Асиметричната ярост на явния отговор на Русия на взрива на емблематичния мост в Керченския проток, извършен миналата седмица, изглежда е сигнал, че атаката е преминала една от важните червени линии на Владимир Путин. Все още обаче не е сигурно, че широко използваното понятие за червени линии - цитирано понякога и от самия Путин - всъщност се отнася за руския диктатор. И точно затова отговорът на въпроса дали Путин действително е готов да използва ядрено оръжие е толкова труден.
Понятието за "червени линии", чието преминаване може да доведе до налагане на тежки последствия, може би води началото си от линията, която римски пратеник начертал в пясъка в краката на сирийския цар Антиох IV, за да го разубеди да нападне Александрия. През 70-те години на ХХ в. линиите някак си се оцветиха в червено и оттогава различни лидери ги поставят като предупреждение или заплаха, понякога без да го мислят наистина. Барак Обама настояваше, че използването на химически оръжия от Башар Асад в Сирия ще бъде "червена линия" - но Асад, който почти сигурно е използвал оръжията, все още ръководи тази страна дълго след като Обама престана да бъде президент на САЩ.
Путин видя, че сирийският му съюзник преминава линията на Обама без особени последствия, но това не му попречи често да говори за собствените си "червени линии", макар и по умишлено неясен начин.
"Надявам се, че на никого няма да му хрумне да пресече така наречената червена линия на Русия", каза той през април 2021 г. "Къде ще бъде очертана тя, ще решаваме сами във всеки конкретен случай".
Въпреки неяснотата Путин изглежда предполагаше, че западните му колеги знаят къде е границата. "Разбираме, разбира се, че нашите партньори са доста особени и - как да се изразя меко - че имат много повърхностно отношение към всичките ни предупреждения и към говоренето ни за "червени линии"," оплака се той през ноември същата година.
Три месеца по-късно той нареди инвазията в Украйна, като сам пресече най-важната "червена линия", която съществува в Европа от разгрома на нацистка Германия насам - тази между крехкия мир и голямата война. Хазартът не се разви добре за Путин. Неведнъж украинците пресякоха "червените линии" на военната суперсила Русия. Те потопиха флагмана на руския Черноморски флот, кръстен на руската столица - "Москва"; обстрелваха и продължават да обстрелват руски региони отвъд международно признатата граница; дори пренебрегнаха официалното анексиране на завладените от Путин територии и си върнаха някои от тях само няколко часа след изявлението на Путин. С други думи, те постоянно се противопоставяха и подиграваха на Путин - до степен, в която мнозина, както в Русия, така и извън нея, се питаха дали той наистина разполага със средства за силен отговор - или дали наистина го е грижа за уронването на престижа на Русия като велика сила.
Игор Гиркин-Стрелков, един от най-красноречивите и последователни критици на Путин от ултранационалистическата руска десница, редовно повтаря в канала си в Телеграм убеждението си, че единствената реална "червена линия" на руския елит минава някъде в района на Ново Огарьово край Москва, където е официалната резиденция на Путин и където много от богатите и влиятелните московски граждани са си построили вили.
И все пак, само два дни след като камион бомба взриви 12-метрова дупка в Керченския мост и украинските лидери се зарадваха - дори обявиха възпоменателна пощенска марка - украинските градове бяха ударени с може би най-тежкия ракетен обстрел от началото на войната. Изстреляни бяха около 200 крилати ракети. Въпреки че украинският президент Володимир Зеленски заяви, че половината от тях са били отклонени, щетите - включително в жилищните райони и оживените кръстовища, засегнати в сутрешния час пик - бяха очевидни и ужасяващи.
Руските официални лица изтъкват това като отмъщение за експлозията на моста. "Първият епизод е в сила", написа триумфално в Телеграм бившият президент Дмитрий Медведев, който предупреди, че атаката срещу Керченския мост ще означава "незабавен съд" за Украйна. "Ще има и други." "Патриотични" и официални коментатори също представиха ракетния обстрел като акт на отмъщение. Самият Путин свърза двете събития в кратка реч пред своя Съвет за сигурност в понеделник, като предупреди: "В случай че опитите за терористични атаки продължат на наша територия, отговорите на Русия ще бъдат сурови и в мащаб, съответстващ на нивото на заплахата".
Означава ли това обаче, че Путин, който е пропускал много предишни претексти за ответни действия, действително е начертал "червена линия", която да премине по този мост? Независимо от значението на артерията, която свързваше окупирания Крим с Русия и преодоляваше украинската блокада, експлозията - за която Украйна всъщност така и не пое отговорност - не е най-значимият удар по престижа на Кремъл от началото на войната. Освен това скоро след експлозията железопътното движение по моста бе възобновено, макар и отначало слабо, така че ударът върху военната логистика на Русия едва ли е бил смъртоносен.
Емоционалната ангажираност на Путин в конфликта с Украйна е болезнено очевидна по бледостта му, стегнатите му устни и белите му кокалчета. Възможно е мостът - от лично значение, тъй като всъщност той е карал първия камион по него - да е бил една твърде голяма обида във видимо нестабилното му състояние.
От друга страна - и особено като се има предвид често демонстрираната дезорганизираност на руските военни - ракетният удар вероятно не е могъл да бъде планиран и подготвен в краткия период от време след експлозията. А дори и Керченският мост да не беше атакуван, обстрелът съответства на личния стил на новия командир на руските инвазивни сили, армейски генерал Сергей Суровикин - човек, известен с безпощадността си и, наред с другото, с почти пълното разрушаване на втория сирийски град Алепо. Ракетната атака имаше за цел да извади от строя голяма част от инфраструктурата за производство на енергия и топлина в Украйна; наистина, редица украински градове претърпяха прекъсвания на електроснабдяването, отоплението и водоснабдяването. Във вторник атаките продължиха в подобен дух, като бяха поразени още електроцентрали и мрежова инфраструктура - дълго след като обикновеният ответен удар щеше да приключи.
Няма доказателства, че Путин някога се е интересувал от каквито и да било "червени линии" - негови собствени или начертани от други. По-скоро той е нанасял удари, когато е смятал, че може да му се размине, без да се ръководи от каквито и да било принципи, освен от достатъчно ясното разбиране за това кои са враговете му. Хората често са се чудили на способността му да приема кротко това, което много лидери на велики сили не биха допуснали - като например свалянето от Турция на руски военен самолет през 2015 г., което доведе само до комично неадекватни последици, включващи забрана на турските домати. Но Путин всъщност не действа по логиката на провокацията и отговора. Вместо това той непрекъснато търси възможности за получаване на предимство; когато не ги види, той просто губи .
Следователно начинът да победим Путин не е да го провокираме, докато не бъде изваден от равновесие. Трябва да му се откаже възможността, която търси. Често съм грешал относно мотивите му - но не би отговаряло на логиката на предишното му поведение, такова, каквото е, да използва ядрено оръжие в отговор на по-нататъшни поражения по бойните полета на конвенционалната война. Ако Украйна успее да спечели на терена въпреки оставащата огромна огнева мощ на Русия и въпреки новомобилизираните руски сили, които се насочват към фронтовата линия, Путин не би искал да започне апокалипсис; той ще приеме загубата, ще предприеме мерки, за да я сведе до минимум, и - докато все още може - ще търси следващия си шанс.
Това, разбира се, е така, ако той все още е относително здрав - нещо, в което има много причини да се съмняваме през последните месеци.