Бруталните репресии в Иран създават възможности за политически ходове на Байдън

Седем седмици след антирежимните протести в Иран признаците на паника сред теократите в Техеран се увеличават. Надявайки се да отклони вниманието от най-силното предизвикателство към легитимността си от десетилетия насам, ръководството на Ислямската република, от върховния лидер Али Хаменей надолу, се нахвърля във всички посоки с познатите заплахи и злословия. Сред тях са отправянето на заплахи за нападения срещу арабски държави, повтарянето на клетвите за отмъщение за смъртта на Касем Солеймани и обвиняването на САЩ и Израел за протестите.

Предизвикателството пред президента Байдън е да отмине тези изблици и да се съсредоточи върху предоставянето на по-голяма подкрепа - на думи и на дело - на протестиращите. За тази цел администрацията му трябва да използва нарастващото международно възмущение от безмилостността на Хаменей и да окаже по-голям натиск върху нестабилния режим.

В това отношение Байдън може да разчита на неволната помощ на върховния лидер. Бруталните репресии на Хаменей срещу протестиращите помагат да се отстранят щетите, нанесени на международния консенсус срещу теократичната държава от безразсъдството на Доналд Тръмп. Европейските лидери, които бяха недоволни от едностранното оттегляне на Тръмп от ядреното споразумение с Иран от 2015 г. и разтревожени от войнствената му реторика, получават полезно напомняне, че истинският злодей в тази картина живее в центъра на Техеран, а не в Мар-а-Лаго.

Проверка на реалността има и за арабските държави от Персийския залив като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които се стремят към разведряване с Ислямската република. Нови разузнавателни данни сочат, че Иран планира да възобнови атаките срещу петролните държави, а медиите на режима услужливо предоставиха видео макет на това как може да изглежда.

Управляващите в Рияд и Абу Даби знаят, че появата на ново правителство в Ирак, доминирано от ирански пълномощници, дава на Техеран по-голяма отправна точка за въздушната му заплаха за морските пътища на Персийския залив, както и за саудитската и емиратската петролна инфраструктура. Саудитците вече преживяха атаки от Ирак. В противоположния край на Арабския полуостров подкрепяната от Иран милиция хути в Йемен отново заплашва с удари срещу саудитски и емиратски петролни компании.

Ако европейците и арабите се нуждаят от още едно доказателство за иранската заплаха, трябва да погледнат към Украйна, където руските сили използват безпилотни самолети Шахед-136, доставени от Техеран, за да атакуват гражданска инфраструктура. Според сведенията Иран изпраща на Русия пратка балистични ракети с малък обсег на действие.  

Това би трябвало да сложи край на склонността на европейците да разглеждат иранската заплаха като едноизмерна - ядрена - и подлежаща на договаряне. Европейският съюз вече подготвя санкции срещу Техеран заради продажбата на дронове на Русия, а доставките на ракети несъмнено ще предизвикат по-силен отговор.

Европейският съюз, подобно на САЩ, също наложи санкции на служители на режима, отговорни за репресиите срещу иранските протестиращи. Германският министър на външните работи Аналена Баербок заяви, че ЕС "проучва как можем да включим Революционната гвардия в списъка на терористичните организации". Припомняме, че европейците се възпротивиха, когато Тръмп постави това обозначение на IRGC през 2019 г.

Този обрат не изискваше никакви дипломатически усилия от страна на администрацията на Байдън: Изображенията на груби нарушения от страна на иранските сили за сигурност бяха достатъчни, за да убедят европейските лидери, а огромните демонстрации на солидарност в техните столици помогнаха да се затвърди решимостта им.

Сега администрацията на Байдън трябва да се възползва от този нарастващ консенсус, за да окаже по-голям натиск върху Техеран. Европейската подкрепа ще бъде от съществено значение за новата инициатива, обявена тази седмица от вицепрезидента Камала Харис, за изхвърляне на Иран от Комисията на ООН по статута на жените. Канада и Нова Зеландия вече призоваха за отстраняване на Иран; ЕС следва да се присъедини към усилията.

Други държави - сред които Русия и Китай - вероятно ще се противопоставят на това. Но един силен натиск от страна на водената от САЩ коалиция може да бъде достатъчен, за да се преодолеят възраженията. Дори и усилията да се провалят, това ще покаже на протестиращите широката международна подкрепа, която са спечелили.

И ако Хаменей продължи да използва строги мерки срещу тях, администрацията на Байдън може да успее да убеди европейците да изгонят служители от иранските посолства - тактика, която САЩ не могат да приложат, тъй като нямат дипломатически отношения с Ислямската република.

Решителността на протестиращите, както и деспотизмът на техните управници, би трябвало да позволят на САЩ да мобилизират международна подкрепа за усилията за доставяне на повече приемници Starlink в Иран, които да позволят на иранците да заобикалят комуникационното затъмнение на режима. Колкото повече образи на героичната си съпротива и на ужасяващите репресии, които понасят, могат да споделят, толкова по-силна ще бъде международната реакция и толкова повече власт ще може да използва Байдън.