Илон Мъск и плеядата самовлюбени гении сякаш изплуват от плосък роман на Айн Ранд

Омръзна ми да чета за Илон Мъск и Twitter. Ако се замислите, нито разглезеният сериен предприемач, нито закупената от него клета социална мрежа имат някакво значение в свят, в който милиони хора се борят за оцеляване срещу зли империалисти, глад или други бедствия. 

И все пак си признавам, че имам воайорски рефлекс, който ме кара да поглеждам заглавията за Мъск и Twitter, както може да се случи, когато минавам покрай катастрофирала кола. Дали ще се самоунищожат в метеоритно избухване? Дали ще обърнат нещата напук на всичко като екшън герои, които са изправени пред апокалипсис? 

Като се замисля, осъзнавам този когнитивен дисонанс "няма да гледам/трябва да гледам". Връщам се към усещането, което имах, когато бях в края на тийнейджърските си години и поглъщах романите на Айн Ранд като "Изворът" и "Атлас повдига рамене". 

Героите в тези истории и философията, която ги подхранва - претенциозно наричана "обективизъм" - имат повърхностна прилика с хора като Мъск. Това може да обясни защо основателят на Tesla Inc. Мъск, титанът на Amazon.com Inc. Джеф Безос и много други упорити - и почти винаги мъже - технологични магнати обожават Айн Ранд. 

Героите на Ранд, като архитекта Хауърд Роарк във "Фонтанна глава" или капиталиста-свръхчовек Джон Галт в "Атлас изкриви рамене", са карикатури на това, което Мъск и подобните му се стремят да бъдат. Те са безкомпромисни, свръхмъжествени и свръхиндивидуалистични мечтатели. Те се занимават сами със себе си, водени от безпардонен егоцентризъм, който отхвърля морала на обикновените чиновници в техните кабинети. 

В този светоглед всеки, който не схваща самоцелния гений на Роарк, Галт, Мъск или Безос, по подразбиране принадлежи към антагонистите в романите на Ранд. Това са мнителните бездарници и бюрократи, социалистите и паразитите, непродуктивните и неискрени мързеливци и "мижитурки", страхливците и конформистите.

Визията на Роарк е естетическа - идеал за елегантни и прости архитектурни линии, които карат човешкия дух да се извисява, но именно поради тази причина не могат да бъдат оценени от по-низшите смъртни, обречени да бъдат духовни пигмеи. Визията на Мъск е почти есхатологична итерация на тази на Роарк. Голямата му идея е да подготви бягството на човечеството от родната ни планета, като колонизира Марс. 

Щом веднъж се замислите за тази наглост, всичко започва да придобива ексцентричен смисъл. Мъск е съосновател на една компания, SpaceX, за да построи ракетите, които един ден ще ни транспортират до Марс, заедно с придружаващите ги сателитни комуникации (Starlink), от които ще имаме нужда. Той има и друга, The Boring Company, която пробива тунели, за да можем да живеем и да се движим под повърхността на Марс, за да избегнем радиацията. Управлява още една компания - Tesla, която ще използва слънчевата светлина, за да ни придвижва. За да подготви човешките ни познания за тези приключения, Мъск се грижи за компанията Neuralink, която се занимава с мозъчни импланти. 

Тогава това е Марс. Показателно е, че визията на Мъск е кръстена на римски бог. Представям си как Роарк и Галт (всички герои на Ранд са атеисти) ръкопляскат на Мъск, когато се качват заедно с него в пионерската космическа капсула на SpaceX, за да се отправят към следващата граница. Аутизмът на Мъск, който той признава открито и с чувство за хумор, прави фокуса му още по-лазерен. Винаги съм предполагал, че Роарк и Галт също са със синдром на Аспергер.  

Вече трябва да е ясно защо Роарк, Галт или Мъск завладяват въображението на тийнейджъри като този, който бях аз, или този, който все още се крие в мен сега. Те са образци, които се бунтуват срещу - и разчупват - границите на скромното и затъпяващо мейнстрийм общество. Те са героични и романтични. Ние им се радваме. Фантазираме си, че можем да бъдем такива.

Но когато момчетата пораснат, някои от тях също така съзряват - дори аз, едва петдесетгодишен, усещам началото на този процес. Опитите за повторно четене на Ранд разкриват, че героите ѝ са едноизмерни и плоски. Въображението на момчето се разпалва при тяхното ораторско изкуство; мъжът на средна възраст неволно кима по време на речи, които продължават страници с повтарящи се клишета. 

Със смазващо чувство на разочарование зрелият препрочитащ прави няколко наблюдения. Първо, Ранд е била посредствен писател. Второ, героите ѝ всъщност са скучни. Трето, сюжетите, на които се опитват да подражават имитатори на Роарк и Галт като Мъск, са обречени да срещнат съдба, по-лоша от провала: прозаичната реалност. 

В този реален свят Tesla се превръща в поредната автомобилна компания, която служителите от първото поколение напускат с разочарование. Boring Company всъщност се оказва скучна. SpaceX изглежда самоцелна. Neuralink е научна фантастика. Що се отнася до Twitter, това е просто сайт, където медийни типове като мен курират работата си, докато тълпи от тролове и ботове хвърлят упреци и разпространяват конспиративни теории. Нормалните хора не трябва да си губят времето в него. 

Що се отнася до Мъск, това, което първоначално е изглеждало като романтична интензивност, изведнъж изглежда просто садомазохистично. Разбира се, Мъск се хвали, че спи на пода на офисите на компаниите си, защото работи толкова усилено. И изисква от своите сътрудници да правят същото. Затова уволнява половината от служителите на Twitter, а на останалите пише имейли посред нощ, в които ги предизвиква да бъдат "твърди" или да се махнат от космическия му кораб.

Тези служители не са Рандиански мошеници. По свой собствен начин те може да са също толкова талантливи и идеалистични, колкото и Мъск. Но също така имат семейства, живот и сметки, които трябва да плащат. Ще им бъде простено, ако извърнат очи. 

И така примамката на Ранд над тийнейджърите отстъпва, а на преден план излиза мъдростта на по-старата литература. Мъск, Роарк и Галт започват да изглеждат като поредните мъже, които се поддават на гордост и попадат в капана на отчаян солипсизъм. Как ще реагират те?

Когато един кичозен архитект се бърка в неговата гениална конструкция - проект за обществено жилище, Роарк го динамизира. Нито едно бедно семейство няма да живее там. Когато на Галт му омръзва от мухльовците, той събира всички велики изобретатели и творци на страната и започва стачка в Галтовата канавка, някъде в Колорадо, докато външният свят не се превърне в пустош. Мъск също може да открие свой начин да взриви Twitter или много повече. 

Това не е романтичният героизъм на творческия гений, който копнее да се издигне свободно. Това е захарната катастрофа на нарцисистите, които се лутат в егото си, изпадат в гневни изблици и напускат в ярост. В името на носталгията ще запазя Ранд на рафта с книги и Мъск в периферното си зрение. Но има по-важни неща, които заслужават внимание.

Още по темата

Джордж Сорос продължава да вярва на Мъск и да увеличава дела си в Tesla

Twitter отново наема, след като съкрати почти две трети от служителите си

Не е ли Мъск твърде зает да управлява много компании

Twitter върви към челен сблъсък с новия закон на Брюксел