Икономисти вече очакват по-висок връх на лихвите в Европа
Близо 30% очакват, че банката не може да свие баланса си с повече от 30%, което може да доведе до рязък скок в доходността по облигациите
Обновен: 19:44 | 21 октомври 2022
Европейската централна банка трябва да действа много по-категорично, отколкото се очакваше преди, за да се справи с рекордната инфлация, въпреки че еврозоната е все по-близо до рецесия, показват резултати от проучване сред икономисти.
Лихвата по депозитите на ЕЦБ се очаква да достигне 2.5% до следващия март, което е повече от очакваните 1,5% при предходни проучвания. Прогнозата отразява покачването със 75 базисни пункта от 27 октомври и включва ръст с 50 базисни пункта през декември.
Над 2/3 от анкетираните казаха, че ЕЦБ остава зад кривата на доходността при борбата с ръста на цените, които са близо 5 пъти по-големи от инфлационната цел от 2%.
Проучването показва, че спадът в икономиката на 19-те страни от еврозоната няма да доведе до спиране на повишаването на лихвените проценти, чиито темп започна да се изравнява с този на Федералния резерв, въпреки че започна четири месеца по-късно.
Резултатите обаче показват и опасения, че ЕЦБ в крайна сметка може да надхвърли допустимите стойности, което ще я принуди да коригира политиката си в движение: Един анализатор заяви, че лихвените проценти могат да бъдат намалени още през юли, въпреки че средната прогноза е първото намаление да се случи през 2024 г.
"С оглед на очертаващата се рецесия, неотдавнашните пазарни сътресения във Великобритания и нарастващите финансови рискове ЕЦБ ще трябва да действа много внимателно", заяви Карстен Бржески, икономист в ING. "Тя ще трябва да балансира между сляпата решимост да се бори с инфлацията и преждевременното обръщане на посоката".
Определянето на идеалната доза затягане на паричната политика е рисковано. Макар че трябва да се води борба с рязкото покачване на цените, повишаването на лихвите започва да тежи на домакинствата и компаниите, които вече се подготвят за скок на зимните разходи за енергия и дори за потенциален недостиг.
На границата на еврозоната войната на Русия в Украйна - причина за голяма част от несигурността - все още може да се превърне в ядрена.
Някои официални лица искат лихвите да достигнат така нареченото неутрално ниво, което нито стимулира, нито ограничава икономиката - смята се, че то е някъде около 2% - преди да преценят колко още да увеличат.
"Инфлацията ще остане неприятно висока през следващите месеци, преди да спадне рязко по-късно през следващата година", каза Нериуш Мачулис, икономист в Swedbank. "На този фон е много вероятно ЕЦБ да затегне прекалено много паричната политика."
Освен лихвените проценти се води и дебат кога да започне да свива запасите от облигации на стойност 5 трилиона евро, които ЕЦБ придоби по време на последните кризи - процес, наричан количествено затягане.
Макар че повечето икономисти очакват количественото затягане да започне до третото тримесечие на 2023 г., мнозинството не смята, че ЕЦБ е в състояние да понижи с повече от 30% притежаваните от нея активи - което подчертава опасността от експлозия в доходността на облигациите на някои правителства от еврозоната.
Малко повече от половината заявиха, че ЕЦБ вероятно ще използва Инструмент за защита на трансмисионния механизъм - инструмент, представен през юли за справяне с неоправдани пазарни сътресения - по някое време през следващите 12 месеца.
Според Лука Мецомо, икономист в Intesa Sanpaolo, повече подробности за количественото затягане може да се появят през декември, формирайки част от това, което той нарича "широкообхватно ограничаване на паричната политика въпреки почти сигурната рецесия".
В краткосрочен план 62% от икономистите очакват през октомври да бъде обявено съобщение за промени в начина, по който се компенсират част от краткосрочните парични средства, държани от търговските кредитори в ЕЦБ.
С вдигането на лихвените проценти банките се радват на лесна възвръщаемост на излишната си ликвидност - част от нея произтича от евтиното дългосрочно финансиране, предоставено от ЕЦБ за стимулиране на кредитирането.
По-строгите условия по тези заеми вероятно ще намалят печалбите на банките, въпреки че според участниците в проучването инфлацията остава основният риск за перспективите пред Европа.
Тази седмица членът на Управителния съвет Габриел Махлуф предупреди, че е възможно да се появят някои вторични ефекти върху заплатите от нарастващите цени, докато колегата му Йоахим Нагел заяви, че инфлацията ще се понижава само постепенно през следващата година.
"ЕЦБ все още не е приключила с борбата си с инфлацията", заяви Елмар Фолкер от LBBW. "На следващите заседания ще бъде необходимо по-нататъшно затягане на паричната политика."