Русия губи войната в Украйна. Ако първоначалните цели на президента Владимир Путин бяха да обезглави правителството в Киев, да наложи свой собствен режим там, да демилитаризира страната и да спре нейната западна ориентация, тогава след осем месеца инвазията очевидно се провали, пише Market Watch.
Впоследствие Путин се отказа от по-ограничени заявени цели за осигуряване независимостта на Донбас и южен сухопътен коридор до Крим. През септември Путин изглежда се опита да циментира ограничените си придобивки, като обяви анексирането на четири частично окупирани региона на Украйна. Въпреки това последните военни поражения в Харков и сега около Херсон пораждат съмнения дали дори тези цели могат да бъдат устойчиви.
Наистина, пълен колапс на руските сили в Украйна сега вече изглежда възможен. Ограниченията на руската конвенционална военна мощ бяха брутално разкрити. Президентът на Китай Си Дзинпин и министър-председателят на Индия Нарендра Моди сега изглежда се дистанцират от руския лидер. В Русия опозицията и безпокойството нарастват от лошото представяне на руската армия и държава.
Украйна, от друга страна, се обедини и мобилизира срещу руската заплаха. Украйна вече има способна военна сила, може би много по-голяма заплаха за Русия, отколкото в деня на инвазията. Западът също сега е обединен около общата цел да се противопостави на руската агресия.
Оттук нататък Путин е изправен пред три ограничени възможности. Всяка от тях би повлияла на пазарите.
Първо, мъдрото нещо, което Путин трябва да направи, би било бързо да поиска мир. Може да се твърди, че половинчатият опит на Русия да предизвика енергийна криза в Европа и анексията и свързаните с нея заплахи за използване на ядрени оръжия имат за цел да принудят Украйна и Запада да седнат на масата за преговори тази есен и да се съгласят с мирните условия на Путин - той си запазва това, което е окупирал. Но с Украйна начело, Киев изглежда не е в настроение да преговаря, докато поне не изтласка Русия обратно към позициите към 23 февруари, деня на нахлуването.
Всъщност на този етап пълната загуба на руските придобивки изглежда най-вероятният изход, тъй като руските сили в Украйна биха се сринали през зимата. Но изчакването на тази възможност би направило Путин уязвим на вътрешнополитически последствия от това, което тогава очевидно би било опустошително военно поражение. Едно ранно оттегляне на фона на някакъв вид мирен процес може да позволи на Путин да спаси поста си като ограничи руските жертви и договори известно смекчаване на санкциите срещу руската икономика.
Победа на Украйна и ранен край на войната очевидно ще бъдат добре приети от пазара. Рисковите активи ще отчетат ръстове, а цените на суровините вероятно ще паднат или ще забавят покачването си, въпреки че много ще зависи от последвалата политическа настройка в Русия. Но по-ниските цени на суровините биха помогнали за справяне с глобалната криза на разходите за живот и биха могли да позволят на Федералния резерв на САЩ да спре агресивното покачване на лихвените проценти, което отново ще помогне да се промени глобалното настроение.
Ако Путин остане, разбира се, отношенията със Запада ще останат обтегнати и разхлабването на санкциите ще бъде ограничено. Вероятно пазарите ще чакат следващото обостряне. Може би ще видим сравнително кратко, но значително пазарно рали.
Второ, много по-оптимистичен сценарий включва Украйна да спечели и Путин да загуби властта, най-вероятно чрез вътрешен преврат. По-малко вероятно би било народно въстание, въпреки че това може да се случи с времето, особено ако Путин се опита да продължи войната. Очевидно има опасения кой ще последва Путин. Следващият човек вероятно ще бъде във вътрешния кръг на Кремъл, но който иска да стабилизира отношенията със Запада. Ако това се случи и Путин напусне властта, санкциите ще бъдат смекчени. Пазарите вероятно ще отчетат ръстове при такъв резултат, тъй като перспективата ще насочи отново инвестициите към Русия.
Третият и очевидно най-лошият сценарий е, че Путин може да изпълни ядрената си заплаха. Той може да използва тактически ядрени оръжия, за да се опита да спре всякакви украински атаки и отново да принуди украинската страна да седне на масата за преговори. Въпреки това, както подчертаха военните специалисти, използването на тактическо ядрено оръжие е трудно на практика. Те може да не донесат ясни военни победи и рискуват да доведат до радиоактивно облъчване както в Русия, така и окупираната територия и носят огромни политически разходи за Москва. Китай може да изостави Путин. Това би рискувало военна намеса от страна на НАТО и перспективата Пекин и Вашингтон да стигнат до едно и също заключение - че Путин трябва да бъде отстранен.
Резултат, който включва ядрена война, е малко вероятен, но очевидно ядрена атака от Русия би била огромно събитие за сигурността в световен мащаб, правейки света моментално по-несигурен и рискован. Ако Русия се насочи към ядрени действия, глобалните пазари вероятно ще бъдат изпратени в дълбока корекция, с насочване на инвеститорите към качествени активи. Цените на суровините вероятно ще се повишат значително, глобалната икономика ще се свие и рисковите активи ще пострадат. Рисковете биха били от глобално системно събитие, добавяйки към вече повишените опасения относно глобалната криза на разходите за живот, затягането на политиката на Фед и съществуващите опасения за война.
Коя от тези три опции ще се случи зависи почти изцяло от Владимир Путин.