Светът не успя да постигне споразумение за спиране на изгарянето на изкопаеми горива. След две седмици преговори, проект за решение на конференцията за климата COP27 на ООН в Шарм Ел Шейх, Египет, обеща компенсационен фонд за щети от изменението на климата, но не получи подкрепа от САЩ и Европа за „поетапно намаляване“ на нефт, газ и въглища.
Всъщност е по-лошо от това. Въпреки че постепенното намаляване на въглищата беше договорено на миналогодишната конференция в Глазгоу, други изкопаеми горива ще останат имунизирани. След двадесет години все още е вероятно да гледаме глобални срещи за климата, които не успяват да постигнат съгласие за постепенно намаляване (да не говорим за постепенно премахване) на изкопаемите горива. И това е добре – защото това, което има значение, не са думите в едно международно споразумение, а дали нашите въглеродни емисии спадат достатъчно бързо. На този фронт перспективите са много по-добри.
Има проста причина, поради която постигането на консенсус на срещите на ООН за климата е толкова трудно. Словоизлиянието, пуснато в края на заседанията на COP, не е просто думи, а квазиправен текст, който служи за изясняване на обвързващите ангажименти на Парижкото споразумение от 2015 г. Ако само една от 193-те страни по този договор възрази срещу решението на конференцията, няма да има сделка за обявяване. Ето защо активисти, лобисти за изкопаеми горива и дипломати се борят толкова силно за всеки акцент. Решението на COP не е точно закон, но все пак влияе върху действията на правителствата и компаниите в реалния свят.
Докато се влачим по пътя към нетната нула, значителен брой членове на ООН се чувстват неудобно за дестинацията. Организацията на страните износителки на петрол наброява 13 държави, с още 11 в групата ОПЕК+. Добавете държави извън ОПЕК+, силно зависими от петрола и газа — като Гвиана, Катар и Туркменистан — и ще имате до 50 делегации, в зависимост от това как теглите чертата. За тази група, еквивалентна на една четвърт от държавите-членки на ООН, ангажиментът за постепенно премахване на петрола е обет за свиване на собствените им икономики.
Ситуацията с петрола и газа е различна от тази с въглищата. Тежко, разхвърляно и скъпо за транспортиране, твърдото гориво е много по-трудно за търговия от петрола. Само половин дузина държави са големи износители. Едва ли някой го смята за основно за своите икономики, както петролът е за десетки нации. Това прави много по-лесно договарянето на намаления.
От десетилетия основното разминаване в разговорите за околната среда е между богатите и бедните нации. Това разделение остана стабилно толкова дълго, защото на едно ниво икономическото развитие е просто процес на използване на повече енергия. Във времена, когато изкопаемите горива бяха единственият жизнеспособен евтин източник на енергия, обещанието за намаляване на емисиите беше залог за бедните страни да останат бедни.
Това, което се промени, е забележителното нарастване на възобновяемите технологии, които могат да се конкурират с конвенционалната енергия по отношение на разходите, както и по отношение на околната среда. Това измести разделението в преговорите за климата от старото разделение богати-бедни към ново между износители и вносители на изкопаеми горива. Ходът е най-добре илюстриран от миналогодишното обещание за нетна нула от Индия, която в продължение на много години бе стандартът на нововъзникващите икономики, съпротивляващи се на поемането на подобни ангажименти, докато успеят да забогатеят. Споразумението на богатите нации тази година за механизъм за загуби и щети за компенсиране на малките и бедни страни за климатични бедствия е друг знак за появата на нови дипломатически съюзи. Същото се отнaся и за енергичността на износителите на петрол в съпротивата на всеки език за постепенно намаляване.
При определянето кой ще спечели в тази битка между вносители и износители, струва си да разгледаме възможностите, налични за всяка група. Ако сте голям износител на петрол, няма жизнеспособен алтернативен бизнес. Петролът направи страната ви богата. (За такива като Саудитска Арабия може да се каже, че това е превърнало вашата страна в държава.) Това е толкова доминираща търговия, че конкурентните индустрии изчезнаха в нейната сянка – феноменът на холандската болест, познат на много износители на суровини.
Ситуацията при вносителите е много различна. Това, което вашето население иска, е достъпна енергия и храна, заедно с плодовете на развитието, които те носят. От около век изкопаемите горива са единственият начин да се осигури това — но потребителите не се интересуват дали скутерът им се захранва с петрол или климатикът им с газ, стига да работи и да не струва твърде много.
Събитията от 2022 г. ускориха тази тенденция. Последният път, когато светът беше изправен пред енергийна криза като тази — в началото на 80-те години на миналия век, когато Иранската революция и войната между Иран и Ирак задушиха доставките на петрол, докато войната на Федералния резерв на САЩ срещу инфлацията потуши търсенето — потреблението на петрол падна с 10% през трите години до 1982 г., все още най-резкият подобен спад в историята.
Това, което е различно сега, е, че има жизнеспособни, достъпни алтернативни източници на енергия. Възобновяемите енергийни източници, а не въглища или газ, са най-евтиният начин за генериране на нова енергия за две трети от световното население. На големите автомобилни пазари новите електрически превозни средства вече струват по-малко за притежаване и експлоатация от техните еквиваленти, задвижвани с вътрешно горене. Дори газът, който осигурява изходна суровина за химическата промишленост, е изправен пред опасност да бъде подбит от зеления водород преди края на десетилетието.
Бъдещето, което кристализира, ще бъде дълбоко разрушително за страните, които са най-зависими от износа на изкопаеми горива, но в крайна сметка потребителите и вносителите ще решат на кои енергийни източници да разчитат. Икономиката вече ги тласкаше безмилостно към нисковъглеродни алтернативи. Войната в Украйна и опитът на Русия да използва износа на енергия като оръжие добавиха мощен привкус на националната сигурност към енергийния микс.
Това, от което светът се нуждае, не са строго формулирани международни споразумения, а намаляване на емисиите на въглероден диоксид. Инициативи като тазгодишния механизъм за загуби и щети със сигурност могат да затегнат съюза между богатите вносители на изкопаеми горива и бедните. Необходимата промяна вече се случва далеч от конферентните зали на Шарм Ел Шейх — и ще продължи, независимо от състоянието на дипломацията.
Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който пише за суровини, както и промишлени и потребителски компании. Бил е репортер на Bloomberg News, Dow Jones, Wall Street Journal, Financial Times и The Guardian.