Седем дни, които могат да разрушат световния пазар на петрол

Докато епичният срив на петролния пазар заплашваше да нанесе още по-голям хаос на засегнатата от пандемия световна икономика през април 2020 г., САЩ, Саудитска Арабия, Русия и други страни от Г-20 се срещнаха, за да намерят решение. Сътрудничеството помогна да се сложи край на ценовата война в рамките на " ОПЕК+" и да се възвърне стабилността на пазара. Цените се възстановиха.

Две години и половина по-късно и девет месеца след войната на Русия в Украйна подобно сътрудничество в областта на енергетиката между световните сили изглежда далечен спомен, пише Financial Times.

От месеци Москва е превърнала в оръжие доставките на природен газ за Европа, а сега активно се опитва да извади от строя електрическата мрежа на Украйна. Страните потребителки се превърнаха в конкуренти в надпреварата за осигуряване на оскъдни енергийни доставки. В десетилетните петролни отношения между Саудитска Арабия и САЩ се забелязват пукнатини. Дори в областта на чистата енергия лидери като Джо Байдън говорят за нова битка за доминиране във веригите за доставки.

Потенциалното разпадане на стария ред на световния петролен пазар ще достигне решаващ момент през следващата седмица, когато Европа ще започне да блокира достъпа на руски морски суров петрол до континента - един от най-силните отговори досега на бруталната инвазия на Владимир Путин в Украйна.

Новите санкции също така ще спрат европейските компании да застраховат кораби, превозващи руски петрол до трети страни - освен ако тези страни не приемат цена за петрола, диктувана от западните сили. С други думи, западните държави ще се опитат да наложат таван на цената на петрола, продаван от Русия.

Никой не може да каже колко разрушителни ще бъдат тези мерки. Санкциите, наложени на Русия, след като Путин нареди на войските да преминат границата с Украйна на 24 февруари, едва ли са намалили износа на петрол от страната или приходите на Кремъл от петрол.

Но самият принцип, че геополитическите врагове на Москва ще определят цената, на която Русия продава суровия си петрол, е унижение за петролната държава, която произвежда над 10% от световния петрол и седи заедно със Саудитска Арабия начело на картела ОПЕК+. Определящият цените ще се превърне в крайния ценови законодател.

Александър Новак, заместник министър-председател на Русия, ще има възможност да обсъди отговора на Москва, когато седне на масата със саудитския министър на енергетиката принц Абдулазиз бин Салман на поредната среща на ОПЕК+ във Виена в неделя, ден преди влизането в сила на европейското ембарго и плана за ограничаване на цените.

За ветераните от енергийната индустрия предстоящите дни отбелязват момент на дълбока опасност за петролния пазар - и за световната икономика, която все още е силно зависима от тази суровина. Те казват, че през изминалата година са били нарушени установените геополитически норми, а съществувалите от десетилетия вериги за доставки сега се разклащат.

Готовността на Русия да унищожи газовите си клиенти в Европа и решението на Саудитска Арабия от миналия месец да намали доставките на петрол - въпреки острата съпротива на Белия дом, който обвини близкоизточния си съюзник, че се съюзява с Москва - са само два примера. Но и страните потребителки също предприеха действия - от готовността на САЩ да източат извънредните си запаси от петрол, за да намалят цените на бензина, до опитите на Запада да изчисти руската енергия от икономиките си.

"Това са тектонични промени. Глобалните пазари бяха изградени върху тези магистрални линии на доставки на [природен газ] между Русия и Европа, както и на петрол и газ между Близкия изток и Азия", казва Роджър Диуан, ветеран анализатор на петрола в S&P Global Commodity Insights във Вашингтон. "Не знаем как ще функционира този пазар след определена дата. Корекцията ще бъде драматична... тя ще бъде конфронтационна и ще бъде нестабилна".

