Отношенията между Вашингтон и Рияд достигнаха този етап, в който служители на Саудитска Арабия трябва да дават телевизионни интервюта, за да кажат колко са добри.
Текущият скандал има дълбоки корени, но непосредственият проблем се отнася до петрола, където САЩ и Саудитска Арабия дърпат в противоположни посоки. Президентът Джо Байдън освободи около 165 милиона барела от стратегическия петролен резерв (SPR) от март, за да намали цените. Междувременно Саудитска Арабия се опита да подкрепи цените чрез ограничаване на доставките, най-драматично с целевото намаление от два милиона барела на ден, обявено от ОПЕК+ в началото на октомври, предизвиквайки критики от Белия дом и Конгреса.
Под тези притовоположни цели обаче може да има късче допирни точки. Преди месец Белият дом обяви план за попълване на SPR, когато цените на петрола паднат до $67-$72 за барел. Идеята бе да се насърчат местните производители да сондират за повече петрол. Междувременно, със своето драматично съкращаване, ОПЕК+ също се опита да установи праг под цената, която беше спаднала от над $120 през юни до около $85, когато се проведе срещата.
Това сочи праг от около 70 долара за САЩ и праг от около 85 долара за Саудитска Арабия и нейния виенски антураж. Разликата от $15 изглежда като прилично тясна празнина за преодоляване.
На пръв поглед двете страни идват от много различни посоки: американските политици харесват ниските цени на петрола, докато саудитските принцове зависят от високите. Но има нюанси. Ако цените на петрола паднат твърде ниско, петролната индустрия на САЩ, най-голямата в света, също ще пострада. Това рискува производство и обратна реакция в щатите, които са домакини на индустрията. Дори Саудитска Арабия, въпреки че се конкурира с фракинг бизнеса, не би трябвало да иска да ги смаже: те представляват бастион срещу по-амбициозната политика за енергиен преход в САЩ. Междувременно, колкото и хазната на Рияд да прелива, когато цените на петрола скачат, свързаната с това инфлация и нестабилност рискуват рецесия и засилени усилия за отказ от петрол в страните потребители.
Оптималният резултат е диапазон на цените на петрола, на който Тексас да може да разчита, Вашингтон да може да преглътне и Рияд да не е прекалено недоволен. На тази основа, пазар, на който Рияд знае, че Вашингтон ще пусне стратегически барели, когато цената достигне, да речем, $100, но ще ги изкупи обратно, когато падне до, да речем, $75 — и където Рияд също работи за поддържане на тази група — може да насърчи по-стабилни взаимоотношения.
Очертаването на САЩ като активен мениджър на петролния пазар ще отбележи коренна промяна. Най-големият потребител на петрол в света е ценообразуващ от 70-те години на миналия век и SPR на практика се смята за "мъртъв товар", което се използва само при най-тежките обстоятелства. И все пак SPR беше създаден в контекста на ценовия контрол, който, поради своя изкривяващ ефект, всъщност насърчи физически недостиг. Днес, когато цената на петрола се определя от пазара, перспективата да няма бензин е по-малка заплаха за икономиката на САЩ, отколкото това, което се случва с цената на бензина, когато предлагането и търсенето се затегнат.
Да станеш свидетел как Русия нахлува в Украйна и спира доставките на енергия, петролът скача до $120 и ОПЕК+ да не може или да не желае да запълни празнината, и след това да твърдиш, че SPR трябва да бъде запазен за спешни случаи, означава да дефинираш извънредна ситуация по абсурдно тесен начин. Дали Байдън мислеше за междинните избори, докато бензинът се състезаваше към 5 долара за галон? Разбира се. Това не променя факта, че истинските шокове в предлагането застрашиха икономическото благополучие на САЩ.
Ед Морс, глобален ръководител на изследванията на суровините на Citigroup Inc., изчисли в скорошен доклад, че световните търговски запаси от петрол и барели в транзит са се увеличили с 273 милиона барела тази година до октомври, срещу 239 милиона барела, освободени от стратегически запаси, предимно от САЩ. С други думи, това прехвърляне на контролиран от държавата петрол — обикновено пренебрегван от пазара — осигури значителен тласък на търговските запаси, наблюдавани от търговците, и по този начин облекчи паниката.
