Вашингтон мрази обратните изкупувания на акции точно толкова, колкото Wall Street ги обича.
Това трябваше да бъде не само рекордна година за любимия начин на американските компании да възнаграждават акционерите, но и година, в която да се даде урок на лицемерните политици. Goldman Sachs очакваше обратните изкупувания за компаниите от S&P 500 и други да преминат прага от един трилион долара.
След силното начало и достигнатите 281 милиарда долара през първото тримесечие, решимостта на Конгреса се втвърди, пише The Wall Street Journal. През януари трябва да влезе в сила дългоочаквания данък от 1% върху нетните обратни изкупувания – част от закона за охлаждане на инфлацията (Inflation Reduction Act) от това лято. В даден момент изглеждаше, че мярката ще има обратен ефект, насърчавайки поведението, което се опитва да накаже. Поради редица причини обаче 2022 вероятно няма да е годината, в които обратните изкупувания надвишават един трилион долара.
„Ако ме бяхте попитали преди няколко месеца, щях да кажа, че има доста добри шансове за този рекорд“, заяви Хауърд Силвърблат, анализатор в S&P Dow Jones Indices.
Обратните изкупувания намаляват броя на акциите и увеличават приходите на акция. Тъй като компаниите получават повече пари за обратно изкупуване, когато цените на акциите са по-ниски, можеше да се очаква, че тазгодишният мечи пазар би разхлабил допълнително корпоративните парични кранове, дори и без спешността, породена от крайния данъчен срок. Но компаниите не са много добри с уцелването на точното време. Например Meta – компанията майка на Facebook – е един от най-големите купувачи на собствени акции през последните години. През 12-е месеца до септември Meta изкупи обратно акции за колосалните 48 милиарда долара при средна цена от 304 долара на акция. Цената на акциите ѝ сега е само 111 долара, а миналата седмица технологичният гигант обяви, че ще съкрати 11 хиляди служители, за да спести пари.
След като достигна тримесечен рекорд точно когато цените на акциите достигнаха своя връх, обратното изкупуване в S&P 500 спадна с почти 22% през второто тримесечие в сравнение с година по-рано, тъй като акциите се потопиха в мечи пазар. Към сряда, тъй като някои компании все още трябва да докладват резултатите си, Силвърблат изчислява, че обратните изкупувания през третото тримесечие се понижават с около 11% на годишна база.
Има попътен вятър за процеса през четвъртото тримесечие, което вече е в ход, но по лоша причина, посочва експертът. Повече служители с опции върху акции избират да ги упражнят, преди да е необходимо, може би защото се притесняват, че книжата на техните работодатели ще поевтинеят още повече. Когато компаниите видят, че техните ръководители упражняват опции, те често автоматично увеличават обратните си изкупувания, за да погълнат новосъздадените акции – процес, наречен стерилизация, който всъщност не намалява броя на акциите им на нетна база.
Някои компании – близо до върха по отношение на обратните изкупувания – са стерилизирали толкова много, че са помагали само на ръководители, вместо на акционери. Бившият мениджър на хедж фондове Бен Хънт, който пише бюлетин, наречен Epsilon Theory, отбелязва, че Meta е похарчила почти 96 милиарда долара за собствени акции през последното десетилетие, но е раздала толкова много чрез схеми за компенсации, че е имала 12,4% повече акции в обращение края на периода.
Лидер по обратните изкупувания е Apple, която е похарчила над половин трилион долара. Тя има 38% по-малко акции в обращение, отколкото преди десетилетие, като е платила средно 46,80 долара на акция при цена на книжата днес от малко над 150 долара.
Положителното е, че има повече компании като Apple, отколкото Meta. Силвърблат изчислява, че всяка пета компания в индекса повишава печалбата си на акция с поне 4% през третото тримесечие чрез обратно изкупуване.
Данъкът от 1% е достатъчно скромен, за да не убеди много компании да намалят обратното изкупуване. По ирония на съдбата обаче начинът, по който е написан законът, няма да накаже именно онези, които са засегнати от алчността на своите директори. Само нетните обратни изкупувания се облагат, така че компании като Meta, които имат огромни обратни изкупувания, но дори по-големи награди, няма да дължат нищо. На другия полюс са компании като Berkshire Hathaway на Уорън Бъфет. Тя не дава опции за акции на ръководството, но през 2020 г. и 2021 г. изкупи обратно достатъчно акции, за да увеличи икономическия интерес на дългосрочния акционер в нейния бизнес с 10%. Ако законът беше в сила, всичко това щеше да бъде обложено с данък.
За инвеститори, които притежават много акции чрез диверсифицирани взаимни фондове, данъкът е пречка, но не и катастрофа. Силвърблат изчислява, че ако съществуваше през 2021 г., щеше да намали оперативните приходи на S&P 500 с 0,48%.