Докато започва трети мандат, целта на Си Дзинпин е да превърне Китай в средно развита страна през следващото десетилетие, което означава, че икономиката ще трябва да се разшири със скорост от около 5 процента. Но основните тенденции - лоша демография, тежък дълг и намаляващ растеж на производителността - предполагат, че общият потенциал за растеж на страната е около половината от този темп. пише Рушир Шарма за Financial Times.
Последствията от растеж на Китай с 2,5 процента все още не са напълно осмислени никъде, включително в Пекин. Най-малкото, ако приемем, че САЩ растат с 1,5 процента, с подобни темпове на инфлация и стабилен обменен курс, Китай няма да изпревари САЩ като най-голямата икономика в света до 2060 г., ако въобще успее да го направи някога.
Растежът в дългосрочен план зависи от повече работници, които използват повече капитал и го използват по-ефективно (производителност). Китай, с намаляващо население и намаляващ растеж на производителността, расте чрез инжектиране на повече капитал в икономиката с неустойчив темп.
Сега Китай е страна със среден доход, етап, когато много икономики естествено започват да се забавят предвид по-високата база. Неговият доход на глава от населението в момента е 12 500 долара, една пета от този в САЩ. Днес има 38 напреднали икономики и всички те надхвърлиха нивото на доход от 12 500 долара през десетилетията след Втората световна война — повечето доста постепенно. Само 19 са нараснали с 2,5 процента или по-бързо през следващите 10 години, и то с тласък от повече работници; средно населението в трудоспособна възраст нараства с 1,2% годишно. Само в две (Литва и Латвия) работната сила намалява.
Китай е извънредно положение. Това ще бъде първата голяма страна със среден доход, която ще поддържа ръст на брутния вътрешен продукт от 2,5 процента въпреки спада на населението в трудоспособна възраст, който започна през 2015 г. А в Китай този спад е рязък, напът да се свие с годишен темп от близо 0,5 на сто през следващите десетилетия.
След това имаме дълг. В 19-те държави, които поддържат 2,5 процента растеж след достигане на сегашното ниво на доходите на Китай, дългът (включително правителството, домакинствата и бизнеса) е средно 170 процента от БВП. Никой не е имал дългове толкова високи, колкото китайските.
Преди кризата от 2008 г. дълговете на Китай се задържаха на около 150 процента от БВП; след това Пекин започна да изпомпва кредити, за да стимулира растежа, и дълговете скочиха до 220 процента от БВП до 2015 г. Дълговите преяждания обикновено водят до рязко забавяне и икономиката на Китай наистина се забави през последното десетилетие, но само от 10 процента до 6 процента — по-малко драматично, отколкото минали модели биха предвидили.
Китай избегна по-дълбоко забавяне благодарение на бума на технологичния сектор и, което е по-важно, чрез издаването на повече дълг. Общият дълг е до 275 процента от БВП и голяма част от него финансира инвестиции в имотния балон, където твърде много от него отиде на вятъра.
Въпреки че капиталът - предимно инвестиции в имоти - помогна за увеличаване на растежа на БВП, растежът на производителността спадна наполовина до 0,7 процента през последното десетилетие. Ефективността на капитала се срина. Сега Китай трябва да инвестира 8 долара, за да генерира 1 долар растеж на БВП, два пъти повече от нивото отпреди десетилетие и най-лошото от всяка голяма икономика.
При това положение 2,5 на сто ръст ще е постижение. Поддържането на растеж на основната производителност от 0,7 процента едва ще компенсира намаляването на населението. За да постигне ръст на БВП от 5 процента, Китай ще се нуждае от темпове на растеж на капитала, близки до тези от 2010 г. Повечето от тези пари отидоха във физическа инфраструктура: пътища, мостове и жилища. Като се има предвид мащабът на жилищния срив, вероятно общият капиталов растеж ще спадне до около 2,5 процента.
Разбира се, консенсусът е, че Китай може да постигне каквато и да е цел, поставена от правителството, но консенсусните прогнози не успяха да признаят темпото на забавяне на Китай през последните години, включително тази, когато растежът вероятно ще падне под 3 процента. Около 2010 г. много видни прогнозисти смятаха, че икономиката на Китай ще изпревари американската в номинално изражение до 2020 г.
До 2014 г. някои икономисти твърдяха, че Китай вече е най-голямата икономика в света по отношение на паритета на покупателната способност - конструкция, базирана на теоретични валутни стойности без значение в реалния свят. Тези теоретици твърдяха, че юанът е силно подценен и трябва да поскъпне спрямо долара, разкривайки господството на китайската икономика.
Вместо това китайската валута се обезцени и икономиката все още е с една трета по-малка от американската в номинално изражение. Ако не друго, 2,5 процента е оптимистична прогноза, която омаловажава рисковете за растежа, включително нарастващото напрежение между Китай и основните му търговски партньори, нарастващата намеса на правителството в най-продуктивния частен сектор – технологиите – и нарастващите опасения относно дълговия товар.
Китай с растеж от 2,5 процента има големи последици за неговите амбиции като икономическа, дипломатическа и военна суперсила. По-малък Китай е по-вероятен, отколкото светът все още осъзнава.