Иде краят на голямата китайска любовна афера с френските лозя

Кацнало на брега на устието на река Жиронда в Югозападна Франция, розовото имение Chateau Loudenne е заобиколено от 116 акра засадени лозя, които се спускат надолу към водата. До неотдавна стълбът на терасата му, обърната към залива, носеше корпоративния флаг на тогавашния му собственик - най-голямата листвана компания в континентален Китай.

Компанията Kweichow Moutai Co. купува имота от 17-и век през 2013 г., за да произвежда вино за разрастващата се средна класа у дома. Но неуспехът в изпълнението на задачите доведе до това, че лозовият масив бе обявен в несъстоятелност и през март бе продаден на френско дружество. Тъй като новите собственици оставят зад гърба си изгубеното десетилетие на Loudenne, в замъка има малко останали следи от предишния му собственик, освен самотна бутилка Baijiu, традиционния китайски алкохол, изложена в един от салоните.

Замъците, собственост на китайци, тънат в разруха. Лозови насаждения обграждат розовото имение Chateau Loudenne, в региона Жиронда, Франция. 8 юни 2022. Снимка: Нейтън Лейн/Bloomberg

"Те донякъде се провалиха в развитието на винената си дейност", казва в интервю Филип дьо Пойфер, генерален мениджър на замъка. "Нямаше смисъл да продължават с Loudenne."

Неуспехът на Moutai в Loudenne е само един от многото примери за провалените надежди на китайските инвеститори, които през последното десетилетие вложиха милиони долари във френски лозя, примамени от успеха на хора като Джак Ма от Alibaba и популярната филмова звезда Джао Вей. Присъединявайки се към други богати чуждестранни купувачи на лозя в Бордо от САЩ, Обединеното кралство и други страни, за новозабогателите китайци лозето се превърна в символ на статус.

Страната на виното. Регионът Жиронда във Франция, където богати чуждестранни инвеститори купуват лозя

Но съвкупността от фактори - Китай, който се мръщи на светкавичните разходи и затяга контрола върху изтичането на капитали, пандемията и културните сблъсъци с френските работници - направиха невъзможно за няколко китайски купувачи да успеят. След като в продължение на десетилетие те бяха най-големите чуждестранни инвеститори на пазара, сега бързо изчезват от сцената. Когато Vineyards-Bordeaux, филиал на Christie's International Real Estate, продаде 13 имота през последните 14 месеца, нямаше китайски участници в търга.

Отстъплението е емблематично за по-широкообхватното отдръпване на китайските предприемачи от амбициозната международна експанзия в широк спектър от сектори - от луксозни стоки до застраховане. През последните няколко години Китай засили контрола върху масовите придобивания на най-големите си групи, включително HNA Group Co. и Fosun International Inc., които придобиха трофейни активи като италианския футболен отбор AC Milan и Club Med. Политиците също така се стремят да контролират по-строго китайските разходи в чужбина, тъй като се опитват да подкрепят юана.

Замъците, собственост на китайци, са в окаяно състояние. Заключената главна порта на Chateau de Grand Branet, собственост на китайския конгломерат Dalian Haichang Group Co. Снимка: Нейтън Лейн/Bloomberg

Все по-голям брой китайски инвеститори във френски лозя вече отчаяно търсят начин да се измъкнат. Много от тях са се справили по-зле от Chateau Loudenne. В Chateau de Grand Branet, имот, принадлежащ на китайския конгломерат Dalian Haichang Group Co., ръждясалата верижна ключалка на главната порта и свалените капаци са явни признаци, че е почти изоставен. Moutai и Haichang отказват да коментират опита си с френските лозя.

Необработвани с години лозя, които не могат да бъдат експлоатирани в Chateau de Pic. Снимка: Нейтън Лейн/Bloomberg

В Chateau de Pic, имение с площ 32 хектара в Льо Турн, в региона Entre-deux-Mers в Жиронда, което е китайска собственост от края на 2012 г., лозята, оставени необработени от 2019 г., не могат да бъдат използвани през следващите две години, а в имота, затрупан с плевели, се множат гъбите, казва Хелен Паули, бившият му административен ръководител.

