Един известен революционер веднъж е отбелязал, че "на празен лист хартия, на който няма никакви следи, могат да бъдат написани най-свежите и най-красивите знаци; могат да бъдат нарисувани най-свежите и най-красивите картини".
Този революционер е Мао Дзъдун, основателят на Китайската народна република. Колко подходящо - или иронично - е, че гражданите на страната държат празни бели листове хартия, докато протестират срещу драконовските ограничения заради Covid, наложени от наследника на Мао, китайския президент Си Дзинпин.
В дългата история на революционните символи тези листове може би са най-фините, най-простите и най-подривните икони изобщо. Вдигайки един от тях, вие все още не сте казали нищо - нито за, нито против един потиснически режим. Просто изразявате, че съзнанието ви е свободно и извън оковите на който и да е автократ. Главорезите на режима все още могат да изземат този лист хартия и да ви арестуват; но всеки път те разобличават господарите си като тирани.
В Иран друг символ олицетворява свободата и революцията. Технически погледнато, това е отсъствието на даден предмет или неговото отстраняване. Началото на протестите в страната беше арестът на 22-годишната Махса Амини за това, че не е носила хиджаб, и последвалата ѝ смърт в полицейския арест. Сега жените свалят забрадките си публично и предизвикателно.
Следователно отсъстващият хиджаб е прехвърлил символичната си сила върху женската коса. Някои жени развяват косата си, други я подстригват публично. Така или иначе, посланието към теократите в Техеран е същото като това към комунистите в Пекин: Един ден, може би скоро, ние ще бъдем свободни.
Хората се нуждаят от символи за вдъхновение, за да могат да се обединят и да постигнат промяна. Най-очевидната иконография е свързана с цветовете и дрехите. Санкюлотите по време на Френската революция носят панталони, за да се отличават от аристократите с дълги до коленете копринени бричове. Те също така носят фригийски шапки, към които прикрепват кокарди от червено, бяло и синьо, които се превръщат в трикольора на републиката.
Когато през 2020 г. диктаторът от Минск Александър Лукашенко открадна поредните избори, беларуските жени и мъже излязоха на улицата, облечени в бяло. Когато съпругата на руския опозиционен лидер Алексей Навални, Юлия, облече червен пуловер на произнасянето на присъдата му, други руски дисиденти също се облякоха в червено. Хората, които подкрепят правото на аборт в Аржентина и други страни, носят зелено. Въстанията срещу автокрациите са оцветени в оранжево, жълто, розово или кадифе.
Цветните текстилни изделия - от розови триъгълници до ленти на дъгата - са подходящи за демонстриране на лоялност и сплотяване на съмишлениците. Но тъй като са толкова провокативни и разпознаваеми, те също така правят носителите си лесни мишени. В момента организаторите на Световната купа по футбол в Катар изразходват много енергия, за да преследват голи фенове със знамена в цветовете на дъгата.
Алтернативна категория символи са жестовете, които демонстрантите могат да правят, за да изразят мнението си, но могат и да спрат да правят, когато ситуацията стане опасна. За движението "Черна сила" това беше стиснатият юмрук, а за "Животът на чернокожите" - свитото коляно. Протестиращите в Тайланд и Мианмар поздравяват с три пръста.
Друга възможност е да се наситят обикновените предмети с нови значения. Цветята, тъй като са толкова деликатни и невинни, са били символи от "Революцията на карамфилите" в Португалия през 1974 г. до протестите в Мианмар и Беларус наскоро. Понякога са достатъчни и стандартните жилетки за пътна безопасност, както в движението на "жълтите жилетки" във Франция. В други случаи, както в Хонконг през 2014 г., чадърите се превръщат във факли на свободата - с предимството, че могат да предпазят притежателя си и от лютив спрей и водно оръдие.
Ако каузата е справедлива и целта е свободата, бих марширувал с, под и зад всеки от тези символи. Но празният лист и голият скалп може би са най-силните досега. Възможно е да се чувствам така, защото залогът е толкова голям. В Иран, както и в Китай, хората поемат големи рискове, за да изискват човешко достойнство от режими, които черпят силата си не от легитимност, а от потисничество.
Но силата идва и от самите символи. В човешката коса има естествена невинност, а в подстригването ѝ - скрито насилие. А на белия лист има чистота и потенциал - чист лист на въображението, който във всеки един момент може да покаже човешкия дух в цялата му поезия. Никой деспот не може да изземе или потисне това. Мао е бил прав за красотата и потенциала на белия лист, а Си е прав да се страхува от него.