Шандор Мариас все още си спомня за съветските изтребители, които като дете не са му позволявали да спи по цяла нощ. Той израства по време на комунистическата ера в малка ферма до военновъздушна база край Дебрецен, в Източна Унгария. Семейната им къща се намирала на 300 метра от пистата за излитане и кацане.
"Ревът на реактивните самолети беше оглушителен, особено когато тренираха маневри "touch-and-go"," спомня си той.
Семейството му е едно от малкото, на които комунистическите власти позволяват да запазят стопанството си във времето на задължителните кооперативи. След падането на режима през 1989 г. всички останали продават земята си, но Мариас я задържа. Това се случва, докато вълната от зелени технологии не залива Дебрецен, пише Financial Times.
Днес Máriás Road, както все още се нарича черният път до фермата, води до новия развоен обект на корейския производител на материали за батерии EcoPro BM, където компанията се ангажира да инвестира 700 млн. евро в производството на катоди - един от ключовите компоненти в батериите. В съседство китайският гигант CATL планира да похарчи 10 пъти повече за най-голямата гигафабрика в Европа.
Само за няколко години Унгария се превърна в потенциален център за производство на батерии за електрически превозни средства, чийто център е Дебрецен. До 2030 г. производството на батерии само в този град с население от 200 000 души ще се конкурира с всички европейски държави, освен Германия.
Инвестиционният бум беше разпален от германския автомобилен производител BMW, който изгражда в града завод за електромобили на стойност 2 млрд. евро. Като се прибавят намеренията на CATL и заводите на дузина големи доставчици и десетки по-малки, разширяването на производството на електромобили е привлякло в града инвестиции в размер на над 10 млрд. евро.
На други места в страната южнокорейските SK Innovation и Samsung строят и разширяват заводи за батерии, всеки от които на стойност около 1 млрд. евро. Германските Mercedes-Benz и Audi също пренасочват големите си унгарски автомобилостроителни предприятия към производството на електрически превозни средства. До 2035 г., когато Европа ще забрани продажбата на нови бензинови и дизелови автомобили, унгарската автомобилна индустрия ще бъде изцяло електрическа.
Правителството спомогна за постигането на тази цел, като предложи значителни данъчни облекчения за сектора, както и дружелюбно и ефективно регулиране.
Преди да обяви инвестицията си в Дебрецен, CATL направи по-малък завод в Германия и е изразила интерес към разполагане на гигазавод за батерии в Полша или в Сърбия, според хора, запознати с преговорите в тези страни. Наред с други предимства, сега компанията ще получи данъчни и инфраструктурни стимули на стойност около 800 млн. евро в Унгария.
"Започнахме разговори с CATL преди две години и половина, когато компанията имаше предвид друго място", заяви външният министър Петер Сиярто пред местния новинарски сайт Haon.hu. "Извършихме героично спасяване, докато се провирахме в ситуацията".
Усилията на Унгария да привлече водещите световни производители на акумулатори са част от борбата в Европа за създаване на достатъчна инфраструктура, която да позволи преминаването от двигатели с вътрешно горене. За Будапеща подготовката за преминаване към електрически превозни средства е от жизненоважно значение: автомобилната индустрия съставлява една пета от износа на Унгария и 8 % от нейното икономическо производство.
"Този процес е екзистенциално предизвикателство за унгарската и европейската икономика", казва Петер Кадержак, председател на новосформираната Унгарска асоциация на производителите на акумулатори и бивш правителствен служител по времето на Виктор Орбан.
"Тази игра е истинска. И в тази нова индустрия ключът към процеса е батерията. Европа изостана и пропусна възможността да създаде цялостна верига за създаване на стойност".
Успехът в привличането на толкова много инвестиции обаче породи критики. Някои се опасяват, че Унгария рискува да стане твърде зависима от китайските производители на батерии - и дава твърде много дипломатически лостове на Пекин.
В Дебрецен жителите се тревожат за оскъдните запаси от вода, както и за натиска върху жилищата, училищата и болниците от страна на новите работници и техните семейства.
"Това може да постави Дебрецен на европейската карта на промишлеността, но много хора с право питат какво става с енергийните нужди, водата, канализацията, работната ръка? Може ли този град да задоволи нуждите на тези гиганти?", пита Йожеф Палинкаш, 70-годишен физик и бивш ръководител на Унгарската академия на науките, който живее в Дебрецен.
Палинкас, бивш министър на образованието по времето на Орбан, който до 2018 г. е бил главен служител на правителството по въпросите на научните изследвания и развойната дейност, казва, че вижда в проекта символ на "мегаломанията" на правителството.
"Орбан наистина обича огромните инвестиции. Той иска да има най-големите неща", казва Палинкас.
Ръководителите на CATL за първи път започват да търсят места в Източна Унгария малко преди избухването на пандемията от коронавирус. Това, което правителството описва като безкомпромисна надпревара за привличане на компанията, заслепява почти всички в Дебрецен.
