Правителствата на развиващите се пазари, които взеха големи заеми в долари, когато лихвените проценти бяха ниски, сега са изправени пред скок в разходите за рефинансиране, което носи спомени за дълговата криза в Азия от 90-те години на миналия век и подклажда опасения от вълна на фалити, пише Bloomberg.
Суверенните доларови облигации на една трета от страните в индекса EM Sovereign Dollar Debt на Bloomberg се търгуват със спред от 1000 базисни пункта или повече спрямо американските държавни ценни книжа – общоприет показател за наближаващо бедствие. Министърът на финансите на Нигерия заяви тази седмица, че най-голямата икономика в Африка търси начини да удължи сроковете по дълга си, като добави, че еврооблигациите няма да бъдат включени в плана.
Ръстът в доходността напомня на инвеститорите за предишни дългови кризи на развиващите се пазари и по-специално на тази, която удари Азия през 1997 г., когато сривът на местните валути тласкаше държава след държава към фалит. Ситуацията води до болезненото осъзнаване, че части от развиващия се свят все още са обхванати от „първородния грях“ – популярна някога фраза сред икономистите, която описва зависимостта на развиващите се страни от дълга в чуждестранна валута.
„Ще има страни, които ще изпаднат в неплатежоспособност и ще преструктурират дълга си“, смята Лиза Чуа, Man Group. Нарастващото бреме на дълга изтласква инвестициите и намалява растежа, което „прави по-голямо предизвикателство за много развиващи се пазари да растат достатъчно бързо, за да стабилизират дълга си“, посочва тя.
Признаците за задаващо се бедствие на развиващите се пазари вече са налице. Графика: Bloomberg
Проблемът с дълга не се ограничава само до развиващия се свят. Част от корпоративните кредитополучатели на развитите пазари също са уязвими към по-високите лихвени проценти. Последиците от вълна на фалити сред развиващите се нации може да са много големи за глобалната икономика. Заемите в долари, които направиха страните уязвими на колебания на обменния курс и промени в политиката на Федералния резерв, бяха движеща сила зад азиатските кризи от 1997 г., които след това преминаха през Русия и Латинска Америка.
За известно време изглеждаше, че развиващите се пазари са намалили зависимостта си от дългове в т.нар. твърди валути. Но през последните години се наблюдава вълна от суверени, които нахлуват на пазарите в чужбина, привлечени от ниските лихвени проценти и липсата на дълбоки вътрешни капиталови пазари. Това продължи през 2020 – годината, в която заемите в долари и евро от държави и корпорации от развиващия се свят достигнаха рекордните 747 милиарда долара, според данни, събрани от Bloomberg.
Анализаторите от Man Group написаха в бележка, публикувана миналия месец, че самият размер на затруднения при обслужването на дълга от развиващите се пазари може да зарази и развитие свят, като европейският кредит е особено уязвим.
Монголия – последната страна, присъединила се към списъка на бедстващите, олицетворява много от проблемите, пред които са изправени развиващите се пазари. Инвеститорите сега изискват премия от около 1200 б.п. спрямо американските ДКЦ, за да задържат доларовите си облигации с падеж март 2024 г. – около пет пъти повече спрямо нивото, регистрирано преди година. Нарастващите цени на вноса заради силния долар доведоха до свиване на резервите в чуждестранни валути и дългът на азиатската страна се повиши до близо 100% от брутния вътрешен продукт.
Въпреки че по-голямата част от проблемните кредити са на малки пазари, някои по-големи страни като Египет, Нигерия и Пакистан също са в списъка. С изключение на санкционираните Русия и Беларус, само Шри Ланка действително е изпаднала в неизпълнение през 2022 г. Това показа, че петнадесет от 23-те валути на нововъзникващите пазари, проследени от Bloomberg, отслабват с по над 10% тази година спрямо долара, оказвайки натиск върху правителствата в момент, в който сметките за енергия също се повишават. Правителствата на развиващите се страни трябва да изплатят или прехвърлят около 350 милиарда долара в облигации, деноминирани в долари и евро, до края на 2024 г., показват данни на Bloomberg.
Натискът върху валутите и облигациите на развиващите се пазари ще продължи поне до средата на 2023 г., след което силата на долара може да отслабне, написаха стратезите на Deutsche Bank, водени от главния икономист Майкъл Спенсър, в бележка, публикувана на 10 октомври. Те посочват България и Турция сред страните, които имат над 50-процентен дял от дълга в чуждестранни валути, като предполагат, че загубите на инвеститорите вече са достатъчно големи, за да се квалифицират като криза.
„Следователно уместният въпрос е дали този стрес ще се разпространи в ядрото на класа активи – големите суверени на развиващите се пазари, които доминират в портфейлите на инвеститорите“, пишат стратезите на Deutsche.