От имотна криза през строг контрол за овладяване на коронавирусната до най-ниската цел за растежа от три десетилетия – китайската икономика е изправена пред много проблеми. Инфлацията обаче не е сред тях, пише Financial Times.
Данни, публикувани миналата седмица, показват, че потребителските цени се покачват с 2,1% на годишна база през октомври – умерен ръст, за който западните политици и централни банкери могат само да мечтаят. Производствените цени навлизат на отрицателна територия за пръв път от 2020 г. насам.
От Националното статистическо бюро на страната отбелязват, че производствените цени се понижават спрямо високата база от миналата година, но цените в металодобивния и въгледобивния сектор отчитат резки спадове. Базовата инфлация, която изключва цените на хранителните и енергийните продукти, е 0,6%.
Докато други големи икономики се борят с ускорението на инфлацията, Китай – където коронавирусът все още е проблем и мерките за овладяването на заразата остават в сила, се изправя пред заплахата от дефлация. Освен че насърчава потребителите да забавят покупките с надеждата цените да паднат още, дефлацията е проблем за кредитополучателите, защото увеличава реалната стойност на техните дългове, което ги прави по-трудни за изплащане в сравнение с днешните доходи.
„Дефлацията със сигурност е по-лоша от инфлацията в Китай, защото повишава цената на заемите както за потребителите, така и за корпорациите“, заяви Дан Уанг, главен икономист за Китай в Hang Seng Bank China. Дълговете за корпорациите и местните власти все още са „най-големите финансови рискове в страната“, добавя тя.
Рискът от по-високо ниво на дълга усложнява имотната криза – през изминалата година в страната имаше вълни от неизпълнение на задълженията от предприемачи в сектора с висок ливъридж и ниски обеми на сделки. Дефлацията ще увеличи натиска върху ипотечните плащания на домакинствата, посочва Уанг, а по-бавният пазар на имоти косвено оказва „натиск надолу“ върху потреблението.
Бъдещето на инфлацията в Китай е обвързано с политиките на Пекин за нулев брой на заразени с Covid-19. Правителството леко облекчи правилата за поставяне под карантина при влизане в страната и проследяване на контактни лица на заразени през миналата седмица, но плановете за допълнително разхлабване на мерките остават несигурни.
Ерин Син, икономист в HSBC, отбелязва, че правителството има „фина настройка“ на своите политики за овладяване на пандемията и че потенциално „постепенно възстановяване на потреблението“ може да помогне с инфлацията от страната на търсенето.
Един от малкото признаци на инфлация в Китай са цените на храните в големите градове. Уанг предполага, че това може да е резултат от по-високите разходи за транспортиране между провинциите, предвид строгите ограничения за пътуване.
Тя отбелязва, че спестяванията на домакинствата нарастват бързо тази година. Това до известна степен е сходно със случилото се в западните икономики, които през 2020 г. също се бориха със заплахата от дефлация и отбелязаха по-високи нива на спестявания, преди цените да започнат рязко да се покачват през 2021 г.
В Китай през изминалата година правителството се опита да облекчи внимателно паричната политика, вместо да отприщи огромни стимули, подобно на САЩ и Европа. Но Пекин може да бъде принуден да предостави такива стимули на местни власти, които поемат много от разходите за прилагане на политиката за нулев брой на заразени с Covid и вече не могат да разчитат на продажба на земя на строителни предприемачи.
Бързото отваряне в Китай, съчетано с промяна в подхода на правителството към стимулите, може да значи ускоряване на инфлацията – с дълбоки последици за света, предвид търсенето на енергия в страната и високите обеми на производство.
За сега обаче това не е основен сценарий. Китай – под политиката си за овладяване на пандемията – по-скоро е близо до дефлацията. За останалия свят това може да се окаже неочакван източник на облекчение.