Отчасти процесът по създаване на съюзници е да бъде ясно кои са общите ви приятели и неприятели. В противен случай, изобщо не би имало нужда от този съюз. Това обаче често е по-лесно на теория, отколкото на практика, особено когато един от съюзниците има его, което подхожда на Османски султан.
В съюза НАТО, отново става дума за турския президент Реджеп Ердоган. Той мисли единствено за себе си, поради което усложнява ненужно ситуацията за останалите. Ердоган иска да изглежда силен в очите на своите избиратели преди изборите през следващата година, но продължава да обърква както своите неприятели, така и приятелите си, и не се интересува от ефекта на действията си върху единството на Запада, нито върху сигурността на Европа.
Почти всички 30 страни членки на НАТО са съгласни, че Русия под ръководството на президента Владимир Путин е основният противник на алианса. Думата "почти" е необходима само защото една от страните членки, Унгария с министър-председател Виктор Орбан, отказва да се солидаризира недвусмислено със Запада и Украйна срещу Москва. Ердоган също държи възможностите си отворени, като често играе на врагове с Путин. Понякога това води до добри резултати, както когато двамата сключиха сделка, позволяваща на Украйна да изнася зърно. Друг път просто изненадва хората.
Ердоган се държи още по-безотговорно, когато става въпрос за Швеция и Финландия - две държави, които не са членки на НАТО и искат да се присъединят към алианса. Тяхното членство би било полезно за всички останали. Скандинавските държави ще бъдат в по-голяма безопасност съгласно член 5 на НАТО, който гласи, че нападението срещу един е нападение срещу всички. А НАТО ще бъде по-силен заради военните умения и стратегическата география на скандинавските страни.
Турция и Унгария обаче се бавят с ратифицирането на двете кандидатури за присъединяване. Основният проблем е Ердоган. На практика той изнудва шведите да приемат неговото виждане за политиката в Близкия изток. За Ердоган всички кюрдски организации, независимо дали са базирани в Турция, Сирия или другаде, са терористи, които трябва да бъдат забранени и с които трябва да се води борба. И той иска други държави, по-специално Швеция, да се присъединят към тази линия.
Ердоган не греши напълно нито по отношение на тероризма, нито по отношение на кюрдите. В неделя в Истанбул бомба уби най-малко 6 души и рани десетки - една жена беше арестувана, макар че не е ясно дали тя има някакви връзки с кюрдски организации, както твърди вътрешният министър на Турция.
САЩ и Европейският съюз също така поставиха извън закона ПКК, кюрдската групировка в Турция. Те обаче не са включили в черния списък YPG - кюрдска милиция в Сирия, която има нееднозначни връзки с ПКК и е съюзник в борбата с "Ислямска държава". По подобен начин Швеция, която има голяма кюрдска диаспора и няколко членове на парламента от кюрдски произход, също досега възприема нюансиран подход, който Ердоган иска да приключи.
Сега шведите изглеждат готови да отговорят на исканията на Ердоган по най-добрия възможен начин. И те са прави да го направят. За Швеция членството в НАТО и сигурността срещу Русия са много по-важни от политиката спрямо кюрдите.
Позицията на Ердоган е коренно различна от тази на НАТО на едно място - Егейско море. Най-голямото вътрешно напрежение в алианса от десетилетия е враждата между двама номинални съюзници - Турция и Гърция, които всъщност се смятат за врагове. Откакто са се появили след разпадането на Османската империя, двете държави се карат с извадени кинжали за острови в Средиземно море, за правото да проучват дъното му за природен газ и др.
Напоследък престрелките им отново не са само словесни. Гърците се оплакват, че турците постоянно нарушават гръцките териториални води и въздушно пространство. Турците обвиняват гърците, че тормозят турските самолети по време на съвместна мисия на НАТО и дори, че са прехванали турските F-16 близо до остров Крит със своята противовъздушна система.
С такива съюзници кой има нужда от врагове? "Окупираните от вас острови не ни обвързват", каза наскоро подигравателно Ердоган на гърците. "Ние ще направим необходимото, когато дойде моментът. Както казваме, можем да дойдем внезапно една нощ." Прочетохте правилно: Ердоган всъщност заплашва с война друга държава от НАТО.
Всички съюзи, както и повечето семейства, имат своите напрежения. А Ердоган вече от години играе ролята на bête noire (черната овца бел.ред.) - за особено огорчение на другите съюзници той дори купи от Путин система за противовъздушна отбрана, която може да компрометира технологиите в американските изтребители.
Но за разлика от Унгария, да речем, Турция е и стратегически незаменима. Тя разполага с втората по големина армия в НАТО след тази на САЩ. А благодарение на географското си положение тя може да проектира своята мощ в Черно, Егейско и Средиземно море, както и в Югоизточна Европа, Северна Африка, Кавказ и Близкия изток.
Затова опитите да се разбере какво всъщност иска Ердоган се превърнаха в мания в страните на НАТО, която отстъпва само на анализа на мислите на Путин. Дали Ердоган просто си прави оглушки в навечерието на изборите? Дали се стреми към благоприятни военни сделки със САЩ? Дали наистина иска да възстанови Турция по образа на османците, както Путин фантазира за възстановяването на царската империя? Преди всичко, дали Ердоган ще бъде надежден съюзник в случай на война?
Времената, в които живеем, са твърде сериозни за подобен род разсейване. Западът трябва да остане единен и силен. За тази цел трябва да сплотим редиците си със скандинавците и да оставим настрана древни, но празни вражди като тази между гърци и турци. Една цел трябва да надделее над всички останали: да възпрем Путин да ескалира и разшири войната си. Както турците трябва да напомнят на своя президент, това е в интерес както на Турция, така и на НАТО.