След края на всяка ера шепа образи остават в съзнанието. Сега наблюдаваме именно такова явление – за съжаление не край на трудните икономически времена, но на периодът, в който тези проблеми бяха придружени от много ниски лихвени проценти. Централните банки по света повишават лихвите, за да овладеят инфлацията. Така че какво ще запомним от ерата на евтините пари?
Отговорът вероятно варира според човека, пише Сара О'Конър за Financial Times. За собствениците на жилища много по-ниските лихви по ипотеките помогнаха за преодоляването на стагниращия растеж на заплатите. Ниските лихви също насърчиха поскъпването на жилищата и на други активи. Хората, които притежаваха скъпи жилища, имаха странното усещане, че имотите им печелят повече от самите тях.
Автомобилният пазар също се промени. Вместо да се купува нова кола с пари в брой, стана много популярно да се използват схеми за „покупка с индивидуален договор“, които позволяват на клиентите да плащат депозит и месечна такса. Това даде възможност на потребителите да карат по-луксозни коли.
Ниските лихвени проценти също доведоха до насочването на средства към губещи стартъпи, които обещаваха бърз растеж. От Uber и Deliveroo до приложения за бърза доставка на хранителни стоки като Getir и Gopuff инвеститорите наградиха компании за споделено пътуване, за доставка на храна и доставка до 15 минути на бързооборотни стоки като бира или шоколад.
След това настъпи експанзията на компаниите „купете сега, платете по-късно“, които си партнират с търговци на дребно, за да дадат на клиентите опцията да плащат за своите неща чрез безлихвени вноски. Този бизнес модел беше идеален, за да помогне на търговците на дребно да увеличат продажбите си в епоха, в която младите потребители усещаха недостига на средства да си купят редица стоки.
Шведската компания Klarna, например, посочва, че търговците на дребно в САЩ, които предлагат на клиентите си четири безлихвени вноски, отчитат 68% увеличение на средната стойност на поръчките и 21% по-висока честота на покупки. Проучване на Федералния резерв на САЩ през 2021 г. установява, че макар 78-процентен дял от потребителите на услугата „купи сега, плати по-късно“ да са я използвали за удобство, 51-процентен дял твърдят, че това е единственият начин, по който могат да си позволят покупката.
Би било прекалено да се каже, че възможностите, предоставени от ниските лихвени проценти, са били пропилени за услуги като тези. Ниските лихви помогнаха за насърчаване на важни инвестиции във възобновяема енергия и за подкрепа на бума на шистовия сектор в САЩ. Но ще десетилетието ще се запомни като време, когато икономическата стагнация дойде с привкус на охолство. Парите бяха ограничени, но хората можеха да намерят евтини превози и да купят неща, въпреки че не можеха да си ги позволят.
Тези бизнес модели сега са под натиск. Цените на акциите на Uber и Deliveroo се понижиха. Приложенията за бърза доставка на хранителни стоки затварят или се сливат. Оценката на Klarna, някога най-ценната частна технологична компания в Европа, спадна от 46 милиарда долара на 6,7 милиарда долара.
Поради тази причина крайният образ на ерата на евтините пари може да бъде описан със скорошното съобщение, че клиентите вече могат да плащат на Deliveroo за доставките на храна на вноски чрез Kalrna. Двете компании заявиха, че това не е проблематично, имайки предвид множеството клиенти, които купуват храна за вкъщи с кредитни карти. И все пак е трудно дружествата да избягат от приликата си с двама пияни, които се подпират взаимно в края на дълъг купон.