Политиката на ограничението

Ако наистина предстои исторически пробив в световния енергиен ред, на пазара на суров петрол има малко видими признаци за това. Международният бенчмарк Brent спадна от 120 долара за барел през юни до 85 долара днес, тъй като търговците се ориентират към признаци на рецесия.

Ангажиментът на Китай да провежда политика на "нулев Covid" също сви търсенето и осигури своеобразен клапан за освобождаване на по-широкия натиск на пазара.

Но явното напрежение на енергийните пазари остава. Цените на суровия петрол продължават да са по-високи, отколкото в който и да е момент между 2015 г. и 2021 г., а цените на дизеловото гориво, което Русия изнася в големи количества, все още са изключително високи.

Цените на природния газ в Европа може да са спаднали от върховите стойности от еквивалента на близо 500 щатски долара за барел това лято, след като Русия пристъпи към почти пълно прекратяване на доставките. Но газът все още се търгува на цени, които са около пет пъти по-високи от историческата норма, което води до хаос в икономиките и подхранва инфлацията в световен мащаб.

Ако Китай облекчи ограниченията на Covid през следващата година, търсенето на петрол и вносен втечнен природен газ, от който Европа сега е силно зависима, може да нарасне рязко.

"Ясно е, че все още се намираме в много несигурен пазар", казва Дъг Кинг, главен изпълнителен директор на RCMA Capital, който управлява фонда Merchant Commodity Fund. "Отношенията между великите сили в петролната индустрия станаха много фрагментирани. Всички в бранша се чувстват малко потиснати, тъй като тази година петролът беше ударен от всички страни. "

Белият дом работи от месеци, за да задържи цените, освобождавайки безпрецедентни количества петрол от собствените си извънредни запаси, като същевременно поддържа постоянен - макар и засега безрезултатен - натиск върху Саудитска Арабия и други производители да продължат да увеличават доставките.

Идеята за ограничаване на цените, лансирана за първи път от Министерството на финансите на САЩ, е най-важната и най-спорната инициатива. За администрацията на Байдън тя е метод за ограничаване на приходите на Кремъл, като същевременно се запазва потокът от руски петрол на пазара, за да се задържи по-голяма инфлация на цените на петрола.

Всъщност планът е отчасти предназначен да компенсира много по-строгите ограничения, въведени в рамките на санкциите на ЕС срещу Русия.

Като се има предвид, че ЕС и Обединеното кралство доминират на пазара за застраховане на петролни танкери, САЩ се опасяваха, че европейските санкции ще доведат до срив на руските доставки, тъй като корабите ще избягват товарите им. Съгласно плана за ценови таван корабите ще могат да ползват европейски и британски застраховки, при условие че руският петрол, който превозват, се купува на цената, определена в западните столици.

Г-7 одобри плана на Министерството на финансите, а ЕС го включи в новия набор от санкции, обявени през октомври, след като Русия незаконно анексира още украинска територия. Но тези санкции включваха още една обременителна клауза, която разширяваше забраната за застраховане на кораби до всички плавателни съдове, които някога са превозвали руски нефт без покритие. САЩ са лобирали пред ЕС да смекчи и тази разпоредба, твърдят запознати с усилията.

"Разширяването на забраната за застраховане и услуги върху всички танкери - както от ЕС, така и извън него - превозващи руски нефт без покритие, разтревожи официалните представители на САЩ, тъй като това щеше да доведе до много по-голямо прекъсване на доставките", казва Боб Макнали, бивш съветник на президента на САЩ Джордж Буш и ръководител на Rapidan Energy Group. Хората, запознати с дискусиите, сега очакват ЕС да наложи ограничение на продължителността на всяка забрана.

"Отказът на европейците от безсрочна забрана на плавателните съдове отне много време, но си струваше от гледна точка на Вашингтон, защото заплашваше да влоши един лош проблем", казва Макнали.

Действителната цена на ограничението все още е предмет на дискусия. Някои европейски държави искат наистина наказателна цена, близка до 20 долара за барел, докато други призовават за диапазон от около 60 или 65 долара, казват хора, запознати с дискусиите. Последната цена е подобна на тази, която Русия вече получава за своя петрол.

