На принц Абдулазиз бин Салман изглежда му дойде до гуша. Саудитският министър на енергетиката, обект на язвителни критики във Вашингтон, откакто накара ОПЕК+ да намали добива на петрол този месец, каза, че непрекъснато чува: „С нас ли сте, или против нас?“ Но кралството не избира страни, каза той на лидерите на "Уолстрийт" миналата седмица в Рияд. „Има ли място за „Ние сме за Саудитска Арабия и за народа на Саудитска Арабия?“
Ако поставянето на страната му на първо място е неучтиво, принц Абдулазиз - син на крал Салман, полубрат на престолонаследника принц Мохамед бин Салман - предупреди, че няма да има друг избор, освен да бъде груб. „Аз съм настроен про-саудитски“, каза той.
Това беше главното послание на годишната конференция на кралството Future Investment Initiative миналата седмица – и посланието, което има значение за всички останали, докато петролът се движи близо до бариерата от 100 долара за барел.
В разговори с високопоставени членове на саудитското кралско семейство, официални лица и местни бизнесмени става ясно, че Рияд се впуска в това, което бих нарекъл енергийна, икономическа и външнополитическа програма за „Саудитска Арабия на първо място“. Това е промяна в процес, която тече от няколко години и която ще има последствия за останалата част от света, главно чрез цените на петрола, но също и когато става въпрос за оформяне на дипломацията в Близкия изток и борбата срещу изменението на климата.
От известно време знаците са видими. По-рано тази година принц Мохамед, който ръководи ежедневните дела на кралството, каза, че няма нищо против ако президентът на САЩ Джо Байдън не разбира подхода му. „От него зависи да мисли за интересите на Америка“, каза той пред The Atlantic. Останалото премълчано послание: MBS, както е известен принц Мохамед, се концентрира върху интереса на саудитците.
Това, което чух тази седмица в Рияд, е проявлението на това мислене: по-смело, решително и амбициозно кралство, все още в съюз със САЩ, но в същото време освободено от почти 80-годишната връзка. Това е нация, която сега е по-фокусирана върху Азия и нейните най-големи петролни клиенти - Китай, Индия, Япония и Южна Корея. Заедно четирите страни представляват 65% от целия износ на саудитски петрол.
На фона на бурен свят, оформен от руската инвазия в Украйна и най-високата инфлация от 40 години в САЩ и Обединеното кралство, кралството се очертава като един от малкото икономически и политически победители. Икономическият растеж на Саудитска Арабия е най-силен в групата на 20-те големи икономики и страната е пълна с пари.
Дори след наскоро обявеното съкращаване на добива от ОПЕК+, производството на петрол в Саудитска Арабия ще достигне най-високата досега средна годишна стойност от около 10,7 милиона барела на ден през 2022 г. Въз основа на цените и производството на петрола от началото на годината, брутните годишни приходи от петрол се очаква да нараснат до почти 400 милиарда долара, само част от пика, поставен през 2008 г., когато цените на петрола се повишиха до исторически връх.
И все пак, далеч от хотел Ritz Carlton, където се провежда годишната конференция „Давос в пустинята“, и богатите квартали на Рияд като Ал Олая, където отсядат банкерите, Саудитска Арабия е сравнително бедна нация. БВП на глава от населението възлиза на 23 500 долара през 2021 г., доста зад 45 000 долара на Обединените арабски емирства и 68 000 долара на Катар. Тъй като населението на страната нараства с около 600 000 души всяка година (предвижда се да достигне 36,2 милиона през 2022 г.), Рияд трябва да работи упорито, само за да остане на същото равнище.
И това е ключова причина зад „Саудитска Арабия на първо място“. Един банкер с десетилетия опит в страната ми го обобщи по следния начин: „Те просто се нуждаят от парите, наистина се нуждаят от тях – и това означава високи цени на петрола.“
В миналото Рияд беше готов да приеме по-ниски цени на петрола, увеличаване на производството - или забавяне на съкращенията - в полза на Вашингтон. Вече не е така. Тъй като икономическите перспективи са несигурни, Рияд по-скоро би сгрешил, като доставя твърде малко, отколкото твърде много. Ако ще направи грешка, нека това доведе до по-високи, а не до по-ниски цени на петрола. Мохамед ал-Джадан, саудитският министър на финансите, ми каза, че Рияд просто прави това, което другите в Г-20 правят – грижат се за себе си.
„Вижте Федералния резерв: Фед увеличава лихвите, това оказва влияние върху всички останали, но разбираме, че това е вътрешен проблем, те трябва да се справят с инфлацията“, каза той.
Саудитски служители се опитват да кажат, че нямат конкретна ценова цел. Но от действията им става ясно, че Рияд иска да поддържа суровия сорт Брент възможно най-близо до 100 долара за барел. Много дипломати тук виждат 80 долара за барел като неофициален праг. И ако стремежът към по-високи цени помага на Русия, която се нуждае от пари, за да финансира нахлуването в Украйна, това е само страничен продукт от политиката. Казано по друг начин, Рияд вярва, че намаляването на ОПЕК+ е свързано с бизнеса, а не с политиката.
Но Рияд също така вече не вярва, че сделката му с Вашингтон за петрол срещу сигурност работи както преди. В продължение на десетилетия Рияд държеше цените на петрола под относителен контрол и купуваше американски оръжия. В замяна Вашингтон осигури регионална сигурност, като разгръщаше военната си мощ, ако е необходимо, и оказваше дипломатическа подкрепа, като до голяма степен пренебрегваше нарушенията на човешките права. Сега кралството иска много по-агресивна позиция срещу Иран и неговите регионални съюзници, включително в Йемен, и е объркано от това как Вашингтон привидно е затворил очи за черния пазар на ирански суров петрол, позволявайки на Техеран да печели от високите цени на петрола.
Алиансът, казват саудитски служители и местни бизнесмени, е небалансиран: ако Вашингтон иска Рияд да задържи цените на петрола надолу, той ще трябва да изпълни другата страна на сделката, най-вероятно като оказва натиск върху Иран. Но все по-вероятно е кралството да поиска по-големи услуги в замяна. Както при американския еквивалент на Доналд Тръмп, "Саудитска Арабия на първо място" е транзакционна.
Подобен обрат има значителни последици за световните икономики: цените на петрола вероятно ще останат по-високи за по-дълго време, подхранвайки инфлацията. За инвеститорите в акции и облигации в компании за изкопаеми горива това е знак, че периодите на бум може да продължат. За всички останали това е по-неприятна картина.
А по-нататък на заден план е дълбокото несъгласие относно това как да се управлява енергийният преход и борбата с изменението на климата. Саудитците вярват, че светът поставя твърде много фокус върху ограничаването на доставките на изкопаеми горива и обезсърчава инвестициите, докато търсенето все още расте. Това е подход, който може би е подходящ за САЩ и Европа, но не и за нововъзникващия свят.
„Ние гледаме на това от западна гледна точка и останалият свят трябва да се адаптира“, каза Амин Насър, главен изпълнителен директор на държавния петролен гигант Saudi Aramco. „Не, не работи така.“
Това е знак за това, което предстои. Бъдете готови да чувате „не“ от саудитците много по-често.
Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.