Армин Щайнбах има цел и е решен да я постигне. Германският икономист и адвокат вярва, че Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) ръководи незаконен картел, който раздува цената на бензина и горивото за отопление, което купува. Затова е решил да ги съди за нанесените вреди. Искът ще бъде за 50 евро плюс лихвите, пише Хавиер Блас за Bloomberg.
Делото, заведено в регионален съд в Берлин срещу ОПЕК и няколко държавни петролни компании, не е правна шега и не беше отхвърлено от съда. За сега, то продължава, а съдията поиска от ОПЕК и още няколко притежавани от държави петролни дружества, да определят свои защитници.
Случаят е необичаен, защото въпреки че ръководи нещо, което изглежда, звучи и мирише на петролен картел в продължение на повече от 60 години, ОПЕК все още не се е изправяла пред сериозно правно предизвикателство. Ако обаче съд се произнесе срещу организацията, последиците може да бъдат значителни. Поне в краткосрочен план, потребителите ще се радват на по-ниски цени, а всички производители от Саудитска Арабия до петролните гиганти наричани Big Oil, ще печелят по-малко. Но съществува риск пазарът на суров петрол да бъде превърнат в едно поле без правила, както се случи с природния газ.
Западните правителства избягват да използват съдилищата срещу ОПЕК по две причини: Смятаха, че тя е защитена от суверенен имунитет и доктрини за държавен акт, и се страхуваха от ответни действия. Няколко законодатели обмислят новаторски начини да се опитат да излязат от задънената улица. През 2000 г. Джо Байдън, тогава сенатор от САЩ, пише на тогавашния президент Бил Клинтън, че Белият дом може да заведе дело срещу ОПЕК в Международния съд в Хага.
Частните ищци не трябва да се страхуват от репресии, но изненадващо само двама са се опитали да го направят през последните 50 години в САЩ, страната на бързото и лесно водене на съдебни дела. И те се провалиха именно поради суверенния имунитет и принципите на държавните субекти. През 1978 г. Международната асоциация на работниците от машиностроенето и аерокосмическата промишленост, синдикат от САЩ и Канада, съди ОПЕК, но делото е прекратено. Друг ищец, Prewitt Enterprises Inc., който управляваше бензиностанции, заведе дело през 2000 г., но не успя да го спечели главно по технически причини. Не ми е известно през последните години в Европа или Азия да е заведено дело срещу ОПЕК.
Базираната във Виена ОПЕК е толкова сигурна в правната си позиция, че обикновено по подразбиране, когато получи съдебна призовка, просто я пренебрегва. ОПЕК отказа коментар за тази рубрика.
Може ли Щайнбах да успее там, където малцината, опитали се в миналото, не успяха? Искът има три елемента в своя полза. През последните няколко години европейските съдилища се произнесоха срещу петролната индустрия в знакови дела, за които малцина смятаха, че са възможни само преди няколко години.
Пример за това е решението от 2021 г., с което Shell Plc. се задължава да намали въглеродните си емисии, което сега се обжалва в нидерлански съдилища. Делото срещу ОПЕК е много различно, но би могло да се възползва от същото благоразположение на юристите. Правният свят през 2022 г. е много различен от този през 1978 г. и 2000 г., когато частните ищци в САЩ опитаха да съдят ОПЕК. Например европейското право вече позволява оспорване на антитръстовите правила от частни лица. Освен това германското право дава по-тясно тълкуване на суверенния имунитет, отколкото правото в САЩ.
Щайнбах, който преподава икономика и право в престижното бизнес училище HEC Paris и преди това е бил висш държавен служител в германското министерство на финансите, смята, че има шанс. "ОПЕК е картел", каза ми той миналата седмица. "Това е организация, която предлага платформа за държавите да се споразумеят за квотите си за добив на петрол. Това я спасява от конкурентния натиск, който би съществувал в противен случай, и по този начин косвено влияе върху цените".
Това не е първият път, когато той завежда такова дело. Преди десетилетие Щайнбах подава подобен иск. ОПЕК се оплака чрез германското външно министерство и Щайнбах, който по това време е държавен служител, го оттегля.
Правните разходи на ОПЕК обикновено следват движението на петролните пазари. Тъй като цената на суровия петрол тип Брент е на границата от 100 долара за барел, картелът може да се окаже под същински правен обстрел. Както се случи с петролните гиганти във връзка с изменението на климата през последните години, ОПЕК може да се сблъска с наплив от частни съдебни искове. Със сигурност много от тях, а може би почти всички, няма да успеят, но е необходим само един ищец, който да пробие щита на суверенния имунитет, за да причини сериозни проблеми.
В САЩ законодателите обсъждат Закона за забрана на картелите за производство и износ на петрол (NOPEC) - законопроект, който предлага групата да бъде подчинена на антитръстовия закон на Шърман, използван преди повече от век за разбиване на петролната империя на Джон Рокфелер. Ако бъде приет - голямо "ако", тъй като е изправен пред значителна опозиция - Белият дом ще може да съди Саудитска Арабия и нейните партньори за манипулиране на световния петролен пазар.
Саудитска Арабия води картелът ОПЕК към политики, които ще задържат цените на петрола близо до 100 долара за барел. Това е подходът "Саудитска Арабия на първо място". За Рияд поддържането на високи цени може и да е добър бизнес, но рискува повече правни, а не само политически проблеми. Потребителите, а и правителствата, трябва да се замислят внимателно и за свободния пазар. Да, цените на петрола са високи, но пазарът изглежда кротък в сравнение с пазарите без картели като природния газ и въглищата. Внимавайте какво си пожелавате.