Защо Ердоган преглътна гордостта си (отново) и стисна ръката на лидера на Египет

Турският президент Реджеп Ердоган свикна да преглъща гордостта си през изминалата година, държейки се добре с арабските страни като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, към които отдавна се отнасяше с открито презрение. Сега обаче се налага Ердоган да спаси ударената икономика на страната си. Решението му да се сдобри с египетския си колега генерал Абдел Фатах Ал-Сиси отразява повече геополитическата реалност, отколкото икономическата необходимост, пише Боби Гош за Bloomberg.

За разлика от държавите, които произвеждат петрол, Египет не може да предложи на Турция значителни инвестиции или кредитни линии: самият Кайро се нуждае от икономическа помощ – не на последно място, за да покрие недостига на външни приходи от 16 милиарда долара. Но Сиси, който е близък до лидерите на Саудитска Арабия и Емирствата, може да бъде полезен на Ердоган в поддържането на тези нововъзстановени отношения. Генералът може да служи и като посредник със САЩ, тъй като Ердоган често влиза в конфликти с Вашингтон.

Може би най-непосредствената услуга, която Сиси може да предложи на турския си колега, е да му посредничи в отношенията с Гърция. Ситуацията между Анкара и Атина се влоши до такава степен, че Ердоган вече рутинно заплашва с военни действия. Неговите закани са по-скоро показни, предназначени да събудят електората му преди изборите следващото лято. Той обаче ще се нуждае от помощта на трети страни, за да не изпусне ситуацията извън контрол.

След като обтегна отношенията с партньорите си в НАТО – най-скорошен пример за това е блокирането на присъединяването към алианса на Швеция и Финландия, Ердоган може да използва добрите отношения на Сиси с гърците, за да предотврати превръщането на враждебните закани в реални действия. „Нашето очакване от (Египет) е да установим мир с тези, които са враждебни към нас в Средиземно море“, заяви по-рано турският лидер.

За Сиси шансът да посредничи в турско-гръцките враждебни действия би представлявал потвърждение на значението на Египет в Източното Средиземноморие и на собствения му авторитет като регионален лидер. И всички точки, които спечели с Ердоган, биха били полезни за договаряне в други спорове между техните страни, особено в Либия.

Двамата лидери си стиснаха ръцете на среща в Доха в края на миналия месец, а емирът на Катар шейх Тамим бин Хамад Ал-Тани сияеше от задоволство. След това Ердоган посочи, че предстои официална среща със Сиси, последваща „разговори на ниво министър“. Не са определени дати, но тъй като турският лидер се нуждае от някои външнополитически успехи, за да подсили перспективите си за преизбиране следващото лято, може да се очаква добре организирана среща на върха през пролетта.

Тяхното ръкостискане беше кулминацията на размразяването на отношенията, започнало в началото на миналата година, когато говорител на Ердоган посочи пред Bloomberg News, че Анкара цели да подобри връзките си с арабския свят след годините на взаимни подозрения, основно около подкрепата на Турция за „Мюсюлманското братство“. Режимите в Египет и арабските страни от Персийския залив приемат ислямистката група като екзистенциална заплаха. Ердоган, чиято Партия на справедливостта и развитието споделя някои идеологически виждания с организацията, позволи на множество от нейните лидери да оперират от Турция.  

Отношенията между Анкара и Кайро се влошиха през 2013 г., когато Сиси свали правителството на „Мюсюлманското братство“. До края на годината Сиси изгони турския посланик, а Ердоган обяви египетския посланик за персона нон грата. Турският лидер продължи да нарича Сиси „нелегитимен тиранин“ и се зарече никога да не говори с него.

Нещата се влошиха още повече, когато Турция се намеси в гражданската война в Либия. На свой ред Сиси помогна за създаването на Източносредиземноморската газова организация –  базиран в Кайро форум за насърчаване на сътрудничеството в добива на природен газ от води, в които Турция претендира за интерес. Анкара не беше поканена да се присъедини към групата.

Но през цялото време и двамата лидери внимаваха да не позволят враждебността им да повлияе на търговските отношения. Турция е шестият по големина търговски партньор на Египет през 2021 г.: двустранната търговия нарасна до 5,3 милиарда долара от 4,7 милиарда долара година по-рано. Това е подобно на отношенията между Турция и Израел: икономическите връзки останаха стабилни по време на тяхното дипломатическо замразяване, което приключи това лято.

Затоплянето на отношенията между Турция и Египет едва ли ще доведе до значителни икономически ползи за двете страни. Техните интереси все още се сблъскват в ключови области. Ердоган остава решен да експлоатира въглеводороди в либийски води, което би било удар срещу Сиси. Анкара и Кайро все още са на противоположни страни в конфликта за правата за проучване край Кипър. Налице остава и проблемът за „Мюсюлманските братя“.

Засега обаче турският лидер се нуждае от египетския си колега. Предстоят още ръкостискания.

Още по темата

Турция понижи лихвите до едноцифрено ниво – в съответствие с исканията на Ердоган

Ердоган тихомълком търси подкрепата на някои влиятелни кюрдски фигури

Егото на Ердоган застрашава единството на НАТО

Достъпни жилища и милиарди енергийни помощи: как Ердоган се подготвя за изборите