Последното нещо, от което се нуждае световният пазар на облигации в допълнение към агресивното повишаване на лихвените проценти, са още проблеми. И все пак, те идват, и то от твърде неочакван източник: бързо влошаващите се отношения между САЩ и Саудитска Арабия.
По-рано този месец Рияд не се съобрази с Вашингтон, водейки картела ОПЕК+, в който влиза и Русия, към намаляване на производството на петрол. Този ход постави долна граница на цените на петрола, които се стабилизираха между 90 и 100 долара за барел. В резултат на това инфлацията вероятно ще бъде по-устойчива от предварително очакваното, което вероятно ще принуди централните банки да пристъпят към по-нататъшно затягане на паричната политика, а това ще засегне инвеститорите в облигации. Това разгневи САЩ.
Сега американско-саудитските отношения са в най-тежкото си състояние от убийството на журналиста Джамал Хашоги през октомври 2018 г. насам. Откакто Рияд се съгласи да намали добива на петрол, кралството и Белият дом се впуснаха в словесна война. Министерството на външните работи на Саудитска Арабия публикува изявление, в което се казва, че Вашингтон иска ОПЕК+ да отложи намалението с един месец - намеквайки, че проблемът всъщност е в междинните избори в САЩ. В отговор Белият дом обвини Рияд в "измисляне" на оправдания.
Ключът към следващото развитие на събитията е НОПЕК (NOPEC). Това е Законът за забрана на картелите за производство и износ на петрол - законопроект, който предлага ОПЕК да бъде подчинен на антитръстовия закон на Шърман, използван преди повече от век за разбиване на петролната империя на Джон Рокфелер. Ако бъде приет, Белият дом ще може да съди Саудитска Арабия и нейните съюзници, които понастоящем са защитени от суверенен имунитет, за манипулиране на световния пазар на петрол.
Съществува реална възможност законопроектът да види бял свят. Но независимо от това колко много Байдън иска да накаже Саудитска Арабия и ОПЕК за намаляването на доставките на петрол, далеч по-разумно би било да се избегне ескалацията на законодателството. В противен случай съществува риск саудитците да се откажат от американските финансови активи, да пренасочат продажбите на петрол и открито да заговорят за ценообразуване на петрола в други валути.
През последните 25 години НОПЕК беше основна тема на Вашингтон - винаги заплаха, но никога закон. Президент след президент, независимо дали са републиканци или демократи, се противопоставяха на приемането му. Но Джо Байдън, който някога подкрепи подобен законопроект като сенатор, заяви, че е готов да работи с Конгреса за ограничаване на влиянието на ОПЕК.
Ако НОПЕК се превърне в закон - това е много вероятно - страните от ОПЕК могат да отвърнат на удара, като изхвърлят част от финансовите си авоари в Америка. Това означава, че НОПЕК може да се окаже с висока цена за САЩ.
По данни на американското правителство към края на юли Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Кувейт и Ирак са притежавали пряко около 246 млрд. долара в американски държавни ценни книжа. Реалният брой вероятно е по-висок, тъй като държавите от Близкия изток държат облигации и чрез данъчни убежища като Люксембург, Каймановите острови, Бермудските острови, Швейцария и Ирландия. Макар че е малко вероятно техният кеш да е по-голям от 5-10 % от общия обем на чуждестранните активи в американски държавен дълг - и вероятно ще е значително по-малък от 970-те млрд. долара, притежавани от Китай - дъмпингът на тези активи ще разклати и без това разтревожения пазар на ДЦК.
"Съществува реален риск този дипломатически спор да се засили", каза Хелима Крофт, петролен анализатор в RBC Capital Markets, която има добри връзки във Вашингтон и Рияд. "Няма да се изненадаме, ако през следващите дни видим намеци, че страните от Персийския залив биха могли да заличат финансовите си авоари в САЩ, ако НОПЕК се превърне в закон."
От това, което чувам от официални лица в Близкия изток, тези намерения вече звучат ясно и категорично. Дали това са празни заплахи? Може би. В края на краищата страните от ОПЕК вероятно ще понесат загуби, ако се наложи да се освободят от активите, и имат малко други възможности да вложат парите си. Но дали някой във Вашингтон наистина иска да ги изпита?
НОПЕК отдавна се смята за ядрен вариант. Никой не е отговорил какво ще се случи по-нататък, ако законопроектът бъде приет. Дали правителството на САЩ ще поиска антитръстово разследване на ОПЕК? Дали наистина ще стигне дотам, че да съди саудитците във федерален съд? И ако бъде заведено дело и САЩ спечелят, ще могат ли да претендират за някаква компенсация? Струва ли си потенциалните ответни мерки?
Белият дом трябва да помисли върху тези въпроси - и дали наистина иска да отговори на тях. Сенатор Чък Грасли, републиканец от Айова, вече е включил НОПЕК като поправка към годишния законопроект за разходите на Пентагона, което дава сериозен шанс за гласуване в Сената следващия месец. Не е ясно дали поправката разполага с достатъчно гласове. Но последният път, когато законопроектът беше толкова близо до приемане, беше през 2007 г., когато бе одобрен от Камарата на представителите с 345 на 72 гласа и от Сената със 70 на 23 гласа, само за да отпадне, след като Джордж Буш заплаши с вето.
Байдън трябва най-накрая да реши къде стои. През 2000 г., когато цените на петрола се покачват, той е съавтор на писмо до тогавашния президент Бил Клинтън, в което настоява Белият дом да съди ОПЕК или във федералния съд на САЩ, или в Международния съд в Хага. През 2007 г. сенатор Байдън е съавтор на вариант на законопроект за НОПЕК, но след това се въздържа по време на гласуването. Засега Белият дом не е казал дали подкрепя законодателството.
Законът НОПЕК върви ръка за ръка с цените на петрола. Ако цената на петрола сорт Brent остане под 100 долара за барел, законопроектът може да не бъде приет. Но ако цените се повишат, макар и с малко, той има шанс да бъде приет. В такъв случай той вероятно ще създаде повече проблеми, отколкото ще разреши.