Кравите дават все по-малко мляко заради топлинния стрес

Горещините и сушата причиняват опасно натоварване на млекодайните крави по целия свят, пресушават производството на мляко и застрашават дългосрочното глобално снабдяване с всичко - от масло до бебешки храни. 

Прогнозите са, че през тази година количеството на млечните продукти в Австралия, която е основен износител, ще намалее с близо половин милион тона, тъй като фермерите напускат отрасъла след години на натиск от горещините. В Индия дребните фермери обмислят да инвестират в охлаждащо оборудване, за което ще трябва да се потрудят, за да си го позволят. Производителите във Франция пък трябваше да спрат производството на един вид висококачествено сирене, когато пресъхналите полета оставиха кравите, хранени с трева, без място за паша.

Някои от най-големите региони за производство на мляко в света стават все по-малко гостоприемни за тези животни поради екстремните климатични условия, предизвикани от изменението на климата: Кравите не дават толкова много мляко под натиска на горещите температури, а сухите условия и бурите задълбочават проблема, като изсъхват или унищожават тревата и другите култури, с които се хранят.

Някои учени смятат, че само в САЩ изменението на климата ще струва на млекопреработвателната промишленост 2,2 млрд. долара годишно до края на века - финансов удар, който не е лесно да бъде поет от сектор, който и без това изпитва затруднения да печели пари. Ако емисиите на парникови газове останат високи, според едно проучване до същата дата млечната и месната промишленост ще губят по 39,94 млрд. долара годишно от топлинен стрес.

В същото време нарастващата средна класа в много развиващи се страни увеличава търсенето на млечни продукти, докато политиките, насочени към опазване на околната среда, възпират фермерите в някои райони да разширяват производството си. Този сблъсък предвещава по-високи цени и потенциален недостиг на основни продукти от списъка на хранителните стоки, като сирене или кисело мляко. 

"Климатичните промени увеличават нестабилността или вариациите в доставките и това може да доведе до увеличаване на продоволствената несигурност", казва Мери Ледман, глобален стратег по млечните продукти в Rabobank.

Въпреки скъпите усилия за охлаждане на добитъка, млекопроизводителите не могат да избегнат въздействието на горещините върху стадата си.

Том Барцелос, който от 45 години отглежда и дои животни в Типтън, Калифорния, има сложна система за охлаждане във фермата си. Тя включва вентилатори и машини за разпръскване на мъгла, като дори се съобразява с посоката на вятъра. Но той открива, че топлите нощи могат да намалят производството.

"Ако имате по-високи температури вечер и това е малко по-стресиращо за кравите, има потенциал да загубите 15 % или може би дори 20 % в най-екстремните случаи", казва Барцелос, който отглежда 1 800 крави.

Подобна е историята и на другия край на света, където Шарад Бхай Харендра Бхай Пандя и брат му имат повече от 40 крави в западния индийски щат Гуджарат.

Пандя настанява добитъка си в навес със система за мъгла, която изпомпва вода и я превръща в мъгла. Но въпреки това производството на мляко във фермата му намалява с повече от 30 % през летните горещини.

Повишаването на температурите вероятно ще превърне подобни условия в реалност за все повече фермери и за по-дълъг период от време. Това води до трудни инвестиционни решения.

Рану Бхай Бхарвад, млекопроизводител в Индия, дори няма подслон за стадото си от 35 животни. Говедата му имат на разположение само сянка от дърво, за да се предпазят от топлинния стрес.

"Не мога да си позволя да построя навес за добитъка си", казва Бхарвад, който издържа 15-членното си семейство с печалбите от фермата си.

Бхарвад едва ли е единствен: Индия е най-големият производител на мляко в света, като осигурява почти една четвърт от всички доставки. Огромните количества се произвеждат до голяма степен от десетки милиони дребни фермери, които отглеждат скромен брой животни.