Слуховете започнаха да се появяват едва в началото на тази година, след като се появиха съобщения за по-малки инвестиции, свързани с батерии. През май министърът на промишлеността Ласло Палкович говори за необходимостта от укрепване на водоснабдителната и електропреносната мрежа в очакване на нов производител на батерии в Дебрецен.
След това през август CATL и правителството обявиха с големи фанфари, че китайският гигант ще инвестира 7,3 млрд. евро в изграждането на завод за батерии с капацитет 100 GWh в Дебрецен - около пет пъти по-голям от сегашния размер на фабриката Gigafactory на Tesla в Невада и достатъчен за захранването на 2 млн. нови автомобила годишно.
Според източник, запознат със ситуацията, инвестицията ще бъде финансирана със заем от China Construction Bank. "Проектът "на зелено" в Унгария ще бъде гигантски скок в глобалната експанзия на CATL", заяви в изявление основателят и председател Робин Зенг. Маркус Шефер, главен технологичен директор на Mercedes-Benz, който има голям завод в централна Унгария, заяви, че автомобилният производител ще бъде "първият и най-голям клиент на новия завод".
Миналата седмица BMW обяви, че ще постави завод за сглобяване на акумулатори на мястото на своя завод в Дебрецен, като по този начин удвои общата инвестиция там до 2 млрд. евро. Ключов фактор, според компанията, са "заводите за производство на акумулаторни клетки, които ще бъдат изградени в близост".
"Европа е основният чуждестранен пазар, към който CATL се стреми, поради броя на производителите на оригинално оборудване (ОЕМ) тук", казва Ю Ду, ръководител на изследователския отдел за Китай във фирмата за проучване на пазара на батерии Rho Motion. "Заводът на CATL в Унгария е част от партньорството им с BMW. Те искат да са по-близо до автомобилните заводи."
EVE, друг китайски производител на акумулатори, закупи парцел от 45 хектара в близост до града по-рано тази година за нов завод, чиито подробности все още не са обявени.
CATL не е казала почти нищо за плановете си в Дебрецен. Според трима души, които не са упълномощени да говорят публично, обаче компанията планира да започне бързо производството на първата единица, като стартира производството на площадката през май 2025 г. и го разширява, докато единицата не достигне капацитет от 33 GWh. Той ще се състои от една сграда с дължина един километър и няколко странични сгради.
Ще последват още два идентични блока. Според тези хора фабриката ще достигне пълния си размер около 2030 г. Едва тогава ще се усети пълното въздействие върху Дебрецен, включително натискът върху други аспекти на живота в града: използването на вода и замърсяването, потреблението на енергия и нуждите от работна ръка.
Дебрецен може да изглежда като необичаен избор за индустрия като производството на батерии, която използва много вода. Той се намира на един час път с кола от голяма река - Тиса, и е разположен сред земеделските земи на унгарските равнини, които вече страдат от сушата, предизвикана от изменението на климата.
По време на парламентарното изслушване през май Палкович заяви, че заводът на CATL ще използва на час приблизително същото количество прясна вода, което цялото население на Дебрецен използва за същия период от време.
Когато Ищван Фабиан, химик по водите и бивш ректор на университета в Дебрецен, чува за плановете на CATL, той казва, че се е усъмнил. "Това е адски много вода, която им е необходима", казва той.
Фабиан, който от десетилетия изучава водоснабдителните системи на града, има много въпроси относно плановете на CATL. Под града има много подпочвени води, но до някои от тях е трудно да се стигне, някои са замърсени и има съмнения относно съществуващите планове за довеждане на повече вода от река Тиса.
Тъй като изменението на климата се отразява на водните системи, Дебрецен не може да се върне към дните от комунистическата епоха, когато е използвал почти три пъти повече вода, отколкото сега, казва Фабиан.
Хора, запознати с плановете на компанията, казват, че тя проучва водните ресурси и технологиите за потенциалното използване на пречистените отпадъчни води. "Местната водоснабдителна система може да задоволи нуждите на нашия завод в Дебрецен", заявиха от компанията.
Според Палкович CATL ще се нуждае и от постоянен енергиен капацитет от около 800 MW, колкото е мощността на голяма електроцентрала, както и от много природен газ - и двата потенциални източника на проблеми, тъй като Унгария, както и останалата част от Европа, е изправена пред високи цени на енергията и проблеми с наличностите на фона на войната в Украйна.
Правителствени служители изразиха загриженост относно едновременното пускане в експлоатация на тази и други енергоемки централи, което ще увеличи потреблението на електроенергия и газ в страната, точно когато енергийните пазари са подложени на нарастващ натиск върху доставките.
Въпреки това CATL има начини да облекчи ограниченията в енергийните доставки. Тя планира да използва част от придобитата земя за производство на слънчева енергия, съобщи компанията. При необходимост ще се снабдява със зелена енергия от регионалните пазари.
Кметът на Дебрецен Ласло Пап настоява, че градът може да се справи с бума с подкрепата на правителството, и добавя, че опасенията относно използването на вода са преувеличени.
