Цикълът на номиниране на кандидат за президент на демократите е донякъде необичаен за партия, чийто представител в момента е действащ президент. Но цикълът за републиканците е нещо съвсем друго.
Разбира се, става въпрос за бившия президент Доналд Тръмп, чиято необявена кампания намира широко медийно отражение от деня, в който той напусна Белия дом. Тръмп прави точно това, което всеки един кандидат за президент трябва да прави в този момент на предизборния цикъл - всъщност той дори прави много повече, особено в сравнение с предишни кандидати, пише Джонатан Бернщайн в коментар за Bloomberg.
Тръмп, по ред причини, е доста по-различен от всеки друг фаворит за номинация преди изборите през 2024 г. Да започнем с това, че никоя партия не е имала бивш президент, който да се е кандидатирал за техните номинации, откакто Теодор Рузвелт го прави през далечната 1912 г. Но дори тук има разлика, защото Рузвелт се кандидатира като трета страна като претендент срещу действащия републикански президент Уилям Хауърд Тафт.
Последният път, когато бивш президент се опита да спечели номинация на партия, която не е на власт, е през 1892 г., когато Гроувър Кливланд прави това, печелейки както номинация, така и последвалите избори. Кливланд не само че постига този подвиг, преди да стартира настоящата система за номиниране през 1972 г.; той го направи 20 години преди налагането на предварителните президентски избори в САЩ.
Така че е трудно да се смята това за полезен прецедент.
Освен това е безпрецедентен и фактът, че Тръмп е първият в историята на САЩ фаворит, който има сериозни правни проблеми. Вярно е, че през 2016 г. Хилари Клинтън беше разследвана, но тук няма база за сравнение. Списъкът от 19 теми относно криминални и граждански проблеми, с които Тръмп се сблъсква в момента, е много по-сериозен и обширен от проблемите на всеки друг кандидат за президент през последните 50 години, вероятно и за цялата история на САЩ.
Това обаче не е всичко. Тръмп остава рядък и може би уникален случай на номиниран фаворит, на когото не може да се разчита, че ще бъде лоялен към партията, независимо какво се случва. Наскоро той показа, че прикритото му намерение да се обърне срещу партийните кандидати, които не са достатъчно „про-Тръмп“, не е само заплаха; той нападна републиканския кандидат за Сената в Колорадо и по същество каза на поддръжниците си да не гласуват за него. Към това може да се добави донякъде реалната възможност Тръмп да излезе като кандидат на трета страна, ако не успее да спечели номинация при републиканците и е почти сигурно, че ще обяви вота за компрометиран при загуба. Особено като се има предвид колко по-вероятно ще бъде през 2024 г., за разлика от 2016 г., да се появят голям брой партийни актьори, включително избрани длъжностни лица, които да подкрепят Тръмп, ако той се обърне срещу кандидата за президент на партията.
Можем да сравним кандидата Тръмп с кандидатите за президент, които са били действащи или бивши вицепрезиденти, и да отбележим, че тези опити са имали широк спектър от резултати по време на модерната (от 1972 г. до днес) ера на номинации.
Действащият вицепрезидент Ал Гор имаше само един претендент през 2000 г., когото победи лесно. Действащ вицепрезидент Джордж Х.У. Буш и бившите вицепрезиденти Уолтър Мондейл и Джо Байдън спечелиха номинации само след като преодоляха значителна съпротива. Бившият вицепрезидент Хюбърт Хъмфри, който печели номинация при старата система през 1968 г., е победен трудно през 1972 г. Бившият вицепрезидент Дан Куейл не успява да спечели номинация и отпада преди събранията в Айова. Предполага се, че победен президент ще влезе в надпреварата в много по-силна позиция от действащите или бившите вицепрезиденти, при равни други условия.
Но рядко всички условия са еднакви. Няма начин да знаем как ще се развият правните трудности на Тръмп нито в съдебната зала, нито по време на кампанията. Нито какво ще стане в Републиканската партия, включително потенциалните кандидати за президент.
Малкото налични сигурни доказателства, които имаме досега, показват, че кандидатите не са особено уплашени от Тръмп. Както иначе бихме очаквали с непопулярен демократ в Белия дом, няма недостиг на републикански кандидати, които ще се кандидатират за 2024 г. Това означава, че те обръщат сериозно внимание на неща като пътувания до ключови щати, организиране на кампании и изнасяне на политически речи. Изглежда, че има поне дузина кандидати, които правят нещата, които кандидатите обикновено правят на този етап.
Може би никой от тези кандидати все още няма да се кандидатира до пролетта на 2023 г., да не говорим за 2024 г. Но поне досега Тръмп не се доближава до осигуряване на преднина.
Вероятно всичко това означава, че ще се появяват много кандидати, които обаче няма да посмеят да предприемат следващата стъпка към официално обявяване на своята кандидатура, докато не се сдобият с по-ясна представа за това, срещу което ще се изправят.
И това може да е проблем за партията. Политиката за номиниране изпълнява важна функция, тъй като участниците определят и предефинират партията, а това отнема време. Но докато Байдън вероятно ще отговори на натиска от страна на демократите да им даде време да изберат кандидат, ако реши да не се кандидатира, е много по-малко вероятно Тръмп да се интересува от съдбата на Републиканската партия освен за това, което ще му се случи лично на него. Всичко това означава, че всеки, който каже, че може да предвиди как ще се развие състезанието при номинациите сред републиканците, всъщност само гадае.