"При сегашните цени, които се обсъждат, изглежда, че това са по-скоро усилия за намаляване на инфлацията, отколкото за намаляване на руските приходи", казва Хелима Крофт, ръководител на глобалната стратегия за суровините в RBC Capital Markets.

Възможно ли е цените да се повишат?

Как ще реагира пазарът на опитите на политиците да манипулират предлагането и цените?

Макар да има малко признаци за скок на цените, някои анализатори смятат, че пазарът се е успокоил по отношение на потенциалните рискове за предлагането, произтичащи от новите санкции на ЕС и ограничаването на цените.

"Объркването около ценовия таван накара пазара да мисли, че ЕС може да купува руски петрол", казва Амрита Сен, ръководител на изследователския отдел в консултантската компания Energy Aspects. "Това е напълно погрешно, тъй като ембаргото замества ценовия таван." През пролетта петролните пазари могат да се свият "значително", казва Сен.

Някои търговци посочват по-ранни страшни предупреждения за недостиг, които така и не се сбъднаха, като например опасенията през 2019 г., че правилата за корабните горива, които трябва да влязат в сила в началото на 2020 г., ще нарушат доставките на дизелово гориво.

Миналата пролет Международната агенция по енергетика заяви, че санкциите срещу руския петрол могат да доведат до спад на производството му с почти една трета в рамките на няколко месеца - тревожна прогноза, която помогна за повишаване на световните цени и допринесе за решението на западните държави да освободят извънредни запаси от петрол.

Според Мартин Ратс, главен стратег по суровините в Morgan Stanley, търговците, които се опасяват да повярват на последните прогнози, може да се окажат изложени на риск.

"Русия успява да изнася [своя петрол] с почти постоянни темпове", казва Ратс. "Ако се окаже, че то [ембаргото] е мощен възпиращ фактор и много петрол трябва да бъде пренасочен - и част от него ще бъде загубена в процеса - тогава това ще бъде положително за цените на петрола."

Други твърдят, че самият ценови таван може да предизвика повишаване на цените. Фрикциите, които сега се създават в търговията с петрол в Русия, ще бъдат огромни и ще окажат "значително въздействие" върху петролните пазари през следващата година, смятат анализаторите от Bernstein.

Около 2,4 млн. барела дневно от руския петрол ще трябва да намерят нов дом извън страните от ЕС и Г-7. Очаква се Индия, Китай и други купувачи да поемат част от този застой. Те обаче посочиха, че няма да участват в схемата за ограничаване на цените, тъй като се опасяват да не застрашат отношенията си с Москва или да не бъдат сметнати за подчинени на Запада.

Според Bernstein Русия може да се нуждае от още 100 кораба, които да работят без западна застраховка, за да осигури преноса на петрол в открито море. Това е ниво, което според тях Русия трудно ще си осигури, дори ако успее да използва така наречения "тъмен флот" от танкери, използвани от страни, на които са наложени санкции, като Иран. В резултат на това те смятат, че предлагането ще намалее, което ще доведе до повишаване на цените до 120 долара за барел през следващата година, дори и при рецесия.

Vitol, най-големият независим търговец на петрол в света, изчислява, че руският износ може да намалее с до 1 млн. барела дневно, което представлява около 20% от обема, който се транспортира по море.

Въздействието може да бъде още по-драматично. Кремъл вече заяви, че ще спре доставките за страните, които сътрудничат за налагането на ценовия таван. Министерството на финансите на САЩ твърди, че Москва няма да отиде по-далеч и все още ще се стреми да продава своя петрол на други държави, тъй като ограничаването на производството би довело до риск от дългосрочни щети за нейните петролни находища.

"Нямаме причина да очакваме, че те ще направят това", казва високопоставен служител на Министерството на финансите. "Защото в крайна сметка то не е в техен интерес. Всяко действие, което предприемат, за да повишат цените, би се отразило на новите им клиенти".

