Представители на ООН и десетките хиляди участници, активисти и журналисти се насочват към втората и последна седмица на годишната среща на върха за изменението на климата, която постави големите източници на емисии като САЩ, Китай и Индия в светлината на прожекторите, пише MarketWatch.
Представителите на петролната и газова индустрия – дори повече, отколкото на миналогодишната среща в Глазгоу – не остават незабелязани. Ролята на енергийния сектор, критикувана във всякакви разговори за климата от екологични и политически групи, беше разискана на фона на убежденията на други за силата на сектора при прехода към вятърна, слънчева и ядрена енергия.
Други ранни маркери, обобщаващи срещите, включват малки стъпки между Китай и САЩ, най-големите замърсители в света от изкопаеми горива, и формализирането на преговорите за компенсиране на по-бедните, уязвими от изменението на климата нации.
Ето някои от основните изводи от разговорите до момента:
Петролният сектор увеличава присъствието си на COP27
Най-малко 636 представители на индустрията за изкопаеми горива са се регистрирали да присъстват на текущата среща на върха за климата COP27 в Египет – увеличение от 25% спрямо представителите на индустрията миналата година.
Общо двадесет и девет държави имат лобисти за изкопаемите горива в своите национални делегации. Русия е на второ място – след Обединените арабски емирства – с 33-а представители;
Големите замърсители Китай и САЩ обещават да подновят преговорите
Американският президент Джо Байдън и китайският му колега Си Дзинпин се ангажираха в понеделник да подновят съвместните си усилия за ограничаване на въглеродните емисии, след като преговорите бяха отлагани от август.
Връщането на масата на преговорите от САЩ и Китай – двете страни с най-голям принос за изменението на климата – беше едно от основните предизвикателства. През август Китай спря цялото си сътрудничество със САЩ, включително относно изменението на климата, като отмъщение за пътуването до Тайван на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси.
САЩ заявиха, че могат да преминат към нулеви нетни емисии до 2050 г., но глобалните политически органи смятат, че усилията на страната да постигнат 50-процентен дял от тази цел до 2030 г. изглеждат непостижими. Китай заяви, че ще му отнеме време до 2060 г., за да достигне нетни нулеви емисии;
Ще затвърдят ли Китай и Индия климатичните си позиции?
Един от проблемите е ангажиментът на света, препотвърден в Глазгоу, да ограничи повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий (2,7 по Фаренхайт). САЩ, Великобритания и други настояват срещата в Египет да повтори тази цел и да призове страните да се ангажират с намаляване на емисиите, необходими за постигането ѝ, заяви Алдън Майер, дългогодишен наблюдател на срещите на ООН за климата с мозъчния тръст E3G, цитиран от Associated Press.
Китай и Индия обаче отказват, твърди той.
Това означава, че участниците в COP27 са гледали към срещата на Г-20 в Бали и дали лидерите там ще се придържат към ангажимента си, поет също миналата година, за климатичната цел от 1,5 градуса. Ако има натиск да се откаже от G-20, това би било пречка за борбата с изменението на климата под подкопаването на COP27.
Индия направи неочаквано предложение през уикенда тазгодишните преговори за климата да завършат с призив за постепенно намаляване на всички изкопаеми горива.
Идеята вероятно ще получи силен отпор от страните износителки на петрол и газ, включително САЩ, които насърчават природния газ като чисто гориво на прехода към възобновяеми източници;
Бедните страни трябва да получат по-голяма подкрепа
Последната конференция за климата – COP26, почти се разпадна поради разочарование, че международното финансиране не тече към развиващите се страни.
Преди COP27 преговарящите се съгласиха на предварителни разговори да обсъдят официално въпроса за уязвимите нации.
„Загуби и щети“, както са етикетирани тези усилия, носят нотки на отговорност и климатична справедливост. Страните, които са спечелили най-много и са се радвали на най-голяма лекота от изгарянето на изкопаеми горива, не са страните, които страдат най-тежко от въздействието на изменението на климата. Така в сила влезе терминът „репарации“.
Някои делегати вече заговориха за възможността за оттегляне на развиващите се нации, освен ако не бъдат изпълнени исканията за повече помощ за бедните страни;
Финансовият сектор понесе критики
През 2021 г. финансовият сектор за първи път пристигна на COP26 с пълна мощ. Частни банки, застрахователи и институционални инвеститори, представляващи 130 трилиона долара, заявиха, че ще насочат усилия към целта за поддържане на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий и обещанието за нулеви нетни емисии в цялата икономика.
В рамките на годината след това комисия на ООН очерта червена линия около това, което трябва да направи дадена компания или институция, за да се придържа реално към целите за нетни нулеви емисии.
Нещо повече, през последните 12 месеца разочарованието от международната финансова система нарасна, когато става въпрос за изменението на климата, особено от ръководството на Световната банка. Нейният президент Дейвид Малпас беше призован да се оттегли след коментари, които са в полза на изкопаемите горива. Малпас, номиниран от администрацията на Доналд Тръмп през 2019 г., засега остава на поста си, но е под натиск от САЩ, Европа и други да представи нова пътна карта за отговора на Световната банка към изменението на климата тази година;
Въглеродният пазар се изчиства
Въглеродните пазари съществуват от години. Но те постоянно са готови за реконструкция.
Американецът Джон Кери използва COP27, за да прокара нова форма на въглеродни компенсации в страни, които се отказват от въглищата. Идеята е, че страните, зависими от въглищата, могат да продават въглеродни кредити на компании, като приходите отиват за финансиране на проекти за чиста енергия. Така страната ще ускори излизането си от въглищния сектор и ще намали емисиите си, а частната компания може след това да претендира за това намаление в собствения си преход към нетни нулеви емисии.
Екологичните групи се тревожат, че въглеродните пазари не правят достатъчно, за да отклонят търсенето от петрол и газ. Но други проблеми, като двойното отчитане и липсата на прозрачност, бяха предизвикателство при по-ранните опити за тези пазари. Планът на Кери породи известно безпокойство, че въвеждането на още една рамка ще залее света с твърде много кредити.
Все пак доброволните въглеродни пазари за тези компенсации са нараснали от 300 милиона долара през 2019 г. до два милиарда долара в момента, въпреки че мнозина ги смятат за все още относително малки и нуждаещи се от по-стабилни правила.