Забраните за внос в Северна Америка и самосезирането на рафинериите и търговците в Европа едва намалиха потока на суров петрол от руските пристанища, като количествата бяха успешно пренасочени на изток.
Но пренасочването на потоците към Азия, където Индия се превърна във втория по големина клиент на Русия, концентрира зависимостта на Москва от все по-намаляващия брой купувачи. Сега Китай и Индия купуват две трети от целия суров петрол, изнасян по море от Русия; поне половината от суровия петрол, изнасян по тръбопроводи от Русия, също отива в Китай.
Това дава огромна сила за водене на преговори на купувачите в двете страни и те я упражняват. Руският суров петрол се търгува с голяма отстъпка спрямо международните бенчмаркове и това се отразява на военния портфейл на Кремъл.
Последната оценка от края на миналата седмица е, че руският основен сорт Urals се е търгувал на експортния терминал за около 52 долара за барел. Това е отстъпка от 33,28 долара, или 39%, спрямо суровия петрол тип Brent. За сравнение, средната надценка през 2021 г. е била 2,85 долара. Тази отстъпка струва на руските износители на петрол около 4 млрд. долара месечно под формата на пропуснати приходи, като същевременно намалява и данъчните постъпления на Кремъл от продажбите в чужбина.
Световните цени на суровия петрол също спаднаха след инвазията. Когато руските войски навлязоха в Украйна, цената на петрола сорт Brent беше около 100 долара за барел; сега тя е около 86 долара. Този спад нямаше да се случи, ако руският износ беше силно ограничен, както очакваше Международната агенция по енергетика.
Лесно е да се види, че опитите да се намали потокът от средства към военния резерв на Кремъл са неуспешни, особено докато производството и обемите на износа остават високи.
Но приходите от петрол са продукт както на обема, така и на цената. Намаляването на обемите изглежда привлекателно, отчасти защото е толкова видимо. Но то би било ефективно само ако спадът на потоците далеч надхвърля последващото покачване на цените. Това е малко вероятно. Групата на производителите ОПЕК+, чийто ключов член е Русия, ясно заяви, че няма да се намеси, за да замени загубените руски барели, така че всяко намаляване на руските потоци ще се усети веднага на пазара.
Тъй като Китай, Индия и Турция са готови да поемат намалени товари, всяка забрана на руските потоци може да бъде само частична. Освен ако тези страни не бъдат убедени да забранят вноса от Русия и да спрат напълно доставките ѝ, много вероятно е купувачите навсякъде да плащат повече за своя петрол, което ще има обратен на планирания ефект и ще увеличи приходите на Кремъл. Всъщност това е и причината за предложеното от САЩ ограничаване на цените на износа на Москва.
Макар и да не е толкова лесно да се забележи, ударът по цените има по-голям шанс да намали притока на средства във военната каса на Кремъл.