Тази седмица американската република се изправи на ръба на поредното спускане в тръмпизма. Във вторник тя се оттегли, за да преосмисли възможностите си.
Това е най-същественият факт за междинните избори, които изненадаха всички, с изключение на няколко смели духом, които настояваха, че всъщност нещата изглеждат доста добре за Демократическата партия. Както лидерът на републиканското малцинство в Камарата на представителите Кевин Маккарти откри, може би за последен път, можеш да флиртуваш с тръмпизма само толкова пъти, преди той да погълне моралните ти вътрешности и да те остави като мърша край пътя.
Резултатите от изборите за Камарата на представителите и много други длъжности са далеч от окончателните. Но за разлика от всички междинни избори от 2002 г. насам, както и от повечето предишни, партията на президента не претърпя поражение. И може да се окаже, че за демократите тепърва предстои много по-добър резултат. Причините за това са нееднозначни. Но някои елементи са ясни.
Републиканците уверяваха избирателите, че престъпниците идват да ги нападнат, а мигрантите идват през границата, носейки фентанил, за да убият децата им. (Във Fox News излезе новина за бонбони с фентанил, раздавани на Хелоуин.) Това беше висцерално послание, разпространено в цялата страна. На практика републиканците казваха на избирателите, че победите на демократите ще доведат до бърза и насилствена смърт - за тях самите и техните семейства. Инфлацията ще увеличи разходите за всичко това.
Демократите пък казваха на избирателите, че победите на републиканците ще доведат до бавна и насилствена смърт - на техните права и демокрация. Мнозина казваха, че е грешка на демократите да натрапват тази абстракция на един изнервен и нещастен електорат. Тя изискваше от избирателите да оставят настрана непосредствените си грижи в полза на защитата на дългосрочен философски и хуманитарен проект. Кой би се погрижил за това?
Изглежда, че достатъчно жени и млади хора - винаги става дума за жени и млади хора, нали? - разбраха истинската заплаха, както в личен, така и в национален план. Правата на аборт изглежда са надделели навсякъде, където са били включени в бюлетината, включително и в Кентъки. Американците, включително и неколцина, които казват друго в църквата, не искат да им бъде отнето правото на аборт. Всъщност е възможно междинната смърт да е била определена през юни, когато арогантното мнозинство на Върховния съд отмени решението "Роу срещу Уейд".
Разбира се, възможно е също така решаващият брой гласоподаватели да са осъзнали, че поредицата от изслушвания на Хънтър Байдън и уж "пробудените" корпорации едва ли ще ограничат престъпността или глобалната инфлация. Може би някои избиратели дори са разбрали, че ерозията на сериозността на републиканците в управлението е пряко свързана с изоставянето на демократичните ценности и ангажименти от страна на толкова много републикански законодатели.
Мнозина от левицата ще се радват на много, много лошата нощ на Доналд Тръмп. Но от известно време насам партията му се движи отвъд Тръмп. Неотдавна републиканските избиратели заявиха, че са по-лоялни към Тръмп, отколкото към партията. Сега те казват точно обратното. Тръмпизмът не се нуждае от Тръмп, за да процъфтява. Огромната победа на губернатора Рон ДеСантис във Флорида, новият вътрешнопартиен враг на Тръмп, е доказателство за продължаващото господство на тръмпизма.
Подобно на Тръмп, ДеСантис има грубото докосване на авторитарист, който използва силата на държавата срещу избраните от него мишени - имигрантите, транссексуалните, Мики Маус. ДеСантис обаче притежава умения и интелигентност, които липсват на Тръмп, въпреки че Тръмп остава най-големият демагог на партията. По-вероятно е ДеСантис, отколкото Тръмп, да осъществи Тръмпизма. Тази перспектива обаче днес е по-несигурна, отколкото изглеждаше вчера.
Все пак няма бърз изход от демократичните проблеми на нацията. Засега Републиканската партия е посветена на лъжите. Думите имат значение в една демокрация, където често делата се извършват с думи. Стотиците отрицатели на изборите, които спечелиха републиканските номинации за важни изборни длъжности, потвърждават, че партията има минимален ангажимент към демократичната реторика, ценности или практики.
"Отричащ изборите" е двусмисленият термин, който голяма част от новинарските медии са използвали за това подриване на демократичната форма и функция. За момента този израз означава човек, който отрича резултатите от изборите. Но ако имат власт да реализират амбициите си, отричащите изборите биха били в състояние да отричат действителната практика на честни избори, а не само техните резултати. Тази амбиция получи директен удар тази седмица. В резултат на това демокрацията в Америка е по-силна.
В нощта, в която победиха много демократи, най-важното дело, с може би най-трайния отзвук, принадлежеше на един губещ. "Имам привилегията да отстъпя в тази надпревара на Джей Ди Ванс", заяви представителят Тим Райън, след като загуби дългоочакваната си кандидатура за място в Сената на САЩ в Охайо. "Защото начинът, по който функционира тази страна, е, че когато загубиш избори, отстъпваш."
Никога един човек не е посрамвал толкова много хора, толкова семпло.