На фона на мрака на енергийната криза в Европа се появява тиха увереност. Цените на природния газ падат, докато резервоарите за съхранение се пълнят. Търсенето намалява, подпомогнато от времето. Преминаването през зимата, без да се разчита на газа на Владимир Путин, изглежда постижимо, пише Лионел Лоран за Bloomberg.
Оптимизмът е такъв, че дори след последните болезнени данни за инфлацията в еврозоната, икономистите си представят по-мек спад. Миналата седмица Bloomberg Economics изложи възможността дори плитка рецесия да бъде избегната, ако разходите за енергия продължат да падат и късметът остане на страната на политиците.
Но увереността не трябва да се превръща в самодоволство.
Огромните разходи и усилия в подготовката за зимата показват степента, в която Европа все още плаща цената за зависимостта си от руския газ, който някога представляваше 40% от доставките на Европейския съюз; нивото вече е под 20%.
Стремежът да се запълнят газохранилищата преди зимата изискваше борба за максимизиране на алтернативните източници - от Норвегия до Обединените арабски емирства - на цени по време на война. Изчисления на Бен Макуилямс от базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel, използвайки средни цени на газа от 140 евро за мегаватчас, предполага, че общата стойност на допълнителния газ в хранилищата в ЕС между 1 април и 31 октомври е 107 милиарда евро.
Това е голяма сума, еквивалентна на около два пъти общата помощ на САЩ за Украйна досега. Опасността е сметката за следващата година да се окаже още по-висока.
Една студена зима може да изчерпи напълно съществуващите запаси и да постави началото на нова надпревара за пълнене на резервоари отначало, само че този път потенциално без 15%-20% доставка от Русия.
„Цените за следващото лято са много високи, отразявайки риска складираните количества да бъдат изразходвани тази зима“, казва Анис Ганболд, ръководител на изследванията за глобалните енергийни пазари в Aurora Energy Research в Обединеното кралство. (Само около 10% от съхранявания газ е под пряк контрол на държавни служители.)
Много зависи и от възможността за намаляване на търсенето, което си има сосбтвена цена. Държавите се борят да смекчат удара върху домакинствата и бизнеса, но нарастващите лихвени проценти и нестабилността на финансовите пазари притискат страни като Франция и Полша да намалят финансовата подкрепа.
По-лошото е, че пълненето и разчитането на хранилища на практика отклонява ресурси от дългосрочни нужди за подобряване на енергийната сигурност. Инвестициите в допълнителен капацитет за съхранение, в разширяване на алтернативите на изкопаемите горива, в по-енергийно ефективни технологии са големи бюджетни позиции за бъдещето.
„Не бива да лежим на лаврите си“, казва Джейкъб Киркегор от Института за международна икономика Питърсън.
Успехът зависи от това дали страните от ЕС могат да намерят единен път през тази енергийна криза. Колкото и успешно да е било презареждането на резервоарите за съхранение, до голяма степен това е история на национални усилия.
Ролята на Германия беше ключова като икономиката, която е най-видимо пристрастена към руския газ, но същевременно и тази с най-дълбоките финансови джобове, в които може да бръкне, за да се освободи. За щастие на своите съседи, Германия бе готова да отиде над и отвъд надпреварата за съхранение, запълвайки капацитета до почти 100% от 25% при приблизителна цена от малко под 25 милиарда евро, според Макуилямс от Bruegel. В този процес Берлин национализира енергийния гигант Uniper SE.
И все пак ролята на „лошото ченге“ на Германия е очевидна и в нейното протакане при удължаването на работата на ядрените реактори и нейната съпротива срещу по-равномерното споделяне на тежестта на кризата чрез повече съвместни заеми. Финансовият министър Кристиан Линднер отхвърли последното, въпреки че Берлин планира вътрешен пакет за енергийна помощ до 200 милиарда евро - което други страни разбираемо виждат като конкурентна заплаха.
Време е за по-координирани отговори. Съвместно финансирана програма като пандемичните заеми SURE от 100 милиарда евро за подкрепа на работниците може да бъде насочена към инвестиции в енергийна инфраструктура, вериги за доставки или енергийно ефективни жилища. Една „голяма сделка“ за енергията би насърчила вътрешните източници на доставки да останат отворени за по-дълго, като холандското газово находище Гронинген.
„Тази криза трябва да сигнализира за края на самодоволството по отношение на това как консумираме енергия“, казва Джак Шарпълс от Оксфордския институт за енергийни изследвания.
Тази година Европа показа възхитителна готовност да плати цената на миналите си грешки. Но трябва да направи повече. Цената на зависимостта беше около 100 милиарда долара - не искаме да знаем колко висока е цената на самодоволството.