Разгорещеният дебат за това как централните банки трябва да реагират на високата и упорита инфлация се фокусира основно върху темата колко високи трябва да бъдат лихвените проценти и колко дълго трябва да останат на такива нива. Централните банки се стремят не само да забавят инфлацията, без да навредят неоправдано на растежа и на работните места; те също така са изправени пред предизвикателството да управляват крехка финансова система, в която неизправност на пазара може значително да навреди на икономическото благосъстояние, пише Мохамед Ел-Ериан за Bloomberg.
Например, Федералният резерв. След като неправилно определи инфлацията като временна през миналата година и изостана от мандата си за стабилност на цените, централната банка значително засили своята реакция през последните няколко месеца. Увеличението на лихвените проценти през юни от 75 базисни пункта беше първото от този размер от 28 години насам и Фед го последва с две подобни увеличения – което е рекорд, а четвърто се очаква на заседанието на централната банка следващата седмица.
Цикълът на повишаване на лихвите на Фед, който вече достигна три процентни пункта за малко повече от шест месеца – е най-агресивният от дълго време насам. Охлаждащият се жилищен пазар, рязкото поскъпване на долара и главоболията, причинени на много страни по света, са примери за неговите ефекти.
И все пак, отразявайки колко закъснял беше отговорът на Фед, финансовите пазари оценяват допълнителни 1,75 до 2 процентни пункта на увеличение на лихвените проценти за този цикъл. Въз основа на многократните препратки на председателя Джером Пауъл към Пол Волкър, централния банкер от 80-те години на миналия век, известен с твърдия си отговор към смазващата инфлация, доста хора очакват високите лихви да се задържат известно време.
Най-мощната централна банка в света рискува да тласне икономиката на САЩ към рецесия, да остави милиони хора без работа, да влоши неравенството в доходите, да подкопае своята независимост и да подпали икономически пожари по цялото земно кълбо. И все пак, също толкова тревожна е възможността от ранно „обръщане“ в политиката на Фед, която рискува да остави САЩ в блатото на стагфлацията.
Този деликатен баланс между забавяне на инфлацията и ограничаване на удара върху икономическото благосъстояние става още по-сложен поради опасенията за финансовата стабилност, включително ясно изразените заплахи от неизправност на пазарите на държавни облигации.
Колкото по-бърз е цикълът на повишаване на лихвените проценти, толкова по-голям е рискът от големи финансови аварии с неприятни икономически ефекти. В края на краищата финансовата система направи това, което беше стимулирана да направи в рамките на над десетилетие на ограничаване на лихвите, инжектиране на трилиони долари ликвидност и засилване на вярата, че централната банка трябва да предпазва пазарите не само от големи спадове в цените на активите, но и нормалната волатилност.
Оптимизирането на финансовата система на този режим включваше голям дълг и ливъридж; прекалено придържане към нереалистични цели за възвръщаемост; и за твърде много хора, които се осмеляват да надхвърлят естествената си инвестиционна среда и опит. Въпреки че всеки от тези фактори беше изкривен и изкуствен, той изглеждаше много благоприятен за трите фактора, които е най-важно централните банки да осигуряват на инвеститорите: висока възвръщаемост, ниска волатилност и благоприятни корелации.
Инфлацията и промените в паричната политика, до които тя доведе, изискват организирано преобръщане на тази предишна оптимизация. Това естествено стимулира загрижеността относно темповете на повишаване на лихвените проценти от Фед (както и последиците от японския експеримент с контрол на кривата на доходността). Ако Фед не внимава, добронамерените политически действия могат да доведат не само на икономическа авария (рецесия), но и на финансова (неправилно намаляване на задлъжнялостта и разрушително заразяване във финансовата система и в реалната икономика).
На теория предизвикателствата на Фед пред растежа и финансовата стабилност могат да бъдат решени, без да се навреди на битката срещу инфлацията, като се убедят пазарите, че дестинацията на лихвените проценти остава същата, но пътуването ще бъде разумно по-бавно. На практика това е трудно за централна банка, която вече е свързана с „откровено разочароваща липса на напредък в ограничаването на инфлацията“ - по думите на гуверньора на Фед Атланта.
Време е да признаем, че скоростта, с която лихвените проценти се повишават за по-дълго време, макар и необходима за ограничаване на инфлацията, значително увеличава риска за финансовата стабилност.
Сега, когато времето вече не е в негова полза, Фед ще се нуждае от още по-големи умения и много повече късмет, за да се ориентира в такава сложна конфигурация инфлация-растеж-стабилност.