Инвеститорите не са беззащитни в битката срещу инфлационното чудовище

Възприятията за инвестициите и за риска обаче се изменят

08:30 | 3 ноември 2022
Автор: Николета Рилска
Снимка: Daniel Acker/Bloomberg
Снимка: Daniel Acker/Bloomberg

За инвеститорите инфлацията е чудовището под леглото, което изведнъж се превърна в реалност. В продължение на 30 години светът успяваше да игнорира заплахата му. Сега обаче – когато цените се повишават с над 10% годишно и най-добрите спестовни сметки с фиксирани лихви осигуряват възвръщаемост от под 5%, стойността на парите ще се свие наполовина за 14 години. Светът не може да затвори очи и да се преструва, че няма инфлация, пише Стивън Анес, мениджър на Invesco Select Trust, за Financial Times. 

Това може да промени начина, по който се гледа на инвестициите, както и на възприятията за риск. Притежаването на пари в брой изведнъж стана по-опасно. Твърди се, че акциите предлагат дългосрочна защита срещу инфлацията, но си струва да се разбере как.

Диаграма на S&P 500 от 1927 г. до днес в логаритмична скала показва представянето на най-големия пазар в света за почти век. Логаритмичната скала позволява да се забележат по-лесно пазарните травми – Сривът на Wall Street, петролната криза от 1974 г. или Голямата финансова криза от 2007-8 г. В дългосрочен план индексът се покачва – може да се проследи как от 2009 г. той наистина се повишава много добре. Но има дълги периоди, при които тенденцията е по същество хоризонтална.

Движението на

Движението на S&P 500 от 1928 г. насам. Графика: Financial Times 

Например периодът от януари 1973 г. до юли 1984 г. S&P 500 се понижава от 120 пункта до 62,28 пункта през октомври 1974 г., преди постепенно да си проправи път отново нагоре.

Какво се случва обаче, когато се вземе предвид и инфлацията? Ситуацията е дори още по-мрачна. Слабите перспективи в този период са отразени в съотношението цена/печалба, което отчита сходни спад и възстановяване – от 14 пъти спрямо печалбата до 7 пъти и след това до 20 пъти. 

И все пак общата възвръщаемост с дивиденти, реинвестирани през тези 14 години, е близо 400% - около 11,6% годишно. Коригирана спрямо инфлацията на индекса на потребителските цени, тази възвръщаемост изглежда по-скромна — 86% общо и 4,3% годишно в реално изражение — но все още е много по-добра, отколкото могат да предполагат самите графики на индекса. 

Тъй като се намираме в нов период на инфлация и волатилни пазари, има важен урок в тези числа. Дивидентите се броят. Те вероятно ще станат много по-голяма част от общата възвращаемост на акционерите, ако предстои дълъг период на пазарна стагнация.

Досега тази година S&P 500 се понижава с 24,49% в доларово изражение. Акциите на много компании поевтиняват. Но Invesco Select Trust получава изплащания в размер на 4% и 5% под формата на дивиденти, което допринася значително за общото представяне, посочва Анес и добавя, че това трябва да продължи. 

Опасностите от прекомерно лошите очаквания 

Инвеститорите трябва да избягват капаните за дивиденти – компании, които плащат висока доходност, но с грешни планове и се насочват към катастрофа. Гледайки днешния пазар обаче, се появяват аномалии в оценките. 

Относителната цена на „сигурността“ изглежда нараства. Оценките на много компании за потребителски стоки, комунални услуги и някои елементи на здравеопазването сега изглеждат раздути, особено когато се съпоставят с тези на ниско оценени сектори като банковия, потребителските финанси и автомобилния.

Pepsi, например – иначе успешна компания, наскоро отчете ръст в цените на акциите си от 17%. Това е чудесно за акционерите, но доколко е устойчиво? Акциите на Pepsi се търгуват на 24 пъти консенсусните печалби за следващата година – с други думи – на 50% премия спрямо пазара. 

Според Анес инвеститорите, които все още купуват книжа на компании, предлагащи стоки от основна необходимост, както и на доставчици на комунални услуги – вероятно са уверени, че ще издържат на голяма рецесия. 

Имаме голямо доверие в данните и прогнозите, но те не винаги са надеждни, отбелязва Анес. Норман Ламонт е последният британски финансов министър, който се справи с високата инфлация и рецесията в началото на 90-те години. „Бях накаран да вярвам, че преживяваме най-лошата икономическа криза в нашата история. По-късно, тъй като цифрите бяха непрекъснато ревизирани и ревизирани, се оказа, че е една от най-плитките“, посочва самият той няколко години след рецесията. 

Вероятно Ламонт е прав. Лесно е да си твърде мрачен, а инвеститорите трябва да предвиждат икономическите обрати. За тази цел напоследък наблюдаваме търговци на дребно, жилищни строители и производители на автомобили, отбелязва Анес.

Всеки казва, че автомобилният сектор се представя зле по време на рецесия. Но вече две години той е в рецесия заради кризата с доставките на полупроводници. Глобалният инвентар от нови превозни средства е близо до най-ниските си стойности от 30 години насам. Броят на превозните средства в шоурумите, дистрибуторите и фабричните партиди в САЩ е около една десета от това, което беше през 2016 г. Така че това не е сектор, който отчита свръхпечалби, изтъква Анес.

От известно време притежаваме акции на VW, посочва той. Компанията наскоро регистрира 12,5% дял без право на глас в най-рентабилната си марка Porsche, която беше листната на борсата чрез първично публично предлагане (IPO). Въз основа на цената на тези акции днес, оставащото участие на VW в Porsche се оценява на малко над 61 млрд. евро. Самата VW е оценена на 78 млрд. евро. По същество получавате марките VW, Audi, Skoda, SEAT, Lamborghini, Bentley и Ducati за около 17 млрд. евро. Компанията има съотношение цена/печалба от 3,5, доходност около 7 процента и разполага с парични резерви от 25 млрд. евро.

Същевременно не държим акции на Stellantis, мултинационалният автопроизводител, създаден миналата година чрез сливането на компании като Fiat, Vauxhall, Citroen, Peugeot и Chrysler, отбелязва авторът. В момента книжата на компанията се търгуват при доходност от 10,5 %. Концернът разполага с нетни парични средства в баланса от 22 млрд. евро.

Да, налице е притеснение относно електрическите превозни средства и дали тези компании ще се справят с прехода. Производителите на автомобили могат да търгуват при относително ниски съотношения цена/печалба. Но не е нужно да се правят героични предположения, за да се види как може да се постигнете възвръщаемост над пазарната от компании в този и подобни на него сектори, твърди Анес.

Ако имате добре балансирано портфолио, като някои компании с разумни оценки изплащат приемлив дивидент и продължават да растат бързо, няколко фирми с ниска оценка, които плащат висок доход, могат да бъдат привлекателни – стига да сте уверени, че ще получите нещо в замяна, смята Анес.

И ако икономиката отново поеме в посока растеж, има възможност и за растеж на капитала. Ние не изоставяме отбранителните си позиции, но в свят на непрестанен мрак някои от тези високодоходни акции биха могли да предложат ценен доход под формата на дивиденти, както и растеж. Трябва да се гледа на това като на застраховка срещу добри новини. Инвеститорите не са беззащитни в битката срещу чудовищната инфлация, заключва Анес.