Бясната вълна от придобивания на легендарни лозя в Бордо - най-достъпните за чуждестранни купувачи френски винени имоти - от богати китайски инвеститори от Ма до най-големите листвани на борсата фирми в страната започна малко след финансовата криза от 2008 г., когато западните държави бяха засегнати много по-силно от тези на изток. Освен това 2009 г. беше най-добрата реколта в Бордо от 30 години насам, което изкуши инвеститорите.

"Имаше излишни пари, които търсеха място извън Китай, където да инвестират; това беше перфектната буря - перфектна комбинация от позитивите там, които се смесваха с негативите тук", казва Майкъл Бейнс, съосновател на Vineyards-Bordeaux. "Китайските инвеститори си казаха: това е цената на един апартамент в Шанхай, а аз получавам цялата тази огромна земя и красив замък, какво може да се обърка?"

През 2011 г. китайският държавен гигант в областта на селското стопанство COFCO Group купува Chateau de Viaud в рамките на международна експанзия, насърчавана тогава от китайското правителство. Това вдъхнови други. През следващите години китайците представляват около 80% от около 30-те ежегодни покупки на лозя в Бордо от чуждестранни инвеститори, според Бейнс.

През последното десетилетие китайските инвеститори са закупили около 170 замъка, или около 2% от всички имоти в Бордо, което ги прави най-бързо развиващите се, макар и относително малки, играчи на общия пазар.

Партито рязко спря през 2019 г., когато Пекин въведе строги мерки за контрол на капитала.

Но дори и преди това видът на лозята, които много китайски инвеститори са закупили, е предизвикал повдигане на вежди.

"Те инвестираха в имоти на базово ниво с идеята за незабавна рентабилност", казва Беноа Лечено, ръководител на Agrifrance, специализираното подразделение за селски имоти в BNP Paribas Wealth Management.

Машина за етикетиране на бутилки в близост до избата на Chateau Loudenne. Снимка: Нейтън Лейн/Bloomberg

Без да познават добре тънкостите на винопроизводството, мнозина преследват блясъка. Пример за това е Chateau Loudenne. Построен през 1670 г., той е единственият розов замък в района на Бордо. В допълнение към производството на червени вина като Мерло и Каберне Совиньон и най-старото бяло вино в областта Медок, чиято първа реколта датира от 1880 г., Loudenne идва с бляскава история.

"През 20-ти век той е бил много известен с големите си партита, подобни на Гетсби", казва Еманюел Гио, оперативен мениджър в Chateau Loudenne.

През 2013 г. Kweichow Moutai плаща авансово 20 млн. евро за него и обещава още 5 млн. евро за модернизиране на производството и 2 млн. евро за изграждане на луксозен курорт.

Бутилка Baijiu, оставена от предишните собственици на Loudenne. Снимка: Нейтън Лейн/Bloomberg

Не след дълго ограниченията срещу корупцията, предприети от китайския президент Си Дзинпин, потискат показното потребление и пресушават повечето канали за дистрибуция на бутилките, запечатани в Loudenne. Освен това потребителите, свикнали с Baijiu, не са били толкова склонни да се насочат към по-малко известния етикет Loudenne на Moutai, оставяйки бутилките да отлежават в изби във Франция и в Китай, твърди дьо Пойфер.

Вторият неуспех идва няколко години по-късно, когато Китай налага строги мерки за контрол на капитала, за да поддържа нивото на валутата си и да задържи вътрешните спестявания в рамките на страната. Moutai не може да инвестира в Loudenne, въпреки че са одобрени планове за обновяване на замъка и модернизиране на оборудването - като например 80-годишните казани на лозето.

"Те гласуваха за инвестиционната програма, но така и не им беше позволено да изпратят парите", казва дьо Пойфер.

Тогава ръководството на компанията, което се е сменяло няколко пъти след придобиването на Loudenne, е било спряно от пандемията. Това означава, че на лозето не се обръща особено внимание от най-високо ниво.

