Реем ал-Наджар все още си спомня времето, в което семейството ѝ би карало по-малко от два часа, преминавайки турската граница, за да прекара следобеда в пазаруване в Газиантеп и вечерта да се прибере с кутия от най-добрата баклава у дома в Алепо.
„Като сирийци ние просто трябваше да покажем личните си карти, дори не паспортите си“, посочва 34-годишната Ал-Наджар, цитирана от Bloomberg. „Това беше като част от нашата родина“, добавя тя.
Оттогава насам е минало повече от десетилетие, което преобръща живота на жената и мнозина граждани на Алепо, след като президентът Башар ал-Асад обсажда културната столица на Сирия и нейният икономически двигател в рамките на един от най-смъртоносните епизоди от продължаващата гражданска война.
Конфликтът в съседство променя облика на Газиантеп. Известен с богатата си култура и кухня, той е един от най-старите и най-гъсто населени градове в Турция, разположен в древна Месопотамия, кръстопът на истории и етноси, където турци, кюрди и араби са съжителствали.
„Тук се чувствам като у дома си“, посочва Ал-Наджар, преводач по професия. „Когато вървя по тези улици, чувствам, че няма нищо от дома, което да не мога да срещна тук“, добавя тя.
С около 100 километра (60 мили) между тях, Газиантеп и Алепо са били част от един и същи регион под Османската империя. Последната трансформация ги събра отново заедно, не на последно място поради политиката на община Газиантеп за интегриране на новодошлите в градските райони, а не в бежански лагери.
Още преди сирийската война да започне през 2011 г. и почти четири милиона души да избягат на север в Турция, Газиантеп е един от най-бързо развиващите се градски райони в света, разширявайки се от население от 120 хиляди души през 70-те години до над милион души днес. Оттогава той се превръща в основен център за хуманитарна помощ и магнит за жителите на Алепо, които успяват да намерят работа.
„Голямото търсене на неквалифицирана работна ръка ги привлече да останат тук“, посочва Мехмет Нури Гюлтекин, професор по социология в университета в Газиантеп, чиито изследвания се фокусират върху градската интеграция на бежанците. „Но това, което направи градската устойчивост по-лесна за тях, е фактът, че Газиантеп и Алепо са сходни градове и споделят дълбока, обща история и културни характеристики“, добавя той.
Газиантеп и Алепо са били част от един и същи регион в Османската империя. Графика: Bloomberg
Не всички приветстват това, разбира се, особено на фона на скорошните икономически проблеми на Турция. Инфлацията е на ниво от над 80%, а конкуренцията на жилищния пазар е по-висока. Президентът Реджеп Тайип Ердоган посети Газиантеп на 5 ноември с обещания за повече инвестиции преди изборите догодина, тъй като някои местни жители го критикуваха, че е позволил на сирийците да се заселят.
Междувременно бившите жители на Алепо са построили училища, магазини и ресторанти от другата страна на границата. Резултатът е улици, където арабските букви стоят до табелите на магазините на турски език и където сирийските заведения за бързо хранен делят пространството с турските. В някои квартали 90-процентен дял от жителите са араби.
С режима на Асад, който си връща контрола над сунитското мнозинство в Алепо и реконструкцията на стария град, която зависи от него, основното безпокойство, което преследва разселниците е, че градът никога няма да бъде същият. Към 2017 г. повече от 100 хиляди сгради са идентифицирани като разрушени в Сирия, като в Алепо е една трета от общия брой.
Благодарение на процъфтяващите текстилна и хранително-вкусова промишленост Газиантеп предлага значителна икономическа възможност на сирийците, много от които отварят магазини по оживените улици на града, както и ресторанти, давайки възможности за работа и на турски граждани.
Производителите на сапун от Алепо, чието качество е световно известно, местят опустошените си от войната фабрики в покрайнините на турския град. „Преди десетилетие Газиантео нямаше икономическата сила, която Алепо някога притежаваше, но жителите на Алепо променят това“, коментира Гултекин.
Няма съмнение обаче, че новодошлите натоварват значително ресурсите на града. Наемите рязко се повишиха, а налице беше и конфликт за достъпа до питейна вода по-рано. Имаше и недоволство, че изливащата се помощ е предназначена само за сирийци и не достига до турците в неравностойно положение. В отговор градът прие интеграционен подход и адаптира своята инфраструктура, жилищни планове и други услуги.
Сега, когато повече от половината сирийски бежанци в Турция са под 18 години, най-голямата грижа е формалното образование. Университетът в Газиантеп открва факултети с арабска учебна програма, но предизвикателството е да се асимилират сирийците в турската образователна система. Първоначално децата са били обучавани по сирийската учебна програма на арабски заради очакванията, че ще се върнат у дома. Повечето подобни училища вече са затворени.
Разположено в квартал Туркменлер, където 90% от жителите са сирийци, едно от малкото основни училища, предлагащи курсове на арабски език, е Kids Rainbow. Регистрирано като неправителствена организация, то отвори врати през 2020 г., за да обучава сирийски деца без документи, които не могат да посещават турски училища.
„Основното предизвикателство е, че често те не се чувстват комфортно да ходят на турски училища поради проблеми с расизма, както сред учителите, така и сред учениците, и в крайна сметка отпадат“ от системата, обяснява Хиба Джахя, служител в Kids Rainbow.