Когато принц Абдулазиз бин Салман, министър на енергетиката на Саудитска Арабия, наскоро осъди използването на буферни запаси за „манипулиране на пазарите“, той не само удави иронията в барел суров петрол, но и привидно пренебрегна колко много се е променил светът. САЩ се превърнаха от най-големия нетен вносител на петрол в най-големия производител и (малък) нетен износител. Нещо повече, никой американски политик няма да пропусне, че намесата на Байдън може и да е помогнала на демократите да се противопоставят на проклятието на междинните избори. Точно както Китай започва да тества собствените си стратегически резерви като инструмент за укротяване на инфлацията, така и Саудитска Арабия трябва да обмисли възможността SPR да стане постоянен участник.
Също така обаче САЩ трябва да признаят основателните опасения на Саудитска Арабия. Появата на страната като независима сила се дължи до голяма степен на старото, родено от Студената война съзвездие от сили, които бяха в основата на сделката петрол срещу сигурност с Вашингтон. През последните две десетилетия не само САЩ отново се превърнаха в основен производител на петрол, но и ангажиментът им към следвоенните споразумения за сигурност и глобализацията изглежда е намалял. Докато антипатията на Байдън към Рияд е доста открита, не забравяйте, че неговият предшественик, въпреки топлия прием в Рияд, не направи нищо след безпрецедентна и вероятно насочвана от Иран атака с дрон срещу критична саудитска петролна инфраструктура през 2019 г.
В скорошно проницателно есе за Foreign Affairs, Карън Йънг от Центъра за глобална енергийна политика на Колумбийския университет твърди, че Саудитска Арабия, виждайки как старият ред се разпада и глобалните действия срещу изменението на климата се ускоряват, целѝ да използва своята сила и богатство, добивани от петрол, толкова дълго, колкото може. Страната не само се нуждае от средства, за да плати сметките си и да диверсифицира икономиката си, но също така се стреми да използва петролната си мощ, за да изработи необвързана външна политика, по-малко обвързана с по-далечна суперсила. При такъв анализ, докато гневът на Вашингтон от съкращаването на доставките от ОПЕК+ точно преди междинните избори можеше да се очаква, Саудитска Арабия просто защитаваше собствените си интереси, като спираше спада в приходите си от петрол.
Въпреки огромните предизвикателства — и продължаващите разногласия — САЩ трябва да подкрепят усилията на Рияд да преразгледа икономиката си. Въпреки всички подновени мечти за енергийна независимост на фона на шистовия бум, САЩ и техните съюзници остават заплетени в световния петролен пазар. SPR, макар и мощен инструмент, в крайна сметка е ограничен запас от петрол, който бледнее в сравнение с потока на Саудитска Арабия от 11 милиона барела на ден. По същия начин, въпреки цялата му власт, политическият запас на президента на САЩ се състои от краен брой дни на служба — които могат да бъдат съкратени от енергийна криза — срещу ефективно отворения поток от време на династията на Сауд. Споразумение за работа в тандем, а не в противоречие, върху диапазон на цените на петрола, който позволява на Рияд да балансира счетоводните си книги е в интерес на САЩ.
Това се простира до въпроса, който изглежда представлява непреодолими различия: изменението на климата. Приемането на широкообхватно федерално законодателство за климата това лято тласка САЩ още повече към декарбонизация, която представлява екзистенциална заплаха за икономическия модел на Саудитска Арабия.
И все пак огромният оборот на дълготрайни активи и поведението, необходими за енергийния преход, означава, че той ще бъде всичко друго, но не и плавен. Дори при амбициозни зелени сценарии ще има нужда от надеждни доставки на конвенционално гориво за захранване на съществуващата система за години напред. Както демонстрира очевидното безпокойство на демократите относно цената на горивата, поддържането на цената на тези конвенционални горива стабилни на фона на прекъсването на промяната е жизненоважно, ако зелената програма не бъде дерайлирана от неприятната политика на инфлацията. Опция за пазара на петрол, която е подкрепена от покупки на SPR, може да помогне на производителите в САЩ – и, което е по-важно, на техните инвеститори – да преодолеят трудностите от повторното ангажиране със сондиране в един несигурен свят.
По същия начин, както Саудитска Арабия приема, че геополитическите приоритети на САЩ се променят, така трябва да приеме, че джинът на климата вече решително е излязъл от бутилката. Като се има предвид интересът на кралството да поддържа търсенето на петрол възможно най-дълго, работата с Вашингтон за стабилизиране на цените може да предложи полезен инструмент за управление на прехода от икономическа гледна точка. Колкото и да се различават вижданията им за бъдещето, и двете страни биха могли да използват стабилен петролен пазар, за да стигнат дотам.
Лиъм Денинг е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Бивш инвестиционен банкер, той е бил редактор на рубриката Heard on the Street на The Wall Street Journal и репортер за Financial Times.