Икономистите са склонни да мислят на малки постепенни стъпки, пропускайки големите обрати в историята, което помага да се обясни защо техният консенсусен възглед не е прогнозирал нито една рецесия в САЩ от началото на данните през 1970 г. - досега.
За първи път икономистите като група не само очакват рецесия в САЩ през следващата година, но ѝ дават много висока вероятност, повече от 60 процента. Като се има предвид тяхната история, струва си да се запитаме дали консенсусът всъщност не е малко вероятен, пише Рушир Шарма за Financial Times.
При инфлация на върхове от четири десетилетия и централни банки, които повишават лихвите агресивно и по начин, който рядко е бил толкова добре телеграфиран, рецесията наистина изглежда неизбежна. И все пак, както веднъж предупреди Джон Мейнард Кейнс: „Неизбежното никога не се случва. Винаги се случва неочакваното.”
Причината за неочаквания сценарий – липса на рецесия през следващите месеци – ще започне с бързо намаляваща инфлация. Това би позволило на Фед да се откаже от по-нататъшно затягане. Точно когато консенсусът приеме, че инфлацията ще бъде по-висока за по-дълго време, а не „преходна“, както се предполагаше по-рано, облекчаването на тесните места по веригата на доставки може да намали инфлацията по-бързо от очакваното.
Признаците включват рязък спад на цените на превоза на товари, съкращаване на закъсненията в пристанищата и рязко понижаване на „индекса на натиска на веригата за доставки“ на Фед. Икономиката на Китай е в паника и изнася по-бавна инфлация към останалия свят. Инфлацията на стоките се забавя с падащите цените на всичко - от употребявани автомобили до енергия.
Мнозина все още приемат, че тъй като необичайно затегнатият пазар на труда повишава заплатите с бързи темпове, Федералният резерв ще трябва да действа както в началото на 80-те години при Пол Волкър - повишавайки агресивно лихвите и предотвратявайки инфлационна спирала на заплатите и цените, като предизвиква рецесия.
Но засега икономиката на САЩ все още изглежда далеч от територията на рецесия. Слабият растеж през първата половина на тази година изчезна през третото тримесечие, когато БВП на САЩ нарасна с годишен темп от 2,6 на сто. Разполагаемите доходи са в крак с инфлацията, насърчавайки стабилен растеж на потребителските разходи. Разходите за пътуване са по-силни сега, отколкото в навечерието на пандемията.
Частният сектор също харчи, като корпоративните капиталови разходи нарастват много по-бързо от приходите и печалбите на бизнеса. Равнището на безработица също остава много ниско на 3,7 процента и почти не се е променило въпреки всички затягания на Фед. Нищо от това не е това, което човек би очаквал в навечерието на рецесия.
Напрегнатият пазар на труда стимулира инфлацията на заплатите, но някои анализатори се надяват, че с откриването на работни места, което намалява значително от историческите върхове от март тази година, растежът на заплатите също ще се охлади скоро. Обществеността очаква инфлацията да падне отново до ниските едноцифрени стойности, а не да остане близо до двуцифрени нива, както беше през 80-те години. Така че днес има по-малък натиск върху Фед да продължи да повишава лихвите.
По-ниската инфлация би повишила допълнително доверието на американските потребители, които са в необичайно стабилно финансово състояние. Банковите депозити набъбнаха по време на пандемията и $2,5 трилиона от тези пари все още са в банките. Личното нетно състояние все още е с около 25 трилиона долара по-високо, отколкото преди пандемията. Дълговете, които се сринаха по време на Голямата рецесия от 2007-2009 г., до голяма степен изчезнаха: днес почти 70 процента от купувачите на жилища имат кредитен рейтинг FICO в най-високото ниво - над 760 - в сравнение с 20 процента преди кризата.
Въпреки че сме предразположени да очакваме икономическите сътресения да бъдат отрицателни, винаги има възможност събитие „синя птица“ да донесе неочаквана радост. Една топла зима или мир в Украйна биха намалили сметките за енергия, което би помогнало за забавяне на инфлацията и повишаване на икономическия растеж.
Това едва ли е най-вероятният сценарий и в сравнение с икономистите, които обикновено обявяват рецесиите месеци след началото им, пазарите имат по-добри прогнози. Въпреки че пазарите могат да изпращат фалшиви сигнали, показвайки безпокойство преди спадове, които никога не пристигат, те също така постоянно очакват истински рецесии. Връщайки се към Втората световна война, фондовият пазар на САЩ обикновено е падал с най-малко 20 процента и търговците на облигации винаги са издигали краткосрочната доходност над дългосрочната през месеците преди рецесията. И двата пазарни сигнала предупреждават за рецесия сега, така че да си представяме алтернативни резултати може да е самозаблуда.
И все пак, когато консенсусът е толкова силен, закотвен от икономисти, чиито прогнози за рецесия са толкова лоши, е трудно да не се сетим за този цитат от Кейнс. Неочакваното е константа на пазарите и икономиката, което предполага, че трябва поне да приемем възможността, че рецесията не е неизбежна.