На пазарите на криптовалути малко познания се оказват много опасни, пише The Wall Street Journal.
Едно от предимствата на блокчейн и криптовалутите, цитирани от поддръжниците им, е, че противно на масовите възприятия, сферата на цифровите активи всъщност е много прозрачна по определен начин. При много дигитални активи трансакциите могат да се записват в мрежи, известни като блокчейн. Не е задължително да е ясно кой извършва трансакцията, но движението на валутата може да бъде проследено. Ако можете да свържете адрес с име, това може да ви даде подробна картина на действията на даден трейдър или борса.
Това е доста различно от традиционните финанси, където банковите книги и платежните мрежи обикновено са достъпни само от техните собственици. То може да даде на инвеститорите полезна информация за потоците и ценовите действия. Но когато става дума за пазарна паника и „бягства“ на клиенти, този вид прозрачност може също да бъде дестабилизиращ.
След колапса на токени като TerraUSD по-рано тази година и фалитите на фирми, държащи пари на клиенти, като Celsius Network и Voyager Digital, притежателите на крипто вероятно вече бяха нащрек за проблеми, когато опасенията относно FTX започнаха да нарастват.
Може би в друг контекст напрежението между Binance и FTX в Twitter само по себе си не би предизвикало загуба на доверие във FTX. Докато то се разгръщаше обаче, наблюдатели на блокчейн данни също публикуваха информация за активността около FTX, като например движения от портфейли, за които е известно, че са свързани с борсата.
Лукас Нуци, ръководител на отдела за изследвания и разработки в Coin Metrics, написа в Twitter на 8 ноември, преди да бъде обявено, че потенциалната сделка на Binance с FTX е отпаднала, за наличен проблем с токена FTT на FTX – доказателство за трудностите пред криптоборсата. Данните по веригата „определено създават впечатление, че нещо не е наред“, заяви Нуци.
Едно от нещата, които подхранват масовите тегления на пари въз основа на опасения, че институцията ще изпадне в неплатежоспособност, е страхът от самия страх – притеснението, че други хора ще побързат да теглят, посочва Дъглас Даймънд, професор в Chicago Booth. Работата му върху темата, която е съвместна с Филип Дибвиг и бившия гуверньор на Федералния резерв Бен Бернанке, им спечели Нобеловата награда за икономически науки за 2022 г.
Другият фактор са участниците, за които се смята, че имат най-много информация. Когато те направят ход, обикновено ги следват и останалите играчи.
Въз основа на доказателствата, гледането на активност по веригата, е нещо, което може да влоши паниката или страховете от зараза, коментира Даймънд. „Това е особено вярно, когато веригата предоставя информация за иначе непрозрачни обекти“, отбелязва той.
Понякога липсата на прозрачност се използва стратегически във финансите. Федералният резерв, например, не разкрива веднага кои конкретни банки използват неговия прозорец за отстъпки.
Комбинацията от прозрачност и непрозрачност обаче може да е проблемна за криптосвета. Централизирани борси или фирми, които обработват сделки и боравят с пари на клиенти, може да имат видими портфейли във веригата, които хвърлят светлина върху техните активи или клиентски резерви. Те обаче също могат да имат баланси, които не са публични, съдържащи информация каква част от тези активи са заложени или не са налични, защото са заделени за други страни. Това може да е токсична комбинация от информация: достатъчно, за да покаже кога другите се насочват към тегления, но не е достатъчна, за да стане ясно дали те са прави да го направят.
„Задълженията са ключовата информация, която не знаем“, посочва Клара Медали, директор на изследванията в Kaiko. „Доказателството за резерви е добро начало за подобряване на цялостната прозрачност, но не е панацея за основния проблем, който все още имаме с слабо регулираните централизирани борси“, добавя тя.
В това отношение по-голямата прозрачност може да бъде част от решението, което може да бъде характеристика на „децентрализираните финанси“ или DeFi – борси, които съществуват изцяло в блокчейн. Даймънд отбелязва, че „ако всичко беше директно в блокчейна, добавената прозрачност би могла да доведе до повече доверие и по-малко неприятни изненади относно съмнителни дейности“.
По-голямата прозрачност също натоварва инвеститорите да могат да четат това, което виждат, или да разчитат на анализатори или други страни за свързване и интерпретиране на данни. „Има компромиси с прозрачността на криптоданните“, отбелязва Нуци. „Данните могат да бъдат напълно прозрачни, но не винаги са четими“, добавя той.
Засега обаче излизането в ранен етап често се оказва правилният ход. Това едва ли е основа за стабилна криптоекосистема. Ключова част от едно трайно решение може също да бъдат универсални предписания за това как се държат клиентските активи и ясни граници между моментите, в които те се разделят, като в брокерска компания, или се смесват и инвестират, като в банка. Поне тогава клиентите могат да знаят кога съзнателно поемат риск и кога не.
На теория тази яснота може да бъде самоналожена от криптофирмите. Но регулирането може да е най-добрият начин да се спечели доверието на пазара в този момент. Това е решение на проблем, който криптовалутите сами създадоха.