Тази седмица канцлерът Олаф Шолц ще доведе най-големите германски марки в Китай, за да подчертае близките икономически връзки, но ще трябва да се справи и с нарастващите опасения относно по-широката зависимост на Европа от Пекин.
Делегацията, в която се очаква да бъдат включени висши ръководители на BASF SE, Volkswagen AG, Deutsche Bank AG и BioNTech SE, ще демонстрира германския успех във втората по големина икономика в света. Еднодневната визита в петък ще покаже и колко много може да загуби Берлин, тъй като във Вашингтон, други европейски столици и дори в собствената коалиция на Шолц се чуват все повече призиви за промяна на курса.
След като десетилетия наред гледаха на Китай предимно като на търговска възможност, европейците преразглеждат рисковете за сигурността от разширяването на връзките със страна, чийто лидер е обявил приятелство "без граници" с руския президент Владимир Путин. Поради това Германия, която печели от износа на автомобили и други стоки за Китай, е изправена пред особено трудна дилема: доколко трябва да разчита на пазар, който, подобно на руския, може внезапно да бъде затворен.
Берлин признава, че Китай се е променил по време на управлението на президента Си Дзинпин и че Германия трябва да намали зависимостите в стратегическите отрасли, заяви един високопоставен германски служител. В същото време пътуването на Шолц показва, че най-голямата икономика в Европа разглежда Китай като ключов международен играч, който е жизненоважен за справяне с най-неотложните световни предизвикателства, каза служителят, пожелал анонимност, за да сподели политическите си цели преди посещението.
"Ние не искаме да се откъснем от Китай. Но какво иска Китай?" пише Шолц в сряда в статия за гостуването си пред германския вестник " Frankfurter Allgemeine Zeitung", като същевременно потвърждава ангажимента си за "намаляване на едностранните зависимости".
Това балансиране стана по-трудно през последните повече от три години, откакто тогавашният канцлер Ангела Меркел - привърженик на ангажираността както с Китай, така и с Русия - оглави последната германска делегация в Пекин. Освен войната в Украйна, връзките между двете страни бяха обтегнати от репресиите на Китай срещу Хонконг, европейските санкции заради предполагаемото потискане на мюсюлманите в Синцзян и политиката заради Covid, която почти блокира чуждестранните бизнес пътувания.
Дългогодишният търговски излишък на Германия с Китай премина в дефицит, тъй като икономиката на азиатската страна се забавя. Докато химическият гигант BASF и германските производители на автомобили са отговорни за милиарди евро нови инвестиции през последните месеци, малките и средните европейски фирми до голяма степен са замразили или намалили ангажиментите си, според Rhodium Group.
Си се стреми да поддържа бизнес връзки с Европа като защитна стена срещу усилията на американския президент Джо Байдън да изгради по-тясна коалиция от либерални демокрации. Китайският лидер, който миналия месец си осигури трети мандат, отхвърли европейските критики по въпроси като правата на човека и Украйна, като призова Брюксел да не се меси във вътрешните работи на страната и да възприеме по-независима от Вашингтон политика.
Високопоставеният дипломат на ЕС Жозеп Борел заяви в своя реч миналия месец, че светът, в който Европейският съюз може да разчита на САЩ за своята сигурност и на Китай и Русия за своя просперитет, "вече не съществува".
"Навлязохме в нова фаза в отношенията между Европа и Китай", заяви Ноа Баркин, управляващ директор на китайската практика на Rhodium Group. "Партньорството на Си Дзинпин с Владимир Путин, в момент, когато Русия води брутална агресивна война в Европа, затвърди мнението в европейските столици, че Китай е преди всичко съперник и конкурент."
Мнозина в Европа, като френския президент Еманюел Макрон, споделят опасенията на Германия да се присъедини към все по-конфронтационния и идеологически сблъсък на САЩ с Китай. Те се застъпват за по-нюансиран подход, който да запази Пекин като търговски партньор, като Шолц заяви на бизнес конференция миналия месец, че "отделянето е грешен отговор", дори и да се стремят към диверсификация.
Според запознати европейските лидери са се противопоставили на усилията на администрацията на Байдън да ги накара да се присъединят към ограничаването на достъпа на Китай до полупроводникови технологии, което е накарало САЩ да предприемат едностранни действия. Някои високопоставени служители на ЕС смятат, че Вашингтон е твърде зает с Пекин за сметка на други проблеми, заяви дипломат, запознат с дискусиите.
