Коледа дойде по-рано за европейските банки

Повишаването на лихвените проценти може да предвещава тежка зима за ипотечните кредитори, но за европейските банки Коледа дойде рано под формата на процъфтяващи печалби през третото тримесечие, пише Financial Times.

Кредиторите печелят от разликата между лихвите, които начисляват по заемите, и това, което плащат на клиентите за депозити – което в момента изостава на фона на покачването на лихвите през последните месеци.

Deutsche Bank – най-големият кредитор в Германия, отчете най-силното си представяне за третото тримесечие от времето преди финансовата криза насам. Банката удвоява печалбите си преди данъчното облагане до 1,6 милиарда евро, възползвайки се от търговията на активи с фиксирана доходност и валути, както и от покачващите се лихви. Santander – най-големият кредитор в еврозоната, също отчете по-висока печалба въпреки нарастващите щети от „лоши“ кредити. Италианската UniCredit също надмина прогнозите на анализаторите.

Barclays успя да се възползва от рязко нарастващите приходи от търговия, които помогнаха на кредитора да преодолее увеличението на провизиите за „лоши“ кредити – печалбата на банката преди данъците се повишава с 6% на годишна база. Печалбата на Standard Chartered се повишава с 40% до 1,4 милиарда долара, а коригираната печалба преди данъците на HSBC нараства с един милиард долара до 6,5 милиарда долара.

Въпреки това има облаци на хоризонта – кредиторите могат да бъдат ударени от неочаквани данъци, тъй като правителствата търсят начини да напълнят хазните.

Базираните във Великобритания банки ще следят изявлението на новия министър председател Риши Сунак, отложено за 17 ноември – в рамките на което правителството ще очертае как планира да запълни фискалните липси, оценени на между 30 и 40 милиарда паунда.

Политици от опозицията настояват за сходен подход като при енергийните компании. „Обществото трудно ще приеме банките, които трупат големи печалби, докато ипотечните му кредити излизат извън контрол“, заяви говорител на либералдемократите.

В континентална Европа, Унгария вече въведе данък върху неочакваните печалби, докато Испания очерта предложения за данък, който – ако бъде приет в парламента, ще влезе в сила в началото на 2023 г. и ще  остане валиден две години. Това ще засегне около десет кредитора – включително двете най-големи банки – Santander и BBVA.

Ходът на Мадрид го постави в потенциален сблъсък с Брюксел, който скоро ще реши дали е в противоречие с банковите правила на Европейския съюз.

Резултатите станаха ясни малко преди заседанието на Европейската централна банка от четвъртък, в което тя повиши основните лихви с 0,75% за втори пореден път – в съответствие с очакванията на икономистите. Предстои заседание и на Английската централна банка на 3 ноември.

Решението на АЦБ беше усложнено от отлагането на изявлението на правителството по отношение на данъците и разходите. Гуверньорът Андрю Бейли заяви, че централната банка ще действа „на сляпо“, ако се наложи да определя лихвените нива, преди да е наясно с бюджетния план на правителството.

Още по темата

ЕЦБ удвои лихвения процент до най-много за повече от десетилетие въпреки страха от рецесия

Британското правителство отлага фискалния план за 17 ноември

Deutsche Bank отчете изключително тримесечие

Сунак събира най-добрия екип

Сунак запази Хънт като министър на финансите