Европейските лидери спорят за нивото на два тавана на цените на енергията: един за европейските цени на едро на природния газ и друг за износа на руски петрол. Въпреки фокуса върху несъгласието относно нивото на цените, истинската битка е за политиката: какво са предназначени да правят ограниченията на цените и дали има някакви приемливи компромиси за тях.
Досега единственото нещо, за което европейските лидери са се съгласили, е, че искат нещо, което всички могат да нарекат „ограничение“, което да изглежда като решително действие срещу Русия. Няма значение дали крайният продукт прилича повече на еднорог — много търсен, но много, много рядък — или, все повече, малко на химера. И двете ограничения имат за цел да разрешат „всички гореизброени“ проблеми, като същевременно задействат „нито един от долупосочените“ компромиси. Ако успеят да създадат нещо, след като преминат през всички преговори, това няма да е нищо друго освен чудо.
Първата от енергийните горни граници е вътрешна: цената на едро за природния газ в Европейския съюз. Групата се фокусира върху Title Transfer Facility (TTF), холандска цена на газа, която служи като еталон за континента. Европейската комисия предложи таван на цената от 275 евро за мегаватчас, в сравнение с настоящите цени от около 125 евро за мегаватчас. TTF бе средно около 20 евро за MWh между 2010 г. и 2020 г.
Предложението обаче има две допълнителни условия: таванът ще бъде задействан само ако договорът за TTF за предния месец се установи за 10 последователни търговски дни над 275 евро за MWh и ако се търгува със значителна премия спрямо глобалните цени на LNG. Тези условия са екстремни: те не бяха изпълнени по време на газовата криза в ЕС през август, когато цените на TTF за кратко се установиха на рекорд от близо 339 евро за MWh. Критиците описват предложението като „недостатъчно“ (Франция), „подигравка“ (Испания) или „шега“ (Полша). Това ограничение няма да ограничи нищо.
Но това вероятно е по замисъл. Техническият персонал на Европейската комисия знае, че е безполезно да се регулират глобалните енергийни цени с указ. Това, което Европа може да направи – и Брюксел предложи заедно със своята идея за ограничение – е да изгради "неравности", така наречените прекъсвачи, които могат да забавят скока на цените, но не и да го спрат. Германия и Нидерландия се противопоставят на таван на цените – поне на такъв, който работи – защото смятат, че това ще застраши сигурността на доставките на газ. Страните, които искат твърда горна граница, водени от Италия, не успяха да обяснят как тяхната политика няма да доведе до недостиг.
Всъщност единственият начин твърдата горна граница на цените да работи е ако правителствата на ЕС въведат твърда горна граница при поискване. Но никой в Европа не е готов да регулира кой и колко може да консумира газ. Така че таванът на цените на този източник на енергия е обречен на провал.
Истинският въпрос в основата на дебата е фискалният капацитет. Всяка нация от ЕС знае, че ще трябва да субсидира потреблението на енергия — и да спасява компании — ако цените на газа останат високи. Това е вероятен сценарий не само тази зима, но и през сезон 2023-24.
Германия има финансовия мускул, за да си позволи субсидиите; други държави от ЕС не толкова. Последните се нуждаят от таван на цените, за да ограничат разходите си за енергийни помощи. В коридорите на властта в Брюксел някои дипломати се шегуват, може би жестоко, че се страхуват от Германия повече от Русия, когато става дума за газ. Решението е солидарността на ЕС: изоставете тавана и обединете фискалните ресурси. Но както виждаме, пътят към решението доведе до сегашната задънена улица.
Преговорите за другата горна граница – за петрола – се случват по същото време, но включват по-широк набор от национални интереси. Преговорите са част от плана на Г-7 за налагане на съюзнически таван върху цената на износа на руски петрол като удар за Москва. Предложеният таван е около $65-$70 за барел петрол. Този диапазон е над мястото, където в момента се продава суровият петрол на Путин.
Отново, това е таван на цената, който няма да ограничи нищо. И отново, това е скритата цел.
Вашингтон и други искат да запазят потока на руски петрол на пазара, така че световните цени да останат под 100 долара за барел, дори ако компромисът е, че Кремъл продължава да се радва на силен поток от петродолари. В Европа Полша и други искат таван на цените, който лишава Кремъл от средства, вярвайки, че това може да ускори края на войната в Украйна. За тях по-високите цени на бензина са приемлив компромис.
И така, какъв е приоритетът? Идеята, че таван на цената от 65-70 долара за барел ще окаже влияние върху руския президент Владимир Путин, е нелепа. С производството на петрол, почти толкова високо, колкото беше преди началото на инвазията през февруари, Кремъл прави повече от достатъчно пари, за да финансира военната си машина. За да се отнеме финансирането на Путин, горната граница на цената ще трябва да бъде много по-ниска и със сигурност не по-висока от 45 долара за барел, предложени от европейските дипломати на техните американски колеги. И ще трябва да е строга. Настоящият план има повече дупки от швейцарско сирене, с изключение за страни от Япония до Унгария.
Може ли силно ограничение на цените на петрола от Г-7 да сложи край на войната? Скептичен съм, че Путин може да бъде поставен на колене, като просто се намали потокът от петродолари. Същата политика не проработи с Иран и Венецуела и двете страни са много по-слаби финансово от Русия днес. Ефектът от строгия таван на цените на петрола на Г-7 ще бъде ужасен: това ще доведе до цени над $100 в световна икономика, която вече е обременена от най-високата инфлация от 40 години. Големите вносители на руски петрол — Китай, Индия и Турция — ще намерят начини да продължат да купуват.
Има само една политика, която може да спре потока от петродолари към Путин. Това би било пълно петролно ембарго, подобно на това, наложено на Ирак през 1990 г., след като той нахлу в Кувейт. Цената по отношение на цените на петрола ще бъде огромна. Никой на Запад не е готов да го приложи. Без него обаче, таванът на цените на петрола на Г-7 е обречен на провал.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.