Който печели, губи: наследникът на Тръс ще получи и обречената британска икономика

Без значение кой ще замени Лиз Тръс, следващият британски министър-председател ще наследи икономика, прокълната за близкото бъдеще поради нарастващите разходи за заеми, осакатяващите сметки за енергия, високите данъци и липсата на стратегия за това как да се съживи растежът.

Надпреварата вече е в ход за наследник на Тръс, която напуска Даунинг стрийт, след като опитът й да осигури „растеж, растеж, растеж“ чрез нефинансирани данъчни облекчения за богатите се провали.

Но точно като нея, бъдещият премиер ще се бори да изработи план за спасяване на Обединеното кралство от рецесията, в която може вече да се намира, или от дългосрочните ѝ проблеми, независимо какво се казва по време на предизборната кампания.

Инфлацията е двуцифрена за първи път от четири десетилетия и се очаква да скочи още повече тази зима, принуждавайки Централната банка на Англия (BOE) да продължи да повишава лихвените проценти. Дори след като стимулът на Тръс беше отменен чрез най-голямото увеличение на данъците от 1993 г. насам, Министерството на финансите все още ще трябва да се справи с нарастващ бюджетен дефицит, докато инвеститорите очевидно предпочитат сдържаност.

„Много е трудно да се види как сегашната Консервативна партия е способна да постигне нещо значително по отношение на промяната на политиката, честно казано“, каза Джонатан Портес, професор по икономика и публична политика в King’s College, Лондон. „По отношение на данъците и разходите, всичко, което могат да опитат и направят, е да избегнат повторното взривяване на доверието в правителството. Те ще трябва да играят на сигурно.”

Тръс встъпи в длъжност преди малко повече от месец, обещавайки да съживи икономиката с дълбоки данъчни съкращения, които изглежда игнорираха бързата инфлация и бяха без незабавен план за покриването им. Последвалата пазарна паника я принуди да направи обратен завой, като данъчната тежест сега се върна на най-високото ниво от Втората световна война насам.

Повечето прогнозисти предвиждат продължителен спад, изострен от обръщането на Министерството на финансите от фокусиране върху растежа към това как ще запуши дупка от около £25 милиарда в публичните финанси.

„Който и да поеме поста от Тръс, пак ще бъде изправен пред натиск да балансира счетоводството. От положителна страна, разликата е по-малка, отколкото изглеждаше дори преди няколко дни. Като негативи, съкращенията на публичните разходи или увеличенията на данъците винаги са болезнени и спорни. Следващият министър-председател ще се опита да ги достави без директен избирателен мандат, Консервативна партия в смут и пазари, готови да накажат всяка грешна стъпка - никак лесна задача", каза Джейми Ръш, Bloomberg Economics.

Домакинствата се борят със засилващ се спад на разходите за живот, което допринася за намаляващата популярност на правителството. Цената на стоките и услугите нараства по-бързо от заплатите, оставяйки работниците с по-малко пари за харчене.

Bloomberg Economics прогнозира спад на производството с 0,4% през следващата година и казва, че рисковете за това са надолу. Повечето икономисти не очакват значителен растеж до втората половина на 2023 г., малко повече от година преди крайния срок за следващите общи избори. Част от надеждата за наследника на Тръс е, че ранните строги икономии ще осигурят място за намаляване на данъците преди вота.

„Предизвикателствата, които стоят пред нас, се увеличават с всеки изминал ден“, каза Шевон Хавиланд, генерален директор на Британските търговски камари. „Две трети от фирмите очакват да повишат цените си и инфлацията е най-голямото безпокойство. Очаква се лихвените проценти да се повишат допълнително през ноември, а сметките за електроенергия ще скочат отново за мнозина през април. Това е неустойчиво.“

Дори в краткосрочен план, болезнената реалност е, че факторите, които движеха Обединеното кралство през последните три десетилетия – евтини стоки, работна ръка, кредит и енергия – се движат в обратна посока.

Икономиката на Великобритания процъфтява през 90-те и началото на 2000-те заедно с нарастващата търговия с Европейския съюз и Азия, което намалява цената на стоките и услугите. Това заедно с намаляващите цени на петрола и природния газ и свободния поток на работници от ЕС накараха инфлацията да се понижи до пандемията, позволявайки лихвените проценти да паднат до исторически ниски нива.

Сега всички тези попътни ветрове са обърнали посоката. Търговските търкания с ЕС и Китай заедно с глобалния хаос във веригата за доставки повишиха цената на стоките. Войната между Русия и Украйна попречи на притока на природен газ, което доведе до скок на цените.

Въпреки че безработицата падна до най-ниското си ниво от 48 години, най-малко 300 000 работници са напуснали работната сила след пандемията, което прави наемането и разширяването на компаниите по-скъпи. Милион работни места остават незаети, тъй като възрастните хора масово напускат работната сила, а по-младите остават в университетите и продължават образованието си.

Принудена да се съсредоточи върху инфлационния шок, който беше късно забелязан, BOE повиши лихвите до нива, невиждани от световната финансова криза преди повече от десетилетие. Централните банкери, водени от гуверньора Андрю Бейли, се намесиха, за да подкрепят пазара на облигации, разбунен от Тръс, но сега се връщат към битката с инфлацията и е вероятно отново да затегнат паричната политика следващия месец. Повечето икономисти очакват първата промяна на лихвите със 75 базисни пункта от 1989 г. насам.

Политиците признават, че нацията ще се почувства по-бедна.

„Покачването на относителните цени на стоките и енергията ни прави колективно още по-зле“, каза заместник-управителят на BOE Бен Бродбент в реч часове преди Тръс да се оттегли. Той предостави известно облекчение, като отбеляза, че не е ясно дали лихвите трябва да се повишат толкова, колкото очакват инвеститорите.

Дългосрочното неразположение се отразява в това как тенденциозният темп на растеж на страната е спаднал до едва 1,2% от 2,5% преди финансовата криза, според Bloomberg Economics.

Това отразява редица дълбоко вкоренени структурни проблеми за Обединеното кралство след напускането му на Европейския съюз. Ниската производителност и дефицитът на работници затрудняват възстановяването на икономиката след всеки неуспех.

Традиционните лостове за генериране на известен растеж – включително повишена имиграция и по-тесни търговски връзки с Европа – са почти всички твърде токсични за разделената партия на торите, чиито депутати едва ли ще поискат избори преди крайната дата януари 2025 г.

В Обединеното кралство също липсват факторите, променящи играта, които му помогнаха да излезе от предишни спадове.

Маргарет Тачър имаше петрол от Северно море и Големия взрив на дерегулацията, който отприщи финансовия район на Лондонското Сити. Джон Мейджър и Тони Блеър привлякоха производители на автомобили и инвестиции, включително Nissan Motor Co. и BMW AG, като същевременно отвориха вратата за чуждестранни работници.

Тези тектонични промени спасиха Великобритания от енергийните шокове през 70-те години на миналия век и срива на паунда през 1992 г. Но сега, вместо да изгради нови индустрии, Обединеното кралство прекъсна връзките си с основния си търговски партньор, намали връзките си с Китай и е малко вероятно да сключи търговска сделка със САЩ скоро.

„Перспективите остават несигурни“, каза Йохан Голтерман, старши пазарен икономист в Capital Economics. „Политиците в Обединеното кралство са изправени пред поредица от трудни компромиси.“