Международният валутен фонд очаква износителите на горива в Близкия изток и Централна Азия да спечелят кумулативен извънреден приход от около 1 трилион долара за периода 2022-2026 г. Това е печалба, която ще се отрази благоприятно на икономиките на арабските държави от Персийския залив, тъй като те ще спестят много повече от приходите си от петрол.
Притокът на петродолари ще бъде по-голям от прогнозите на МВФ отпреди година, което е отражение на по-високите цени на суровия петрол, въпреки че страховете от рецесия потискат петрола през втората половина на годината. Според доклада на фонда Саудитска Арабия и петте други членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, които вече са сред най-големите печеливши от развиващите се пазари, ще спечелят още повече, тъй като могат да спестят около една трета от приходите си от петрол.
Това е "значително по-висок процент на спестявания в сравнение с тези, които преминаха в отрицателна територия след предишни спадове на цените на петрола, което е в ярък контраст с процикличните фискални политики от миналото", заяви МВФ в регионалния си икономически доклад, публикуван в понеделник.
Смущенията в търговията и производството след нахлуването на Русия в Украйна през февруари повишиха цените на суровините, като допринесоха за кризата с разходите за живот в целия свят и задържаха петрола над 100 долара за барел през по-голямата част от годината.
За големите производители в Близкия изток обаче петролният бум доведе до увеличаване на бюджетните приходи за първи път от години, като подпомогна финансирането на разходите и позволи на някои от тях да изплатят предсрочно дълговете си.
Средният излишък по текущата сметка на страните от Персийския залив се очаква да достигне почти 10% от брутния вътрешен продукт през 2022 г., което е почти два пъти повече от миналата година и е на път да достигне 7,8% през 2023 г., според фонда.
Разминаването с вносителите на енергия сега е особено фрапиращо. Икономиките с бързоразвиващи се пазари и със средни доходи в региона, включително Пакистан, ще отчетат увеличение на нуждите от външно финансиране през тази година до 242% от брутните международни резерви, или 275 млрд. долара, от 109% през 2021 г.
По-големи резерви
"Най-общо казано, всички държави трябва да започнат да се приспособяват, като увеличат буферите си", заяви Джихад Азур, директор на МВФ за Близкия изток, Северна Африка и Централна Азия, в интервю в неделя. "Регионът все още се възстановява и както износителите, така и вносителите на петрол показват по-високо ниво на растеж от глобалния темп на нарастване."
Темповете на икономическа експанзия в Залива вероятно ще се увеличат повече от два пъти в сравнение с миналата година и ще достигнат 6,5 % през 2022 г. - съвсем малко повече от прогнозата на МВФ от април - което ще спомогне за повишаване на растежа на БВП в целия Близък изток и Северна Африка до 5 %.
В очакване на по-ниски цени на суровия петрол през следващата година МВФ предвижда ръст на БВП от 3,6 % както в Персийския залив, така и в целия Близък изток.
В условията на висока инфлация, повишаващи се лихвени проценти, глобална енергийна криза и затягане на кредитните пазари петролното богатство в Персийския залив стана по-важно от всякога като източник на капитал.
В случая със Саудитска Арабия нейният суверенен фонд насочва милиарди долари към фондовите пазари и активите в световен мащаб, като същевременно играе все по-голяма роля във финансирането на вътрешното развитие.
В доклада си МВФ предупреждава, че "въпреки че се очаква правителствата на държавите износителки на петрол да избегнат процикличните реакции от миналото, съществува риск други публични субекти като държавни предприятия и държавни инвестиционни фондове да похарчат неочакваните приходи от петрола".
Международните резерви на държавите, съставляващи Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) - Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Катар, Кувейт, Бахрейн и Оман - ще възлязат на близо 843 млрд. долара тази година и ще нараснат до над 950 млрд. долара през 2023 г., изчислява фондът.
Цени на петрола в Персийския залив (в долари за барел) през 2022 и съответно - 2023
Бахрейн - 127,6 (2022) - 124,1 (2023) Иран - 291,5 (2022) - 372,6 (2023) Ирак - 60,7 (2022) - 60,6 (2023) Кувейт - 56,7 (2022) - 57,8 (2023) Оман - 70,9 (2022) - 75,1 (2023) Катар - 48,1 (2022) - 49,9 (2023) Саудитска Арабия - 73,3 (2022) - 66,8 (2023) ОАЕ - 63,9 (2022) - 65,8 (2023)
Според МВФ по-силният растеж в страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, където голяма част от работната сила се състои от емигранти от страни като Индия и Пакистан, би могъл да подпомогне трансферите на парични средства от работниците вкъщи. МВФ прогнозира ръст на паричните преводи от Персийския залив към по-бедните икономики в региона от 1,9 % до 3,4 % годишно в средносрочен план.
"Страните износителки на петрол отбелязаха растеж през последните няколко години не само поради увеличението на цените и производството на петрол, но и поради увеличението на непетролния сектор", каза Азур. "Подобряването на фискалното им управление, закрепването му в средносрочен план ще позволи на държавите да бъдат по-малко зависими от петролните пари, за да се финансират."