Неотдавнашната история обаче кара други да не са толкова оптимистични. Те твърдят, че дългосрочният икономически интерес едва ли е мотивирал Москва да разруши репутацията си на надежден доставчик на природен газ за Европа.

"Те казаха, че ще спрат доставките на газ за всеки, който не плаща в рубли - и това се случи", казва Ратс. "Трябва да се вземе предвид възможността, че [намаляването на износа на петрол] може действително да се случи."

Други представители на бранша също посочват способността на Русия да създава проблеми на други места. Тръбопроводът с капацитет 1 млн. барела дневно, по който се пренася казахстански петрол през Русия до Черно море, който вече беше затворен от Москва за кратко през последните месеци поради необичайни метеорологични причини, може да се превърне в мишена. Руските прокси сили поддържат присъствие и в нестабилния петролен сектор на Либия.

"Мисля, че руснаците вероятно имат намерение да направят тази зима възможно най-неприятна за Запада, за да ни накарат да преразгледаме подкрепата си за Украйна", казва Крофт от RBC. "Ние много ясно показахме, че нашата болезнена точка е енергията, така че мисля, че Путин ще се стреми да направи тази енергийна детоксикация изтощителна чрез редица свои хибридни техники."

Това оставя много теми за обсъждане, тъй като представителите на Москва се присъединяват към другите членове на ОПЕК+ във Виена в неделя. Срещата ще се проведе само два месеца след като намаляването на доставките предизвика такъв гняв в САЩ - и само часове преди западните държави да направят своя дързък опит да се опитат да възстановят контрола върху цените.

Държавите от Персийския залив, като Саудитска Арабия и ОАЕ, настояват, че не застават на страната на Русия, а просто се опитват да управляват един неспокоен пазар, който остава жизненоважен за световната икономика. Но в интерес на истината те се противопоставят на ограничаването на цените, като смятат, че един ден то може да се обърне срещу тях.

Те също така изтъкват това, което смятат за лицемерие на Запада: искането за по-голямо производство и същевременно стремежът към по-ниски цени, което според индустрията е възпрепятствало инвестициите и е направило пазара неподготвен за тази криза и за това, което може да последва.

Желанието на западните държави да ускорят отказа от нефт и газ също е отдавна горящ фитил в отношенията, който представлява екзистенциална заплаха за властта на лидерите на ОПЕК, дори ако техните граждани са сред най-застрашените от изменението на климата.

Сухейл ал-Мазруей, министър на енергетиката на ОАЕ, се втренчи в някои от очевидните противоречия на Запада по отношение на енергийната политика след последната среща на ОПЕК+, като заяви, че усилията им за повишаване на цените трябва да бъдат приветствани в западните столици.

"Става дума за това, което е добро за пазара и за това да гарантираме, че ще имаме достатъчно ресурси за вас [на Запад] в бъдеще", каза той пред Financial Times.

Срещата на Опек+ в неделя може да се окаже поредната важна стъпка в разпадането на световния енергиен ред, основан на десетилетия на задълбочаващи се връзки между производители и потребители, след нахлуването на Русия в Украйна.

"Те открито използваха своята енергия, своя газ, като оръжие - и на практика казаха на ЕС, че може да използват енергията като оръжие срещу тях", казва Диуан от S&P. "Сега настъпва разрушаването на установения ред. Това е таванът на цените. Това са санкциите. Това са действията на Русия на газовите пазари. Това е реакцията на ОПЕК. Това е политиката на Саудитска Арабия. . . Потенциалните сътресения в краткосрочен план не се контролират."

Още по темата

Подигравка или шега: преговорите за таван на петрола и газа са крайно безмислени

Таван на цените на руския петрол се обсъжда и в Г-7

Войната на Путин прави Запада по-зависим от всякога от азиатското гориво

Малцината купувачи на петрол на Путин искат големи отстъпки