Млекопреработвателното предприятие Amul, което изкупува мляко от Бхарвад и други фермери като него, реагира на трудните условия, като предприема мерки за защита на доставките.

"През зимата, когато производството е по-голямо, запазваме допълнително мляко под формата на прах и го използваме в случай на недостиг през лятото", казва Р.С. Соди, управляващ директор на Gujarat Cooperative Milk Marketing Federation Ltd., която притежава марката Amul.

Австралия, най-сухият обитаем континент на Земята, е пример за това как световната млечна промишленост може да се пропука под натиска на климатичните промени.

Страната някога е била водеща в този бизнес, но производството на мляко рязко намалява, а делът ѝ в световната търговия с млечни продукти е спаднал от 16% през 90-те години на миналия век до около 6% през 2018 г.

Намаляването на мащаба е подхранвано от поредица от екстремни топлинни вълни, включително суша, продължила от 1997 г. до 2010 г., и друга, продължила от 2017 г. до 2020 г. Последната суша беше най-тежката в историята на страната, а натискът, който тя оказа върху цените на водата и фуражите за добитъка, намали печалбите на земеделските стопани. Тези трудни условия за бизнес допринесоха за масовото напускане на сектора: Броят на млечните ферми е намалял с почти три четвърти в периода 1980-2020 г.

Сега млекопроизводителите все още са изправени пред опасността от неблагоприятни климатични условия, но към тях се добавят нови фактори, които принуждават все повече от тях да се откажат от бизнеса. Според прогнозите на Министерството на земеделието през 2022 г. количеството на млякото в Австралия ще намалее с повече от 4 % до 8,6 милиона метрични тона.

Това отразява сухите условия в ключови региони за производство на мляко, но също така и предизвикателствата, свързани с недостига на работници, включително това, че някои фермери предпочитат да преминат към производство на говеда, което е по-малко трудоемко.

Правителствените политики също могат да окажат влияние върху световното производство на млечни продукти. В съседна Нова Зеландия, която е най-големият износител на млечни продукти в света, фермерите ще започнат да плащат такса върху селскостопанските емисии до 2025 г. Макар че млекопроизводителите са направили много за намаляване на емисиите, те все още са доста големи емитери на парникови газове, като например производството на оборски тор, торове и фуражи. Фермерски групи алармират, че данъкът може да накара млекопроизводителите да променят предназначението на земята си за горско стопанство или други цели.

Френско сирене

Предизвикателствата, пред които са изправени млекопроизводителите, вече се отразяват на наличността на някои продукти. Във Франция тази година не се произвежда един вид първокласно сирене, наречено Salers.  То трябва да се произвежда от мляко на крави, хранени с трева - пречка, тъй като пасищата бяха унищожени по време на горещата вълна, обхванала страната тази година.

Въпреки че липсата на луксозно сирене едва ли е извънредна ситуация, подобни производствени проблеми могат да разтърсят пазара в по-голям мащаб при екстремни температури.

"Ако говорим за период от пет до петнадесет години, вероятно ще видим, че производството достига своя връх и се изравнява в регионите с недостиг на вода", казва Нейт Донай, директор на отдела за проучване на пазара на млечни продукти в StoneX Group Inc. "В периода от 15 до 30 години може да видим тенденция към намаляване на производството в тези региони."

Всичко това може да означава по-високи цени или дори недостиг на някои млечни продукти.

Мелвин Медейрос, фермер от водещия производител на млечни продукти в САЩ, Калифорния, казва, че екстремните климатични условия вероятно ще променят земеделските дейности в неговия щат през следващото десетилетие. Той очаква намаляване на броя на кравите и на обработваемата земя - динамика, която отчасти обяснява с липсата на държавна намеса.

"Не успяхме да се справим със ситуация, която съществува от повече от 50 години", казва Медейрос. "Сега сме притиснати до стената и нямаме друг избор, освен да намалим производството или да направим нещо, за да се справим с настоящата ситуация."