Европейското единство по отношение на Китай обаче до голяма степен се изчерпва с това. Страните от бившия съветски блок все по-често гледат с подозрение на икономическото влияние на Пекин върху континента - притеснение, което се засили от китайското търговско ембарго срещу Литва заради стремежа ѝ към по-тесни връзки с Тайван.
В същото време други страни като Унгария продължават да ухажват Пекин. Китай е сред няколкото въпроса, по които Шолц и Макрон се опитват да постигнат съгласие през последните месеци.
"Това, което е предизвикателство в контекста на Китай, е колко широк е спектърът на националните политики и приоритети по отношение на Китай", казва Гжегож Стец, анализатор в Института за изследване на Китай "Меркатор". "Това разминаване на възгледите създава кръг от интереси, който е трудно да се обедини в една стратегия."
Шолц подчерта в статията от сряда, че германската страна е координирала тясно действията си с европейските партньори, включително с Макрон, в периода преди пътуването му. "Когато пътувам до Пекин като германски канцлер, аз го правя и като европеец", пише той.
Шолц е изправен и пред призиви за по-твърда политика по отношение на Китай, след като прокара сделка, позволяваща на китайската държавна компания Cosco Shipping Holdings Co. да закупи 24,9% дял в един от пристанищните терминали в Хамбург. Срещу сделката се противопоставиха много членове на кабинета му, а лидерът на германската Зелена партия Омид Нурипур, член на управляващата коалиция, заяви, че с Китай не може да има повече "бизнес както обикновено".
Европейските възгледи за вътрешния пазар на Китай, където мултинационалните компании се сблъскват с по-силна конкуренция от страна на местните марки, също се влошават. По данни на Китайската асоциация за леки автомобили, производители на автомобили като BYD Co. и Geely Automobile Holdings Ltd. са реализирали почти 80 % от продажбите на електромобили в страната през първите седем месеца на тази година. Те все по-често предизвикват европейските марки и в чужбина.
Преди пътуването на канцлера Шолц до Китай тази седмица германският външен министър Баербок заяви, че очаква канцлерът да повдигне тези въпроси в Пекин: справедливи конкурентни условия, човешки права и международно право.
"Това не е големият китайски пазар, какъвто беше преди", казва Йорг Вутке, президент на Търговската камара на Европейския съюз в Китай и главен представител на BASF в страната. " Ние имаме напълно различен резонанс в сравнение с родната ни база. Това определено прави операциите в Китай по-сложни и трудни".
Автомобилната индустрия е един от основните икономически двигатели на Германия, в която работят почти 800 000 души и която генерира най-големи приходи от всеки индустриален сектор в страната. VW, Mercedes и BMW са построили десетки заводи в Китай с местни партньори, с които са били принудени да споделят технологии, и трите производителя понастоящем продават повече автомобили в Китай, отколкото на който и да е друг пазар. Изтласкването им от китайския пазар ще се отрази каскадно на стотици по-малки доставчици от германските производители на автомобили.
Според европейски дипломат в Пекин пътуването се следи за признаци на размразяване след трудната среща на върха между китайските и европейските лидери през април, седмици след нахлуването на Русия в Украйна.
Дори и така, бързото разтрогване на връзките на Европа с Русия принуди германските компании да се изправят пред някога немислимото: прибързано излизане от китайския пазар. Лидерите на индустрията вече планират най-лошия сценарий, при който Китай влиза в конфликт за Тайван, а Германия подкрепя санкциите срещу Пекин, според запознат с дискусиите, който е помолил да не бъде назоваван.
Какво ще успее да постигне Шолц по време на това кратко посещение, предстои да разберем. Делегацията на високо равнище, включваща и ръководители на Mercedes-Benz AG, Adidas AG, BMW AG и Siemens AG, показва, че може да бъдат обявени или поне потвърдени бизнес сделки. Но в сряда той написа, че няма да пренебрегне "трудните теми", включително зачитането на гражданските и политическите свободи и правата на етническите малцинства в Синдзян.
Съществува и риск пътуването да засили възгледите на китайците, че могат да противопоставят различните европейски столици, казва Ивана Караскова, научен сътрудник по въпросите на Китай в базираната в Прага Асоциация за международни отношения.
"Тези самостоятелни дейности едва ли ще укрепят единството на ЕС, когато става въпрос за Китай", каза тя. "Това за пореден път ще създаде у Китай впечатлението, че в ЕС липсва единен глас и че държавите членки могат да бъдат корумпирани от двустранни сделки."