да повярвате, че именно украинците са нацисти и че той защитава руснаците от тях. Сблъсквайки се с когнитивния дисонанс, че украинският президент Володимир Зеленски е евреин, руският външен министър Сергей Лавров разсъждава, че "Адолф Хитлер също е имал еврейска кръв".

И така, ето ни тук, където всички - от рапъри със ски маски до автократи, които са склонни към геноцид, говорят за Хитлер и нацистите, без да се съобразяват с фактите, пропорциите или благоприличието. А останалите, особено милениалите и зумърите, остават да се лутат в постмодерната мъгла, където нищо не е вярно и всичко е възможно - и, когато има съмнения, е смешно.

Това е моралната празнота, от която се страхувахме, интелектуалният вакуум, в който омразата расте и в крайна сметка отново прави масовите убийства въображаеми. Проблемът не е само в Кание Уест. Всички ние сме притъпили паметта си до степен на нихилизъм.