Въпреки че е екстремен случай, опитът на Moutai не е изключение. Смущаващи истории се разиграват и в други лозя, закупени от китайски инвеститори. В Chateau de Pic на работниците понякога не е плащано в продължение на няколко месеца, казва бившият му управител Паули. Паули, която сезира съда през 2020 г., успява да постигне прекратяване на договора си през януари, за да претендира за обезщетение. Представител на Chateau de Pic е отказал коментар.

В някои лозя китайските мениджъри влязоха в сблъсък с френските селскостопански работници, които по закон са длъжни да работят само 35 часа седмично. Администраторите, някои от които са свикнали с "културата на работа 996" в родината си - при която служителите работят от 9 до 21 часа шест дни в седмицата - се опитват да наложат строги правила на работа. 

Китайският флаг се развява в Chateau Monlot, собственост на популярната китайска филмова звезда Жао Вей. Снимка: Нейтън Лейн/Bloomberg

Ли Лиджуан, маркетинг мениджър в " Vineyards-Bordeaux", разказва историята на китайски клиент, който бил разтревожен от работния морал в имота му и се чудел защо френските работници не се появяват навреме. Той поръчал да се достави от Китай машина за перфорфокарти за работното време и помолил работниците да я инсталират. Работниците взели мотики и натрошили на парчета машината.

"Човек не може да дойде в селскостопанската общност във Франция, очаквайки от нея забързаното темпо на Пекин или Шанхай", казва Бейнс. " Земеделието е бавно, а винарството е съвсем бавно. Тази година вземате решения за химическо третиране, които ще се отразят на следващата година. Вземате решения за разстоянието между лозите, които ще ви повлияят след 10 години. Това е дълъг, бавен процес на малки корекции, наблюдаване на хода на природата и последващо адаптиране."

Разбира се, китайците не са единствените чуждестранни инвеститори, които се сблъскват с подобни проблеми след закупуването на лозя в Бордо.

"Вдигаме голям шум около китайците", казва дьо Пойфер. "Но във Франция, в Бордо, има много чуждестранни инвестиции, има замъци, които принадлежат на японци, белгийци, британци или американци. Всички те имат проблеми в началото."

Има и успешни примери от Китай. New Century Tourism Group, базираната в Ханджоу компания, собственик на 160 луксозни хотела, придобива Chateau Birot през 2014 г. и твърди, че покупката "има силни синергии с хотелиерството и гостоприемството, които добре съответстват на нашата разширяваща се глобална хотелска група".

Актрисата Жао, която през 2011 г. купува Chateau Monlot, лозарско имение Grand Cru в Сен Емилион, оттогава обновява и разширява своето предприятие. Жао, която се сблъска с правителството, планира да продължи да развива дейността си в областта на винения туризъм и да продава продукцията си в световен мащаб, заявиха нейни представители.

Работник минава сред грижливо подредените лозя в Chateau de Sours на Джак Ма. Снимка: Нейтън Лейн/Bloomberg

В Chateau de Sours на Ма тече мащабна модернизация, която привидно не е засегната от съдбата на милиардера, попаднал в „списъка на лошите“ в Пекин.

Грижливо подрязаните лозя, сред които бръмчат селскостопански работници с колички за голф, са засадени на по-голямо разстояние едно от друго, отколкото в други лозови масиви, което е знак, че собственикът предпочита качеството пред количеството. От другата страна на пътя, на строителна площадка, е издигнат голям кран, което е ясен знак за разширяване на дейността. До паркинга има табела със стрелка, показваща местоположението на функционираща машина за отчитане на времето.

Все пак Жао и Ма са изключения. За Хюго Тиан, собственик на Chateau Fauchey, краят на разцвета на китайските инвеститори, купуващи лозя в Бордо, се обяснява най-вече с различното мислене по отношение на парите.

"Китайските играчи се справят особено зле в сравнение с други чуждестранни собственици, просто защото те лесно се разсейват", казва Тиан. "Европейците мислят за поколенията, а китайците - за три години. На китайския пазар е нормално да се препродават активи след няколко години в търсене на по-високи печалби другаде."