Преди петите парламентарни избори в Израел във вторник за по-малко от четири години, най-близкото нещо до сигурен залог е, че скоро ще има шести. В началото на уикенда проучванията на общественото мнение поставят коалицията, водена от бившия премиер Бенямин Нетаняху, пред коалицията, водена от служебния премиер Яир Лапид, но нито една от двете няма да събере необходимите 61 места в 120-местния Кнесет, за да състави правителство.
И двамата мъже ще възлагат своите надежди, на първо място, на гласоподавателите от палестински произход; и едва на второ – върху политическите партии, които ги представляват. Ако сме научили нещо от последните четири избора, то е, че гласоподавателите от арабски произход, отдавна смятани за лишено от права малцинство, са от ключово значение за излизане от нефункционалната задънена улица, която е характерна за демокрацията в страната.
Съставлявайки една пета от населението, групата исторически е имала места в Кнесета - най-високата граница беше 15 преди две години. Но доскоро техните представители никога не са били част от управляваща коалиция. Това табу беше нарушено миналото лято от "Обединената арабска листа", известна с еврейския си акроним Ра'ам, който се присъедини към коалицията, водена от Лапид и Нафтали Бенет. Проучванията показват, че мнозинството от арабските израелци, дори тези, които няма да гласуват, искат да видят свои представители в правителството.
Това означава, че арабско-израелска партия с дори шепа места може да реши кой да стане министър-председател.
Във вторник Нетаняху и Лапид ще следят зорко опашките пред избирателните кабини в арабските квартали. Прогнозите за арабско-израелско участие са изключително различни - от едва 42% до 70%.
И тогава идва въпросът коя от трите арабско-израелски фракции ще получи най-много места. Проучванията показват, че "Обединената арабска листа" и "Хадаш-Та'ал" ще спечелят по четири. Третата, "Балад", може да не достигне прага от 3,25% от гласовете, необходими според израелската система за пропорционално представителство, за да ѝ бъдат разпределени места. Ако избирателната активност е в горния край на скалата, арабско-израелското представителство вероятно ще бъде по-високо.
Това ще има значение в интензивната търговия, която следва изборите в Израел, когато водещите коалиции ухажват всякакви необвързани партии – едно място тук, две места там – за да се опитат да стигнат до магичната граница от 61. И несъмнено голяма част от това ухажване ще бъде насочено към арабско-израелските партии.
Лапид, който беше в коалиция с "Обединената арабска листа", ще има надмощие в тази ситуация. Ще помогне също така, че той изрази подкрепата си за решение на две държави и обеща да промени противоречивия закон на Израел за национална държава, който на практика поставя арабите като граждани от втора категория.
Нетаняху има по-висока планина за изкачване. След като направи кариера в демонизирането на арабо-израелци и палестинци, бившият министър-председател направи един или два тромави опита да ухажва тяхната подкрепа, само за да бъде отхвърлен. Присъединяването към водена от Нетаняху коалиция може да е табу твърде далеч за всеки арабско-израелски политик.
И все пак, ако не успее да ги спечели, опитният политик може да успее да използва в своя полза страха и омразата към арабско-израелците в израелската крайна десница, която увеличава влиянието на партии като "Еврейска сила" на Итамар Бен-Гвир, която може да стане третата по големина партия в Кнесета след вота във вторник.
Нетаняху също ще се надява, че арабско-израелците, разочаровани от неуспеха на "Обединената арабска листа" да подобри живота им въпреки участието ѝ в отиващото си коалиционно правителство, просто няма да се появят във вторник.
Така или иначе, всички погледи ще бъдат насочени към арабско-израелците през този изборен ден - и във всеки следващ изборен ден.