Политиците в Югоизточна Азия посягат както към конвенционалните, така и към неконвенционалните инструменти, с които разполагат, за да спрат потъването на валутите и да охладят ръста на цените.
Въпреки че проблемите на региона са умерени в сравнение с някои южни съседи, страните са изправени пред най-големите си предизвикателства от десетилетия насам. Филипинското песо достигна исторически минимум тази седмица, а малайзийският рингит се понижи до най-слабия си курс от почти 25 години, тъй като по-силният долар увеличава риска от вносна инфлация.
Дори Сингапур, единствената развита икономика в групата, не е имунизиран срещу рисковете, произтичащи от мрачните глобални перспективи.
От затягане на паричната политика до изчерпване на валутните резерви и вербални намеси от страна на централните банки за насочване на пазарните очаквания - централните банкери в региона използват всички инструменти, с които разполагат, за да възстановят стабилността. Някои от тях дори оставят доходността на облигациите да се повиши, за да спрат изтичането на капитали.
Това, че властите в региона се опират на комбинация от инструменти, "досега им е служило добре", казва Приянка Кишор, икономист в Oxford Economics. "За централните банки обаче става все по-трудно да поддържат този баланс".
Ето един по-подробен поглед върху инструментите, които политиците от Югоизточна Азия са използвали досега.
Затягане на политиката Сингапур, който използва валутния курс като основен паричен инструмент, в петък осъществи петото си затягане на политиката от октомври 2021 г. насам - дата, която го прави и първият в региона, започнал да нормализира настройките на политиката. Що се отнася до корекциите на лихвените проценти, Малайзия беше първата, която повиши бенчмарка си тази година, въпреки че Филипините повишиха разходите по заемите най-много, като досега са ги променили с 225 базисни пункта.
В петък управителят на Филипинската централна банка Фелипе Медала посочи необходимостта от увеличение с до 75 базисни точки през следващия месец, след като данните за най-високата базисна инфлация в САЩ от четири десетилетия попариха надеждите на Федералния резерв да забави темпа на повишаване на лихвените проценти през следващия месец.
Дори Държавната банка на Виетнам, която последна предприе действия в региона, повиши лихвите с 1 процентен пункт след призивите на министър-председателя Фам Мин Чин за мерки в подкрепа на валутата. Възможно е в региона да се очакват още увеличения, като Тайланд и Малайзия също ще преразгледат лихвените проценти през ноември.
Спад на резервите Големите валутни резерви, натрупани по време на пандемичната година, действат като буфери, а централните банки посягат към своите запаси, за да стабилизират валутите си. По последни данни резервите на Малайзия, Индонезия и Филипините са намалели до нива, наблюдавани за последен път през 2020 г., докато тези на Тайланд са спаднали до петгодишно дъно.
Макар че спадът се дължи отчасти на преоценката на активите, силният долар също оказва натиск върху властите да черпят от резервите, за да спрат спада на валутите си. Медала заяви, че органът във Филипините е "много активен" на валутния пазар.
Намаляването на резервите може да ограничи възможностите за по-активна валутна интервенция и стабилизиране, каза Чуа Хак Бин, икономист в Maybank Investment Banking Group. Все пак "интервенцията може само да помогне за стабилизиране и намаляване на волатилността на валутата, но вероятно няма да спре тенденцията на обезценяване".
Морално убеждаване Комуникацията се превърна в ключов инструмент на централните банки за предаване на сигналите за паричната им политика на пазарите, които стават все по-нестабилни. Тайланд използва социалните медии, за да хвърля светлина върху решенията си за лихвените проценти, а Индонезия редовно сигнализира кога се намесва, за да подкрепи рупията.
Филипините също съчетаха валутните си интервенции с призив към инвеститорите да се въздържат от "неправомерно възползване" от пазарните условия, както и с предупреждения, че може да затегнат изискванията за документиране на сделките. Заемодателите отговориха със същото, като заявиха, че ще си сътрудничат с централната банка, за да потушат спекулациите.
Съотношение на резервите Индонезия почти утрои коефициента на задължителните резерви на кредиторите, като го повиши до рекордните 9% през септември от едва 3,5% в началото на 2022 г. Очаква се това да погълне 375 трлн. рупии (24,4 млрд. долара) ликвидност през тази година, след като по време на пандемията започна една от най-големите програми за количествени улеснения сред развиващите се пазари.
Филипините също така отложиха плана си да намалят коефициента си за задължителни резерви преди края на годината в съответствие с по-широката цел за намаляването му до едноцифрено число до средата на 2023 г., като заявиха, че едно намаление може да обърка пазара в момент, когато той се стреми да усвои ликвидност.
Доходност на облигациите "Операция обрат" е най-новият инструмент на Индонезия за подкрепа на рупията - продажба на държавни облигации с кратък срок и увеличаване на доходността, за да се привлекат чуждестранни средства. Това обаче има ограничен успех, тъй като инвеститорите, които не желаят да рискуват, се насочват към сигурни убежища, въпреки че доходността на петгодишните облигации на Индонезия е най-високата от 2020 г. насам.
Някои централни банки държат под око икономическия растеж, дори когато затягат паричната политика. На фона на своята "Операция обрат" Индонезия изкупува дългосрочни дългови книжа, за да понижи лихвените проценти за правителството. Същият тласък се наблюдава и във Виетнам, където политиците използват трансакции на открития пазар, за да поддържат разходите по заемите ниски, докато повишават основния лихвен процент.