Инвестиционните балони се ползват с лоша слава. Може би трябва да им се надсмиваме малко по-малко и да изразяваме благодарността си към тях малко повече. Защо? Защото, макар да оставят след себе си огромна мизерия, те в крайна сметка ни оставят и хубави неща, платени с чужд капитал.
Балонът на велосипедите от 1896 г. например ни остави по-добри велосипеди. Той доведе и до значително подобряване на качеството на пътищата в САЩ. Както посочва Санди Нейрн в книгата си "Двигатели, които движат пазарите" от 2002 г. (задължително четиво за всеки, който се интересува от това как новите технологии предизвикват балони), по онова време "пътищата с настилка са били рядкост". С възстановяването на пътната настилка бумът на велосипедите проправя пътя за появата на автомобилите.
Свръхинвестициите в автомобилната индустрия в началото на 1900 г. - около 600 нови автомобилни производители стартираха в САЩ между 1908 и 1910 г. - ни дадоха зашеметяващо ефективни и бързи автомобили с двигател с вътрешно горене. Първите бяха толкова бавни, че недоброжелатели стояха край пътя и крещяха на шофьорите "вземи си кон"; днес се нуждаем от ограничения на скоростта, за да спрем всички да карат със 150 км/ч.
Балонът с водолазните скафандри през 90-те години на ХIХ век ни остави по-добра технология за гмуркане (още по-добра за намиране на потънали кораби). Железопътният балон ни даде железници (а в Обединеното кралство - революция в счетоводството). Дотком балонът ни даде инфраструктурата на съвременния интернет, а жилищният балон в САЩ от 2007 г. поне остави много къщи след себе си. Дори и много охулваният балон на лалетата остави много красиви лалета (някои от които са запазени и до днес) и някои доста приказни картини (той насърчи съсредоточаването върху цветните изложби). Дори и Южноморският балон в Обединеното кралство, макар и базиран главно на глупави истории, разви малко инфраструктурата около акционерните дружества.
Разбирате картината. Като цяло историята на хората с пари и любов към хубавите истории, които влагат средства в нерентабилни капиталови разходи, които са полезни в дългосрочен план, не е лоша.
И така, стигаме до днешния голям крипто балон. За съжаление този изглежда, че може да се окаже нещо като отклонение - такова, което оставя след себе си само болка, когато се спука.
Това е нещо, което Сам Банкман-Фрид бързо установи. Основателят на криптоборсата FTX някога е притежавал 26 млрд. долара, а сега те са сведени до нула. С известно основание може да се каже, че неговото падение не е свързано с провала на криптовалутите, а с по-прозаичния провал на една платформа. Отчасти това е вярно. В повечето отношения това е напълно нормална история за алчност, вероятна измама (историята за компания, която заема депозитите на клиентите си, за да спекулира, не е съвсем нова) и ликвидна криза. Не по-различна от тази, която се разкрива в края на всеки балон.
Въпреки това целият нещастен провал трябва да ни напомни за крехкостта на аргументите за крипто като цяло.
Опитайте се да си представите свят без Bitcoin, Ethereum, Ripple, Litecoin и други подобни. Подозирам, че ще ви се стори лесно. Това е така, защото те по никакъв начин не са вградени в живота ви. Не го използвате, не го харчите, не мислите за него като за средство за размяна или валута, вероятно не е в пенсията ви и ако някой ви попита какъв проблем в живота ви може да реши, вероятно няма да можете да се сетите за нито един. Това е логично. Аз също не мога да се сетя.
Феновете ни казват, че благодарение на ограниченото си предлагане биткойнът е отличен хедж срещу инфлацията и следователно фантастично средство за съхранение на богатство. Но докато оскъдността, съчетана с полезност или желателност, създава вътрешна стойност, ограничеността сама по себе си не я създава. Индексът на потребителските цени в Обединеното кралство е 11,1%, а биткойнът е поевтинял с 62% в британски лири през тази година (66% в щатски долари). Дотук всичко е твърде зле. Има ли тогава причина да вярваме, че има добър случай на използване на криптовалутата, който ще добави стойност с течение на времето?
Вярващите казват "да" - че тя е преносима, лесно делима, ликвидна, независима от правителството и частна, и че тези неща я правят желана. Хм. Ако приемем, че платформата ви не фалира, първите три може да са верни. Но не предлага ли банковата ви сметка същото нещо? Що се отнася до частното и независимото от правителството? Към това можем да се върнем след предстоящия регулаторен разкош. По-лошото е, че ако не използвате платформа (което според пуристите не бива да се случва), всички тези неща могат бързо да се окажат без значение. Няма поддръжка на клиенти. Загубили сте паролата си? Жалко. Загубили сте и криптовалутата си.
Разбира се, нищо от това няма значение, ако достатъчно хора бъдат въвлечени в цялото това нещо. Ако всички започнат да вярват в новите дрехи на царя, тогава тези дрехи започват да струват нещо. По-рано тази година Goldman Sachs предположи, че цената на един биткойн може да достигне 100 000 долара за пет години, ако повече хора го приемат като средство за съхранение на богатство в същия мащаб, както златото. Това обаче означава, че ако по-малко хора го възприемат като средство за съхранение на богатство (а мисля, че можем да приемем, че случаят е такъв в момента), цената може да достигне нула.
Въпросът е, че макар и да е възможно да остане някаква полезна финансова инфраструктура, която да се върти из Южното море, най-вероятно е хората, които вярват в биткойн, да спрат да вярват в него и да останат само капиталови загуби. Няма крушки, няма велосипеди, няма водолазни съоръжения и няма картини. За какво изобщо остава?
Добрата новина е, че ако искате да притежавате нещо, което действително прави повечето от нещата, които хората биха искали Bitcoin да прави, можете да го направите. Златото е всеобщо прието като дългосрочно средство за съхранение на стойност. То работи доста добре като средство за предпазване от инфлация. Спот цената на златото в британски лири се е повишила с 10,6% от началото на годината, така че притежателите в Обединеното кралство трябва да са доволни. То не изисква платформа или парола, ако искате да го изкопаете от скривалището му. Изглежда хубаво, полезно е, трудно е да се фалшифицира, лесно се дели и не е обект на безкрайни опити за разговори за това как трябва да се регулира.
И накрая, струва си да се отбележи, че централните банки (които вече са приели, че инфлацията не е преходна) изглежда доста го харесват. Те купуват много злато - нещо, за което знаят, че е добър дългосрочен залог. Това, което не купуват, е биткойн - нещо, за което знаят, че вероятно не е такъв.