"Въпреки сушата през изминалата година нивата на подпочвените води вече не се понижават", казва той. "Водата в Дебрецен не е застрашена. Освен това, независимо дали става дума за климатични промени или не, няма да се върнем към нивата на водоползване от 80-те години на миналия век дори и да се построи целият промишлен капацитет."
Сиярто, министърът на външните работи, в миналото е заявявал, че опасенията относно водата, енергията и труда са неоснователни. "Тази инвестиция може да се осъществи само ако отговаря на най-строгите екологични стандарти", заяви Сиярто пред местни медии. "Дебрецен може да бъде сигурен, че запазването на качеството на водата и въздуха не подлежи на компромис."
Въпреки тези уверения, в Дебрецен има значителна съпротива срещу някои от инвестициите.
Цели три четвърти от жителите искат големите заводи да не се появяват, казва Жолт Гондола, адвокат и ръководител на неправителствената организация "Граждански форум", която е провела проучване сред местните хора.
"Големи индустриални инвестиции са били изграждани и изоставяни и преди, оставяйки след себе си упадък и разруха, казва Гондола. "Трябва да предвидим, че това е нормална част от икономическия цикъл, само че нашият начинаещ капитализъм все още не се е сблъскал с това. Когато дойдат големите пари, ние се огъваме."
Палинкас казва, че правителството не трябва да пренебрегва ерозията на доверието, а трябва да даде повече подробности.
"На Дебрецен беше съобщено за това твърде късно", казва той. "Разбирам секретността, докато инвеститорите са имали няколко възможности, но след като решението е било взето, е трябвало да бъдат по-открити. Ние имаме тези въпроси, защото те засягат самия ни живот".
Огромната инвестиция на CATL в Дебрецен е чувствителна и по друга причина: тя идва на фона на разрастващия се дебат за китайските инвестиции в Европа и отношенията на Унгария с Пекин.
Китайски държавни фирми изградиха инфраструктура в Централна и Източна Европа като част от глобалната инициатива на Пекин "Един пояс, един път" , като се започне с откриването на моста Пупин над Дунав в Сърбия през 2014 г. Партньорите обаче критикуват проектите им зарази липсата на прозрачност при финансирането и планирането им.
Унгария обаче се е заинтересувала от китайските инвестиции, точно когато други европейски държави са станали предпазливи. В рамките на политиката на Орбан за "източно отваряне" китайски компании инвестираха в химическата промишленост; Пекин финансира и изгражда нова железопътна линия Белград-Будапеща за своите товари към Централна Европа; а Шанхайският университет "Фудан" се опита да открие кампус в Будапеща.
Председателят на Асоциацията на производителите на батерии Петер Кадержак казва, че тази връзка с Пекин е жизненоважна, защото преходът към електрически превозни средства е изключително за Унгария - и защото Китай, лидер в производството на батерии за електрически превозни средства, предпочита топлите дипломатически отношения.
Тъй като китайските и корейските компании заемат водеща роля в зараждащата се унгарска индустрия за батерии, някои хора, включително Кадержак, признават, че тези нови отношения могат да направят Европа зависима от азиатските доставчици на батерии.
Едит Згут-Пржибилска, изследовател в Полската академия на науките и вицепрезидент на "Амнести интернешънъл" в Унгария, казва, че инвестицията разширява стратегическото влияние на Китай върху европейската икономическа инфраструктура.
"Виктор Орбан отиде най-далеч в ЕС, като предостави на Пекин прозорци за използване на оръжие за политическо и икономическо влияние в Европа", казва тя. "Инвестицията на CATL се вписва в една десетгодишна стратегия, по време на която режимът на Орбан се ангажира допълнително с политика, благоприятстваща Китай . Будапеща служи като таран за Пекин на европейско ниво, като налага вето на съвместни инициативи на ЕС, критикуващи Китай."
Андраш Деак, енергиен експерт в Унгарския университет за обществени услуги, обаче казва, че опасенията за зависимост са преждевременни, тъй като технологията е толкова динамична, че след няколко години батериите на литиева основа може да са само една от няколкото възможности.
Той казва, че зеленият преход трябва да се разглежда по-широко от автомобилите, което означава всички видове батерии, произвеждани за битова и дори промишлена употреба. Той казва, че не всички тези технологии идват от Китай, въпреки че повечето от тях са азиатски, и добавя, че грешката на Унгария всъщност може да се дължи на това, че е заложила твърде рано и твърде много на литиевата технология.
"Не бих сложил спирачки на електрическата мобилност или технологиите за батерии заради геополитически страхове".
Фермерът Мариас е прагматичен по отношение на промените, които настъпват в неговия край на Унгария. "Нека градът се развива, нека дойдат индустриалните паркове, ние сме се придвижили напред", казва той.
Казва, че градът му е предложил справедлива сделка за фермата му и той е купил нова земя и е построил нова къща наблизо. "Частица от сърцето ми остана в стария комплекс, но животът продължава. Мога да продължа да правя това, което правя."