Руският президент Владимир Путин се сблъсква с неуспехи на фронта в Украйна, но може да се зарадва да чуе за напрежение в отношенията между френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц, пише Лионел Лорън за Bloomberg.
След отменена среща на върха и не съвсем убедително ръкостискане и работен обяд, двамата лидери се борят да възродят магията на френско-германското единство. Налице е едва прикрито задоволство от някои страни, че „двигателят“ на Европейския съюз (ЕС) при създаването на политики е изправен пред проблеми. Френският крайнодесен лидер Марин льо Пен написа в Twitter: „Макрон постоянно следва Германия, но Германия не следва Еманюел Макрон“.
Разбира се, някои отдавна отричат съществуването на такъв двигател. Скептични коментатори представиха идеята за оста Париж-Берлин като фиктивен обект – до голяма степен, измислен от поддръжниците на ЕС като начин да се прикрие упадъкът на Франция и възходът на Германия от началото на хилядолетието. Париж предлага, Берлин разполага.
Не трябва да се преувеличава със захладняването в отношенията между Макрон и Шолц. Франция и Германия са сърцето на Европа, но рядко „бият“ в унисон. Преди войната в Ирак Жак Ширак и Герхард Шрьодер често са били в противоречие. След финансовата криза неволите на Гърция доведоха до няколко сблъсъци между Ангела Меркел и нейните френски колеги. През 2019 г. изглеждаше, че плановете за европейска интеграция на Макрон също ще се сринат на фона на опозицията от страна на „мадам Найн“ (“Madame Nein” – Ангела Меркел, бел. ред.).
Също така не трябва и да се празнува разединението. Постигането на сделка между 27-те членки на ЕС е достатъчно трудно, когато двете му най-големи икономики се споразумеят очи в очи – например, бяха необходими месеци на преговори за превръщането в реалност на плана за възстановяване.
Пиер Селал, бивш френски посланик в ЕС, описва връзката като „необходима“, а не „сантиментална“.
„Когато Франция или Германия се опитат да се противопоставят или да заобиколят една друга, това никога не завършва добре“.
Много от проблемите, които в момента разделят двете страни, са стари: Германия предпочита да има чадъра на САЩ при отбраната, докато Франция иска водени от самата нея или изцяло европейски проекти; германският енергиен модел е базиран на изкопаеми горива, а френският – на ядрена енергия; Берлин често поставя търговските си интереси над тези на своите партньори – например със споразумението да продаде дял в пристанище Хамбург на китайската Cosco Shipping Holdings Co.
Но ако тези разделения се разпалват сега, това се дължи на факта, че Париж и някои други столици смятат, че Берлин не успява да разбере степента, до която е сгрешил стратегически в толкова много области. След като изтърпяха лекциите на Германия по време на кризата в еврозоната, Франция и други страни може би изпитаха злорадство да видят, че икономиката на страната страда от зависимостта от руския газ и китайския износ.
И тъй като сега се задава болезнена рецесия, има широко разпространена тревога от отказа на Германия да промени подхода си. Париж и неговите партньори от месеци настояват Берлин да приеме повече съвместни заеми като начин за смекчаване на енергийния удар. И все пак отговорът на Германия досега беше да даде приоритет на собствените си национални планове, като вътрешна помощ до 200 милиарда евро (200 милиарда долара) или подготовка на търговско посещение в Китай.
Отговорът на тези предизвикателства не е да се отпише връзката между Франция и Германия. Няма жизнеспособни заместители на този европейски двигател. Франция е развила връзки с Обединеното кралство по въпроси на отбраната и с Италия в икономиката, но изграждането на коалиция може да стигне само дотук.
Франция и нейните партньори трябва да продължат да тласкат Германия към по-малко егоистична посока, но Париж също трябва да се фокусира по-малко върху проблемите на Берлин и повече върху промяната на подхода си. Доскоро Макрон настояваше за стратегическа автономия и геополитическо пробуждане, но говоренето за мозъчната смърт на НАТО днес изглежда особено погрешно. Подкрепата на Париж за ядрената енергия беше добър избор, но подкопан от провалите на индустриалната политика на компанията за комунални услуги EDF. По въпроси от подкрепата на Украйна до вътрешните икономически реформи Франция може да направи повече, за да даде пример.
И двете страни трябва да работят, за да разберат границите на другата. Шолц и неговата коалиция все още не са се доказали и са колебливи, което увеличава желанието им да играят пред местната публика; Макрон е затънал в парламентарна задънена улица у дома, превръщайки Германия в изкусителна боксова круша. Сегашното недоволство изглежда като нещо повече от мементен изблик, но Франция и Германия също трябва да признаят, че не е моментът да дават на Путин поводи за радост.